какво+ще+направя+ако+имам+един+милион
35 джентълменски обиди
1. Всяка прилика между вас и човека е чиста случайност!
2. Винаги ли сте толкова глупав, или днес е по-особен случай?
3. Какво мислите за човешката раса от позицията на аутсайдер?
4. Изпитвам непреодолимо желание да ви фрасна един в лицето, но пък защо да ви правя услугата да ви разкрасявам?
5. В крайна сметка у вас има поне едно положително нещо. И слава богу, то не е толкова страшно както лицето ви!
6. Умът не е всичко. А във вашия случай си е направо нищо!
7. Внимателно, не позволявайте на мозъка да влезе в главата ви!
8. Харесвате ми. Но пък хората казват, че имам отвратителен вкус.
9. Вашите родители никога ли не са ви молили да избягате от вкъщи?
10. ако изглеждах като вас, щях да дам родителите си под съд!
11. Не се притеснявайте. Много други хора също не умеят нищо!
12. Не се засягайте, но да не би да работите „разпространяване на невежество”?
13. Продължавайте да говорите, все някога ще успеете да кажете нещо умно!
14. Нима все още обичате природата като се има предвид какво ви е причинила?
15. Хора като вас не растат по дърветата, те се люлеят на тях.
16. Вашият ум работи на принципа на механиката и това не е добре за вас, защото често забравяте да застанете с гръб към вятъра.
17. Разумът ви е като желязна ключалка, която винаги се захлопва при опит да намери правилен отговор!
18. И вие сте част от природата, но очевидно не най-добрата й част.
19. Мислите? Това е нещо ново!
20. Е, в крайна сметка, когато най-сетне се свечери, може би ще изглеждате по-добре!
21. Вие сте живото доказателство, че човек може да живее и без мозък!
22. Толкова сте безличен, че когато завали дъжд, научавате за това последен.
23. Как се озовахте тук? Мислех, че вечер затварят зоопарка!
24. Какво търсите тук? Нима някой е забравил клетката отворена?
25. Не се опитвайте да откриете нещо в главата си, тя е празна!
26. Убеден съм, че не бихте искали да се чувствате така, както изглеждате!
27. Здравейте! Аз съм човек! А вие, какво сте?
28. Не мога да говоря с вас сега, защото не ви виждам и не вярвам да ме приближите достатъчно в следващите 10 години?
29. Не искам да ми обръщате другата си буза – уродлива е.
30. Не зная кой сте, но по-добре е да не ви е имало.
31. Не зная какво точно ви прави толкова глупав, но наистина работи!
32. Не мога да си спомня името ви и, много ви моля, не ми помагайте!
33. Възможно е да сте се родил глупав, но защо имате рецидив?
34. Зная, че не сте толкова глупав, колкото изглеждате. Това просто е невъзможно!
35. Питате ме как съм? Не толкова добре, колкото бих искал, но и не толкова зле, колкото на вас ви се иска.
3
Приятните, добри мъже са грозни.
- Външния вид няма значение (често казвано от жени).
Красивите мъже не са приятни и добри.
- Нали душевността била по важна (често казвано от...)
Красивите и приятни мъже са гейове.
- Еми омръзнали са им жените които се мъчат да командват, само се оплакват и не знаят какво искат.
Красивите, приятни и хетерос*ксуални мъже са женени.
- Ми като са намерили свястна жена да не са луди да я пуснат.
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни - нямат пари.
- Нали парите нямали значение, вътрешността на човека била по важна (често казвано от вече забравих кого).
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари - Смятат, че ги преследваме заради парите.
- Ми какво да си мислят а и от всичко казано дотук изглежда тъка (олеле, надявам се не страдате от раздвоение на личността всички).
Красивите мъже без пари преследват нашите пари.
- Крадеца вика дръжте крадеца.
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетерос*ксуални - не смятат, че сме достатъчно красиви.
- Е то от толкова изисквания нека и мъжете имат едно.
Мъжете, които ни смятат за красиви и са хетерос*ксуални, донякъде приятни и имат пари - са прасета.
