кой+го+нарисува+това
Веднъж Орлов преяде с мачкан грах и умря. А Крилов, като научи това, също умря. Спиридонов пък си умря просто така. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. Децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и тръгна да скита. А Михайлов престана да се реши и хвана кел. А Круглов нарисува жена с камшик в ръка и се побърка. А Перехрьостов получи с телеграфен запис четиристотин рубли и така си вирна носа, че го изгониха от работа.
Хубави хора, а не могат да си стъпят здраво на краката.Даниил Хармс
22 август 1936 година
Двама депутати почиват на морето. Доскучало им и решили да си разнообразят времето, като всеки нарисува карикатура на другия. При това решили, че няма да се рисуват под кръста.
Първият депутат нарисувал втория с различни уши.
Вторият пита:
- Защо дясното ухо ми е по-голямо от лявото?
- С голямото слушаш парламента, а с малкото народа - отговаря му първият.
Вторият депутат нарисувал първия с различни гърди.
- Защо едната гърда ми е по-голяма от другата?
- Защото с голямата храниш депутатите, а с малката - семейството си!
- А с к'во храня народа?
- Е, нали се договорихме, че ще се рисуваме само до кръста!!??
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали:
- Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана - заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма - ще стои като плакат на една сграда.
Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса.
- Казвай сега готов ли си? Какво нарисува?
- Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша".
- Я дай, дай да видим.
Свалил нашият човек завесата и какво да видят - Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал:
- Но какво е това? Къде е Ленин?
- Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Учителката нарисувала банан на дъската и попитала, какво е това. Иванчо казал "к*р". Децата започнали да се смеят, настанала врява, учителката крещи... В това време по коридора минавал директора на училището, чул врявата и влязъл.
- На какво прилича това? Що за дисциплина в час? И кой нарисува тоя к*р на дъската?
Сутринта поисках на мъжа ми 50 лева. Той ми ги нарисува на листче... И сега това е обяда, който му приготвих - вкусно нарисувана пържолка!
Иванчо имал голяма дарба да рисува. Бил направо гениален художник. Каквото и да нарисува, толкова добре го докарвал, че изглеждало като истинско. Веднъж в училище, както си седял в час, от скука си драскал по чина и нарисувал муха. Учителката минала покрай него и видяла мухата. Помислила я за истинска. Замахнала с ръка да я убие и си ударила ръката в чина.
- Иване, утре баща ти да дойде в училище...
На следващия ден бащата на Иванчо пристигнал да се срещне с учителката.
- Иванчо има голяма дарба като художник! – казала учителката.
– Но не я използва по предназначение. Вчера нарисува муха на чина. Аз замахнах да я убия и си изкълчих китката.
- Това не е нищо! - казал бащата на Иванчо.
– Преди седмица тоя келеш беше нарисувал във ваната крокодил. Толкова добре го беше нарисувал, че като влязох и го видях, от страх изхвърчах през първата врата, която видях. Оказа се, че този келеш и вратата беше нарисувал.
Някаква жена се кани да замине в отпуска на море, но без мъжа си. Мъжът и обаче не я пуска:
- Не, не може.
- Ама защо?
- Защото там ще ми изневериш.
- Няма! Кълна се! – заклела се жената.
- Добре! – казал мъжът.
– Ще те пусна, но за всеки случай ще ти нарисувам на корема един трактор. Ако има много търкане по корема, тракторът ще се изтрие и това ще значи, че си ми изневерила.
- Добре! – съгласила се жената.
Мъжът и нарисувал един трактор на корема и тя заминала. Там на морето обаче се запознала с един гларус. Не се сдържала и изневерила на мъжа си и то многократно. Естествено заради любовните изпълнения трактора на корема и се изтрил.
- Ами сега! Какво ще правим! – уплашила се жената.
- Не бой се! – казал любовникът.
– Имам един приятел художник. Той ще ти нарисува нов трактор.
Отишли при художникът. Обяснили му за какво става дума и той започнал да рисува нов трактор.
