крушата+не+пада+далече+от+дървото
НОЩИТЕ НА НОВОБРАНЕЦАДен първи от дългата военна службаТолкова народ бяхме в новобранския център, че се уплаших да не би да не остане място за мен. Още на входа ни казаха, че сме шилета и ако искаме да не пасем трева в ареста, е редно да не пушим такава в спалните помещения. Не бяхме минали и сто метра и станахме “остриганите овце на взводния”. Вечерта, преди да си легнем, осъзнахме, че вече сме едно цяло, сиреч “шибано стадо от ревливи овце”.
Отспахме си първата вечер, защото старите кочове бяха излезли в отпуск...Ден втори от мъчителната раздяла с Памела, скрита под кревата вкъщиДенят започна с чай. Ако и Драго Драганов беше тук, Гошето нямаше да го боли толкова задника още на втория ден. Аз не обичам да се присмивам, че ръцете ми са гладки като сатен и лесно изпускам сапуна. Ама татко ме е научил и да те бият, и да те е*ат на никой не казвай. Щото може и да ти повярва...Ден трети от началото на нарядите и безпорядъкаЕ, вече стана "Да си е*е майката!". Бях наряд. Всичките лъскат бастуните, като си легнат след вечерна проверка, а аз отдавам чест, като луд на мало и голямо. Направо станах ку*ва по устав, да го е*а! Обещаха ми, че утре няма да съм наряд, ако не казвам, кой е е*ания тази вечер. Тук е пълно с цигани. Те поне се е*ат помежду си и не ме е страх. На мен ми казаха, че съм грозен, което значи, че няма да ходя до военна болница. Митко вече три пъти ходи, но без резултат. По-грозен и да иска - не може да стане. Нямаш ли си го т`ва заложено, можеш само да съжаляваш...Ден четвърти откакто спрях да мисла за Памела и започнах да мисля за лавкаджииката ПетяЕй, страшна пу*ка е тая Петя, лавкаджийката! Има три деца и ако се съди по приказката за крушата и дървото, смея да кажа, че и трите цял живот ще са новобранци. Много се е*е горката. Като една доброволка за с*ксуално потушаване на спорове е, дайба! Всички я е*ат! Като почнеш от Гого филията, който си е инжектирал парафин в пениса, та стигнеш до полковник Трифонов, който е набеден за гей. Но щом толкова години е лавкаджийка, явно отлично знае устава...
Айде пак на вечерна проверка.Ден пети, откакто Мара, с петте баджака, не остава без сексНа тази вечерна проверка нищо не проверяват. Ако ни караха да разтваряме бузи, отдавна геройски загиналите да са повече от списъка с наличния състав. Ама кой го е*е! Кой когото свари, разбира се. Така е в казармата.
Днес имахме физическа подготовка. Сега разбрах какво е клизма. Всичките ми цигари през годините ми излязоха през гъза. Направо запуши, но бях първи.Ден шести откакто чакаме старите пушкиЕто че и старите пушки си дойдоха. Между тях имаше и рязани карабини, ама все тая. Да ви кажа, намразих филмчето за “Ум белия делфин” (повече ми харесва: "Ум, е*е ли я делфин?"). Караха ме да се правя на него. На риба. Блазя му на делфинчето, че не са го карали да повтаря дублите, че ще му се завие свят, като на мен. А и тези колани от какво ги правят, че не се късат. Мен гъзът ми се скъса да плувам на сухо и две пружини на леглата гътнах, но нали трябва да съм делфин, в името на родината. Е все нещо е, нали не съм вече тъпа овца, като в началото.Ден седми откакто мама брои дните до клетватаСтарите пушки ни връчиха старите калашници. Сега трябва да ги лъскаме като девствени чекиджии. Всичко добре, ама т`ва масло не се измива и ротния, като ми видя слипа, си помисли, че съм е*ал Тето монтьора от автопарка и ме наказа с три непоряда. Това са гейските наряди. Демек обратното на наряд - непоряд.
Имахме свиждане, ама то толкова дълго свиждане беше, че имаше само време за “довиждане”. Ротния се разболя и сега младсержантите ни карат да им отговаряме на “Здравейте наркомани”. Ние трябва да отговаряме “Здраве желаем господин дилър!”. Когато той ни каже “Отлично отговаряте”, ние на своя страна ревваме в един глас “Служим на белия прашец”. Изроди-и-и! Направо да откачи човек!Ден осми откакто искам да ходя на училищеВчера имахме учение. Трябваше да разминираме минирани зони. Затова сега пиша с краката си... Уф! Хайде, че не ми се мисли как ще ям сега!