- Хем приятни, хем прасета, женска му логика (то такова нещо май нямаше)
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари и слава богу са хетерос*ксуални - са стеснителни и НИКОГА НЕ ПРАВЯТ
ПЪРВАТА КРАЧКА!
- Ми то от толкова различни изисквания като ги изпълни, да се шашка човек, какво да прави.
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата.
- Ми или си изберете друг или сменете тактиката.
ИМА ЛИ НЯКОЙ НА СВЕТА, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ МЪЖЕТЕ?
- Ми стига да някой да положи усилия вместо да се налага и оплаква не е толкова трудно.
- Уважаеми дами помъчете се не да се оплаквате от това какви са мъжете и недостатъците им а да премахнете вашите, намалете номерата и увеличете
усилията, спрете с комплексите, или си намалете изискванията.
Ето няколко насоки откъде може да се тръгне:
- Повечето жени повтарят за щяло и не щяло: не знам, не искам, не мога и се оплакват че жените почти не заемат ръководни постове. Че кой би
поставил на ръководен пост някой който всяка втора дума му е не знам. Познавам няколко жени които не казват не знам за щяло и не щяло и лесно се издигат без номера, а заради качества просто знаят какво искат.
- Ако някой мъж се заяде с жена и каже не знам повече от веднъж следват скандали. "Ти не си жена", "Аз съм си такава" и какво ли още не. Жените
които познавам добре и казват "не знам" и уважават правото на мъжете да го казват са щастливи с връзките си.
- Повечето жени коментират че искат приятелство. Имам достатъчно приятелки и никоя не би ми казала нищо с която и да съм се целувал спал и т.н. Повечето жени бъркат приятелството в една връзка с уважението, ама уважение трябва във всяко отношение.
- Спрете да мрънкате, че еди кой си мъж миел, готвил и т.н., първото което ще направите като получите всичко от един мъж е да се оплачете че е безхарактерен или да ви омръзне. Помъчете се да разделяте задачите по равно. Вие си вършете вашата, ние нашата.
- И последно всички жени искат да командват в една връзка, еми то който командва да се грижи и двамата да са доволни, нали знаете който дава това което искаш той поръчва музиката (и се замислете дали един мъж иска само с*кс или вие само това можете да му дадете, защото номерата ви вече са му банални) а и нали помните като излизаме този с по високия ранг черпи)
- Изпратете това на жени които не само биха преглътнали, но и биха се опитали да научат нещо.
1
Ето какво писмо пристигнало в редакцията на един вестник...
Уважаема редакция,
1) да ви се оплача
2) да се опитам да открия грешката си
3) да получа съвет
С мъжа ми живяхме заедно в продължение на десет години, но на годишнината от сватбата ни той ме напусна. Не просто ме напусна, но ме и изложи пред всички мои колеги. Аз работя като учителка по български език и литература. Ако бе отишъл:
а) при любовница;
б) защото съм му изневерила;
в) защото живеели сме живели лошо;
щеше да ми е значително по-леко и разбираемо. А той напусна без видима причина. Най-обидното е, че за десет години нито веднъж не сме се карали. Живеехме си съвсем сплотено и тихо в нашето скромно жилище. Аз, както можех му създавах семеен уют и комфорт. Никога не съм го карала да ми помага в домакинството, защото:
1) Тъй или иначе не би направил нещата, както трябва.
2) За мен е по-лесно и просто да направя всичко сама.
3) Свикнала съм към определен ред, а той не запомня елементарни неща като с коя гъба може да се мият чаши, а с коя чинии.
Също ми е обидно, че 10 години го предпазвах от всякакви битови проблеми и се грижех за него, като за дете. А той, за благодарност, ме опозори пред целия колектив. Ще разкажа по-подробно, как стана това.