- От ауспуха излизаше ли дим? – попитал художника.
- Ами сега! - уплашила се жената.
– Не помня. Май излизаше дим.
- Добре. Ще нарисувам дим.
След малко художникът пак пита:
- А в кабината на тракторът имаше ли шофьор?
- Ау-у-у не помня! Май имаше.
- Добре, ще нарисувам и шофьор.
Художникът нарисувал тракторът и жената си отпътувала за в къщи. Щом се прибрала, отишла при мъжа си, вдигнала си тениската и гордо му заявила:
- Ето виж. Тракторът е тук. Не съм ти изневерявала.
Мъжът внимателно разгледал трактора и казал:
- Аре стига бе. Не стига че са те скъсали от е*ане, ами и трактора са успели да запалят и да го подкарат.
КОМПЮТЪРЪТ – ЧИНОВНИК
Много автори твърдят, че компютърът е устройство, което преобразува информация. Всъщност такава дефиниция заблуждава, защото с подобна дейност се занимават множество различни системи и устройства, а някои философи отбелязват, че и камъните преобразуват информация. Поради това следното определение е значително по-точно: компютърът е бюрократизирано устройство за преобразуване на умствен труд във физически. Твърди се (тезата принадлежи на апологетите на компютризацията), че той помага да се поевтини и подобри умствения труд. Това твърдение е съмнително, защото компютърът нито ни подсказва, нито ни учи да мислим правилно. Той просто премества трудностите от единия джоб в другия /вместо "джоб" може "крачол"/. Има един твърде научен подход към изследването на нови и непознати обекти и явления. Това е методът на черната кутия. Съгласно теорията тя е нещо, за което нищо не е известно, и това много улеснява изследването ѝ. При изучаването на черна кутия изследователят прави различни "заклинания" на входа, доколкото там, където прави това, има вход, а в кутията нещо става, понеже навсякъде нещо става и от време на време нещо се появява на изхода, стига там, където е заложен капанът, да има изход. При такова изследване компютърът се превръща в система от входно - изходни устройства и нещо подозрително черно, което върши цялата работа. Подобен тип разглеждане не прави разлика между радост и тъга, но показва връзката между някои теории и практики. А в нашия случай практиката е следната:
Необходимо ни е устройство, което да задоволява следните изисквания:
1. Да разбира какво искаме от него, дори и когато на нас не ни е ясно какво искаме, и да не разбира самоволно неща, които не ни трябват, дори и когато формално сме ги поискали.
2. Да го разбираме не по-лошо, отколкото то нас.
3. Да не струва скъпо, т.е.:
а) изправени пред алтернативата: увеличаване на щата или закупуване на компютър, постигайки компромиса: (компютър) + (щат за обслужването му), да имаме положителен баланс в счетоводните книги;
б) да дава възможност за странични доходи.
4. Да развеселява персонала.
5. И не на последно място: да не отнема на Човека добитото с толкова труд място във Вселената. По-конкретно нещата стоят така: нещото, което искаме да се направи, сметне, нарисува и пр., не е толкова просто, че да го извършим спокойно в "кратки срокове". Следователно това нещо трябва да се надроби заедно с отговорността на повече участници и операции. Ако всичко беше достатъчно просто и не се налагаше да бързаме, компютър не би бил необходим. Така например никому не е потребна машина за закопчаване на копчета - затова и такава няма, ако не се смятат възраженията на някои специалисти по системи и на някои кибернетици, че всеки цип е такова устройство. Във връзка с горното към класическия компютър (този на фон Нойман) са разработени следните главни устройства:
- програмист;
- перфораторка;
- четец;
- процесор;
- печат;
- оператор.
ПРОГРАМИСТЪТ е биоустройство, което се захранва със суровини от полуестествен вид - заповеди, печати, договори и прочие продукти от бюрократичен произход. Изисква по-специален режим на работа, но не винаги го получава; често прави грешки; може, но не винаги иска да възприема устна информация. Преработва всичко това в нестандартни знаци върху оразмерена хартия.