Циганина чука циганката под една круша. До тях строени стоят седем циганета. Чука нашия, а крушата се тресе цялата. Туп, пада на земята една круша и най-голямото цигане я взима, туп втора круша, взима я следващото. Така паднали шест круши докато свършат работата. Става мангала и почва да се закопчава, а най-малкото цигане го дърпа за панталона:
- Тато, тато... абе наеби една круша и за мене бе!
Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той-по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре... А селянина:
- Не ща, не ща, не ми се яде...
В Африка се навъдили много маймуни и опустошавали реколтата, затова решили да приложат контрол върху ръста на популацията. Пратили на помощ делегация от СССР. Най-голям успех от всички пожънали Чапаев и Петка, затова другите отишли при тях на наблюдателен ден. Какво да видят - лежат си Чапаев и Петка под палмите и жулят водка, а до тях дреме едно кутре. По някое време на една палма се появява маймуна. Втурва се Чапаев, катери се на палмата, стига до шебека и му забива един пестник в ухото; маймуната пада на земята, кутрето скоква и й изгризва т*шаците. Ляга Чапаев под палмата при Петка и продължават да пият. Мята се на палмата втора маймуна, този път Петка се покатерва и я удря по ухото, тя обаче го удря в отговор и Петка тръгва да пада от дървото. Докато пада, крещи:
- Василий Иванич, дръжте кучето!!
Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата... Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява:
- Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
Спорили тримата богатири, кой от тях може да носи повече вода на х*я си. Альоша Попович си окачил една пълна кофа, вървял пет метра и паднал. Добриня Никитич си окачил три пълни кофи, вървял двадесет метра и паднал. Иля Муромец си окачил кобилица с по три пълни кофи от двете страни и тръгнал. Чакали го ден, два, седмица, и решили да го потърсят. Вървели, вървели, изведнъж видели. Иля Муромец лежи мъртъв под едно дърво, а на дървото седи Соловей-Разбойник и умира от смях. Альоша и Добриня се разкрещели:
- Какво си се разхилил?! Приятелят ни е умрял, а ти се кикотиш!
Той им отговорил:
- Баси, по-тъпа смърт не бях виждал! Гледам - върви Иля Муромец, носи на х*я си кобилица с кофи, и изведнъж кобилицата пада и х*я го удря по челото
Лъвът паднал в яма и не може да излезе. На дървото скача маймуна и го дразни:
- Тъй ти се пада котко проскубана, от ноктите ти ще направят гердан, от зъбите сувенири, а от кожата ти килимче!
Счупил се клона и маймуната паднала при лъва:
- Няма да повярваш, но дойдох да ти се извиня!
- Тате, разкажи ми за Нютон.
- Седял си, значи, Нютон под дървото и внезапно прас... на главата му пада ябълка. След малко - прас, камък.
- И какъв закон е открил?
- Да не яде чужди ябълки.
Свети Петър преди да стане "Свети Петър" бил Петър, при него отишъл Господ и му предложил - три дена да стои на едно дърво, и ще го преведе в рая, ако не издържи отива веднага в ада. Петър се съгласява и се качва на дървото. Господ за да го предизвика се уговорил с дявола да го провокира. Още първият ден, дявола се преобразил на готина мацка, и искал да съблазни Петър да слезе от дървото, но не успял. Вторият ден се преобразил на овца и се промъкнал под дървото. Петър се замислил, втори ден е още, а пък и гладен не устоял, слязъл от дървото, хванал овцата и си помислил:
- Що да не я опъна преди да я изям.
И почнал да я клати, тъкмо да свърши видял от далече Господ да идва, и се качил на дървото. Пристига Господ до дървото и се смее.
- Хайде Петре, свърши, слизай, отиваш в рая. А аз цял живот исках да прее*а дявола, а ти още на вторият ден го опъна!
Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА!
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами.
На следващият ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе.
На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание...
Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да!
Сиренето пада и...
На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли?
Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДААА!!!
Пие си един алкохолик на терасата на десетия етаж ама се подхлъзва, пада и си мисли:
- Ей ако се случи чудо и оцелея - спирам да пия, няма да пуша и няма да изневерявам на жена си!
Пада на дървото под блока, чупи пет, шест клона, изтърсва се от листата - жив и здрав, поглежда нагоре и си казва:
- Ий егати случая за тия двадесет секунди докато падах такива глупости ми минаха през главата, не и истина!!!
Какво си мисли блондинка като види обелка от банан?
"Няма начин, ще се пада..."
Филията винаги пада с маслото надолу, а компакт-диска с надписа нагоре.
Човек върви през универсалния магазин натоварен с много чанти. Изведнъж се спъва и пада на земята, а чантите му се разхвърчат във всички посоки. Той се повдига с труд и казва:
- Най-после поне една продавачка се усмихна в този магазин...