къса+прическа
Поправителна сесия. Доцентът къса студент за трети път:
- Но защо не учите?! Все пак никой не е умрял от учене?
- Знам, но по-добре да не рискувам...
0
Семейство варненци седи в двора на порутената си вила на свлачището по пътя за Златни пясъци. Мъжът мрачно пие ракия, а жената реве, та се къса:
- Отиде ни виличката, толкова труд, време и пари вложихме.
- Стига си циврила, ма - срязва я мъжът, - я виж каква по-хубава вила се задава отгоре...
5
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
5
- Кога се жениш?
- На 21 юни.
- Избрал си датата с най-къса нощ! Страхливец!
0
Началникът на караула вижда, че часовият къса бодлите от парче бодлива тел. Прокрадва се зад него и чува:
- Обича ме, не ме обича…
0
Блондинка с къса пола се качва по стълби. След нея върви джентълмен и поглежда под полата й. Блондинката ядосана се обръща:
- Как не ви е срам! Вие не сте никакъв джентълмен.
- А вие не сте никаква блондинка - отговорил джентълмена.
1
Една мутра много пари направила. Хотели, коли, апартаменти, някалко убийства - решил да става човек.
Първо решил да се изповяда - отишъл в църквата, всичко си казал, отецът му рекъл:
- Синко, прощавам ти всичко. Сигурен съм, че от тук нататък ще вървиш по пътищата праведни и господни. Напърво време, като излезеш от църквата, на всеки срещнат ще му подаряваш по 50 евро.
- Добре отче..
Излезал нашия, ама върви, върви, няма никой..
По едно време на тротуара едно фантастично гадже, къса пола, големи камбани - убиец.. Бърка той и вади 50 евро. Мацето казва - тарифата ми е 100!
- Ама отчето каза, да давам по 50!
- Отчето е стар клиент и ползва абонамент!!
0
Иванчо, както е във вицовете и живота, е много еблив. Женени са с Марийка, той работи докер на гарата и всяка вечер прехвърля по стотина тона, ама като се върне вкъщи всяка вечер къса гъза на Марийка от пое*аване. В чудо се видяла нашата, жалва се на майка си и тя й дава съвет:
-И баща ти на млади години много ме еб*ше, голям зор виждах, ама баба ти ди даде този акъл. Като се върнеше от работа, аз бях готова със софрата - салатка, ракия, ядене - и той като хапнеше хубаво, взе да прескача. Лупаше ме средно по 2-3 пъти в седмицата, а то к'во беше - всяка вечер минимум по 3 дълги тека - да му бях турила една бичкия на гъза, по 10 кубика дърва можеше да реже всяка вечер.
Добре, него ден Иванчо се връща от работа, казва на Марийка
-Ще си взема един душ, че днес съм разтоварил 10 вагона цемент и съм много уморен.
Нашата накиприла масата -салати, ракия, мръвки. Излиза Иванчо от банята, едва гледа от умора, вижда софрата на масата и казва:
-Няма време за ядене - много съм уморен - е*а и лягам да спя...
0
В магическата гора бяга един мазен, потен гъз, а след него го гони един потен и напръщял х*й. Тича гъзъ та се къса, х*я след него.
Тича, тича гъзъ и по едно време гледа под едно дърво магьосника, стигнал до него и му вика:
- Магьоснико, помогни ми, че един едър напръщел х*й ме гони, иска да ме е*е. Ще ме разпори.
-...а х*я търчи кам тях , дървета падат , храсти фърчът.
Почесъл се магьосника, зачудил се и по едно време докоснал гъзъ с магическата пръчица и го превърнал в славейче.
Стигнал и х*я при магьосника и го попитал:
- Магьоснико, да е минавал един мазен и потен гъз от тука?
А магьосника си прави углушки и си свирка. Х*я пак го попитал, а мага:
- А-а-а не, не съм виждал!
А х*я много му се еб*ло огледал се наоколо - нема никой. Огледал се пак и оп видел едно славейче и като нема друго решил да го сваля:
- Ей, славейче - славейчето потръпнало - Ей, славейче, я ми изпей нещо!
Славейчето поело ваздух, изпъчило гърдички и :
- Пр-р-р-р-р-р-ръц-с-с, ...тр-р-р-ръц-с...
0
Варвят си Баба Меца, Кумчо Вълчо и Лисицата, на среща им забързан, уплашен тича Заека. Спират го те и го питат...
- Какво става Зайо, защо тичаш, пак и си толкова оплашен???
- Оххх, оставете се, Лавът толкова се е ядосал, реве и вика, че на всички, които имат три м*де им ги къса, мале, мале....
- Е добре де, ти с три м*дета ли си??
- Ох не, но той първо ги къса и тогава ги гледа...
1
"...и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите...
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително."
1
Един метъл отишал в кенефа. Свършил си работата и гледа, че няма тоалетна хартия. До неговата кабинка имало пънкар. Почуква по стената и пита:
- Абе братле, ще дадеш ли малко тоалетна хартия, че тука няма?
Пънкара отговаря:
- Що бе братле, да не ти е къса тениската?
3
В една бирария в Германия българи теглят жребий:
- Който извади най-къса, той плаща бирата!
Келнерът се намесва:
- Господа, веднага си вдигнете гащите, у нас хората играят това с клечки!
0
XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка: "Обича ме, не ме обича..."
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка: "Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде..."
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка: "Дали ме обича? Кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане..."
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора: "Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем!" и гадае: "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?"
2
Седи си Иванчо на терасата,гледа отдолу минава Марийка с къса пола, високи токчета, голямо деколте-абе страшна мацка.
Гледа Иванчо и си вика
" Бре, страшна мадама, тая да я набарам, ще я скъсам" .Прас и си удря една чикия.
След 5 мин. Марийка пак минава от там. Иванчо " Леле тая станала още по-яка"
Удря си още една злобарка.
След още 5 мин, тя пак минава и Иванчо пак не издаржал и се оправил.
След 5 мин. Марийка минава отнаво. Иванчо този път не издаржал и се провикнал
"ЕЕЕ стига ма , бахти ненаситната пу*ка "
1