ПЕРФОРАТОРКАТА е биомеханично устройство, което се храни с биопродукти и мода. Преработва отпечатаните върху хартия знаци в нанесени щети (дупки) върху картон. Не прави грешки, но упорствува в направените.
ЧЕТЕЦЪТ е механично устройство, което се храни с картон, ток и човешки нерви. Преработва щети върху картон в щети на картон и токови удари, които с широко сърце раздава, комуто падне.
ПРОЦЕСОРЪТ е устройство, което се храни с електричество и време, а произвежда различни токови удари. Докато работи, мига до зачервяване. Всички други устройства чакат неговите препоръки, за да ги изпълнят по своему.
ПЕЧАТЪТ е устройство, което се храни предимно с токови удари, които преработва в механични и в крайна сметка в нанесени стандартни знаци на нестандартни места върху хартия.
ОПЕРАТОРЪТ е биоустройство, което реализира значителна част от физическия труд на компютъра. Храни се с биопродукти, различни "носители на информация" и шум. Произвежда разместване на носителите на информация, ентропия и връзки. Основният слуга на всички други устройства на компютъра.
Повечето устройства на компютъра освен с оператор са обвързани с телове, наричани кабели. Кабелите са основните устройства за преливане на информацията от пусто в празно. Те са тихи, кротки и злопаметни. Всеки ударен или настъпан кабел в подходящ момент превръща резултата от действието на компютъра в модерен ребус.
Всички тези устройства, обвързани с телове и печати, представляват една от формите на компютъра. За да се ориентираме как действува, трябва да му дадем Задача. Задача е всичко, което ни кара да се чешем по главата, когато тя не ни сърби. Притежавайки нещо подобно, ние се стараем да го прехвърлим на програмиста заедно с неприятния сърбеж. Ако сме извършили това достатъчно ловко, поставили сме значи задача на компютъра (и същевременно сме се уверили, че програмистът е хипотетичният вход на компютъра). Програмистът се включва в действие, приема известно количество кафе, което ускорява процеса на освобождаване от сърбежа, и след неопределено време произвежда известно количество знаци върху хартия. Те се преработват от перфораторката в съответните щети върху картончета, които чрез четеца стават на токови ударчета, наричани понякога импулси. Те започват да се разхождат по кабелите насам - натам, докато стигнат до процесора. Тук произвеждат цяла лавина от себеподобни, което в крайна сметка стига и до печата, и произведеният ребус се връща на програмиста. Полученият обект е отново задача, отново се появява съответния сърбеж... и така процесът се повтаря, докато на програмиста не му омръзне и той не започне да убеждава другите, че е получен резултат. Всяко едно от тези действия се съпровожда с кратки умствени усилия и многократно преместване на носители на информация. Така компютърът съумява да изпълни и второто си главно предназначение - да бюрократизира своята дейност. Въпросът за бюрократичните свойства на компютъра е изследван в редица други теоретични и бюрократични разработки.
Някаква жена се кани да замине в отпуска на море, но без мъжа си. Мъжът и обаче не я пуска:
- Не, не може.
- Ама защо?
- Защото там ще ми изневериш.
- Няма! Кълна се! – заклела се жената.
- Добре! – казал мъжът.
– Ще те пусна, но за всеки случай ще ти нарисувам на корема един трактор. Ако има много търкане по корема, тракторът ще се изтрие и това ще значи, че си ми изневерила.
- Добре! – съгласила се жената.
Мъжът и нарисувал един трактор на корема и тя заминала. Там на морето обаче се запознала с един гларус. Не се сдържала и изневерила на мъжа си и то многократно. Естествено заради любовните изпълнения трактора на корема и се изтрил.
- Ами сега! Какво ще правим! – уплашила се жената.
- Не бой се! – казал любовникът.
– Имам един приятел художник. Той ще ти нарисува нов трактор.
Отишли при художникът. Обяснили му за какво става дума и той започнал да рисува нов трактор.
- От ауспуха излизаше ли дим? – попитал художника.
- Ами сега! - уплашила се жената.
– Не помня. Май излизаше дим.
- Добре. Ще нарисувам дим.
След малко художникът пак пита:
- А в кабината на тракторът имаше ли шофьор?
- Ау-у-у не помня! Май имаше.
- Добре, ще нарисувам и шофьор.
Художникът нарисувал тракторът и жената си отпътувала за в къщи. Щом се прибрала, отишла при мъжа си, вдигнала си тениската и гордо му заявила:
- Ето виж. Тракторът е тук. Не съм ти изневерявала.
Мъжът внимателно разгледал трактора и казал:
- Аре стига бе. Не стига че са те скъсали от е*ане, ами и трактора са успели да запалят и да го подкарат.
В час по биология Иванчо нарисува голяма муха на чина си. Идва учителката и като си помислила, че е истинска, рече да я убие и си счупва китката. Привикват бащатата и обясняват ситуацията:
- Синът ви нарисува на чина муха. Сега учителката е в болницата, защото искала да убие мухата като я мислила за жива, счупила си китката
Бащата се смее и разказва:
- Това ли е всичко?? А на мен като ми нарисува гола жена в банята и аз като я помислих за истинска какво трябва да направя?
Психиатър сочи на мъжа нарисувано кръгче:
- Какво е това?
- Гола жена!
- А това? - сочи психиатъра нарисуван квадрат.
- Гола жена.
- А това сега - сочи нарисуван триъгълник.
- Гола жена!
- Вие сте извратен.
- Аз ли съм извратен - възмущава се мъжът - А кой ми нарисува тези голи жени?
На двама политици им било скучно и се чудели как да се поразсеят. Единият предложил:
- Искаш ли всеки от нас да си нарисува автопортрет? Ама, на него да е чисто гол?
Другият отговорил:
- Съгласен съм, но при едно условие! Да се изтипосаме само до кръста.
И така, двамата хванали по лист хартия и молив и се започнали да творят.
След известно време показали един на друг своите шедьоври.
Първият обяснил:
- Нарочно съм се изобразил с различни по размер ръце. В това съм вложил известна символика. С малката ръка давам на народа. А с голямата - вземам за себе си.
Другият пък подхванал:
- А аз нарочно съм се изобразил с две женски гърди. И то - различни по големина! С малката кърмя своята партия, а с голямата - моите роднини.
Първият се зачудил:
- А с какво кърмиш народа?
Вторият свил рамене:
- Еее, сега... Нали се разбрахме да се рисуваме само до кръста?
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:
- Вашият син нарисува муха на чина си, като истинска и си натъртих ръката като се опитах да я убия.
- Това нищо не е, - казва бащата - той веднъж нарисува крокодил във ваната и аз като го видях, изскочих през нарисуваната врата!
Учителката се оплаква от Иванчо, на баща му:
- Вашият син нарисува муха на чина си, като истинска! Натъртих си ръката като се опитах да я убия.
- Това нищо не е, - казва бащата - той веднъж беше нарисувал такъв крокодил във ваната, че като го видях, изскочих през нарисуваната врата на стената!
Отива един мъж в месокомбинат и моли да го наемат като дегустатор. Отговарят му че дегустатори си имат достатъчно. Той обаче настоява че е изключителен талант и в крайна сметка го изпращат в отдел кадри откъдето му назначават проверка. Почва дегустация. Дават на мъжа колбас, той го лизва с език и казава:
- Така, това е Хамбургски, съставен е от 70 процента говеждо, 21 процента соя и т.н.
Всички са впечатлени. дават му втори колбас да пробва но този път му завързват очите. Мъжът отново познава колбаса и всичките му съставки. Тогава решават да му направят номер. Подготвили секретарката, тя се съблякла и дали на мъжа да я лизне между краката. Мъжът помляскал и казал:
- "Амбарица".......... Всичко почнали да се побутват и да се смеят но мъжът продължил:
- ........номер 16, апартамент 10, казва се Юлия!!!