Ние отбелязвахме юбилея от сватбата си в събота. Всичко приготвих, почистих дома. Сутринта се поздравихме един друг. Аз му подарих зелени домашни чехли, в тон с неговия халат, а той ми подари копринен шал в някаква невъобразима разцветка, неподходяща за нито едно мое палто, въпреки че специално съм го молила многократно да не ми подарява неща, щом няма елементарен вкус. Въпреки това, аз му благодарих, за да не си разваляме настроението на празника. Той все пак почувства, че не съм доволна и реши да ми отмъсти: като вместо костюм №6 той взе, че облече костюм №4, за четвъртък. Аз кротко му напомних, че днес е събота, и той трябва да носи костюм №6, а вечерта както му е реда, да сложи празничния №8.
Проблемът е в това, че моят мъж няма и елементарен вкус и аз, за да не се червя за неговия нелеп вид, веднъж и завинаги сложих ред в гардероба му, разпределяйки нещата му за всеки ден от седмицата и естествено подбирайки ризи с вратовръзки. Има комплекти за всеки сезон. Към тях има съответното бельо, чорапи, колани и т.н. А в джоба на ризата му винаги слагам бележка, на която е написано, какво и къде има да свърши. Аз се отличавам с пунктуалност и акуратност, считам, че за да успееш във всяко едно начинание, трябва да имаш правилно съставен план. Ето например, винаги му правя план
1. Какъв афтършейв да ползва след бръснене.
2. Коя връхна дреха да облече, в зависимост от прогнозата за времето.
3. Кои обувки да сложи към дрехите.
Сутринта той, след направената му забележка, не се преоблече, а неочаквано попита: може ли днес по случай съботата вкъщи да сложи долното бельо към костюм №6 и горното към №4. На което аз, естествено, сдържано му отговорих, че така не трябва да прави, защото в четвъртък може да възникнат проблеми с чорапите от костюм четвърти и обувките от шести. После ми каза някаква небивалица, че в четвъртък ще обуе обувките от четвъртия комплект и нямало да се наруши моя шизофреничен ред. Така каза - „шизофреничен". След което ние се скарахме за първи път през живота си и до самата вечеря не си говорихме.
За пристигането на гостите, аз се преоблякох, а мъжът ми си все още стоеше в комплект №4, но аз специално си мълчах и нищо не казвах! И да се преоблече моят мъж отиде точно, когато вече се звънеше на вратата (гостите ни идват точно навреме, знаейки за моята любов към пунктуалноста).
Преоблича се много дълго. Ние вече всички бяхме седнали на масата. Аз специално не отивах в спалнята, да го карам да побърза, защото бях обидена за „шизофреничения ред”. И ето вече седим на масата: аз и всички мои колеги, чакаме. Старая се да се покажа весела, шегувам се, разказвам как моят мъж е приготвял масата, затова аз съм успяла да се преоблека, а той не… И той влиза . Не можете да си го представите, но той специално бе облякъл само по едно нещо от комплект, а не празничния №8. Аз, разбира се, си дадох вид, че всичко е наред, но когато седна до мен, му прошепнах:
„Живеем десет години заедно, не съм и подозирала, че си такъв садист”
И тогава, моят мъж стана от масата и насред стаята извърши съвсем хулиганска постъпка. Свали си сакото и извика:”Сако от комплект №1 се носи понеделник!”. После си свали вратовръзката и я захвърли с думите:”Вратовръзка от комплект №2 се носи вторник!”…И така стигна до неделя. Остана само по едни слипове. Ако в този момент беше спрял, може би, бих могла да му простя, но той си свали слиповете и каза: ”Слиповете от празничния комплект №8 се носят на юбилеи, сватби, рождени дни и Нова година!”
След което мъжът ми взе ключовете от колата, документите и излезе от дома ни даже без да каже довиждане.
Пиша Ви това, уважаема редакция, защото не мога да разбера, как след 10 години съвместен живот, може:
1. Да оскърби така близък човек.
2. Да се промени внезапно.
3. Да зареже жена си без никакъв повод.
И най-важното, аз съм в недоумение, защото той постъпи така.
9
Ако трябва да избираш между един милион долара или твоя най-добър приятел, какво ще е първото нещо, което ще си купиш?
0
Мъжките фантазии
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. С*ксапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.
Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...
Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...
Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното и тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
"Желязната Маска, - говори ми прекрасна дама, - знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам - своята чест". Тя повдига пишната си пола...
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не и обещавай да и дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата - там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света - чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. С*кса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от "Зануси".
Вътрешния глас: Възможни усложнения - нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
"Слушай, Джеймс, - казва тя с акцент, - каква е задачата ти?" - "Основната ми задача, - казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, - е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи".
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. - Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо - според новия НК - 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. "Кой е ял от моята каша?" - казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието и включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че и приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ - това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало - това някаде в областта на шкембето ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка - и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване... но да правиш с*кс във водата е неудобно - физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото и се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля "По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо".
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото и е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското и коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
4
"Уважаеми господин Смит,
като служител в институция с високи стандарти, аз имам някои основни изисквания. Най важното е, че моят пряк началник би трябвало да притежава интелект надвишаващ този на една средноинтелигентна кукувица. След постоянните Ви и дразнещи заяждания към мен и колегите ми в процеса на изпълнение на задълженията ни, мога само да предполагам, че вие сте една от малкото истински генетични загуби на нашето време.
Да карате мен, един мрежов администратор, да обяснява най подробно всичко което прави в момента, в който влезете в офиса ми, не е само загуба на време но и също безсмислено пилеене на кислород. Бях назначен, защото знам как да работя с компютърни мрежови системи, а Вие очевидно за да забавлявате с мен и останалите служители, докато наблюдават безплодните ви усилия как да се опитвате да разберете какво означават командите Кът и Пейст Cut/paste).Вие никога няма да разберете компютрите. За вас изглежда е твърде сложно нещо толкова просто като двоично число.
Вие всъщност никога няма да разберете защо хората Ви мразят, но аз смятам да се опитам да Ви го обясня, макар че съм сигурен че това ще е също толкова ефективно колкото да се опитвам да ВИ обясня какво е IP(интернет провайдър). Вашият лъскав нов Макинтош притежава повече индивидуалност отколкото вие ще имате някога. Вие се мотаете по цял ден из сградата и непрекъснато търсите недостатъците на другите. Вие сте елегантно облечен, с онова безполезно излъчване, с което може би сте заблудили интервюиращия ви за работа, но сега след като наистина имате сериозни отговорности, вие ги стоварвате върху плещите на преуморения ви персонал, надявайки се талантът на служителите ви да прикрие крещящата Ви некомпетентност. В един свят на непрекъснато развитие и усъвършенстване Вие сте едно от онези низши зелени водорасли, които хората ядат и се присмиват.
И тъй като не виждам перспектива ситуацията да се измени в положителна насока ,освен разбира се ако не ви направят мозъчна трансплантация, съм принуден да си подам оставката. Както и да е на раздяла бих искал да ви кажа няколко неща:
1) Когато някой Ви се обади ,за да поиска препоръка за работа за мен, Ви забранявам категорично да му давате отрицателни характеристики. Най-много което Ви се позволява да кажете е:"Предпочитам да не коментирам".Имам приятели които ще ви се обаждат от време на време, за да проверяват дали спазвате това условие, защото знам че сам няма да сте в състояние да проявите каквато и да била почтеност.
2)Имам паролите на всичките ви сметки в системата и знам всяка парола която сте използвали през последните пет години. Ако решите да играете нечестно ,ще публикувам списък с любимите ви неща, които надлежно съм копирал, когато ме накарахте да архивирам безполезните ви файлове. Не смятам че термини подобни на "лолита" ще се гледат с добро око от администрацията.
3)Когато взехте назаем цифров фотоапарат за да направите снимки за рождения ден на майка си, сте пропуснал да споменете, че ще се снимате гол ред огледалото. После тъй като сте пълен технически невежа и малоумник, сте забравили да ги изтриете. Ще се задоволя да отбележа, че никога не бях виждал толкова странна употреба на бутилка кетчуп, но Ви уверявам, че всички снимки са копирани и ще се съхраняват на надеждни места, докато не напишете блестящо препоръчително писмо относно професионалните ми умения.(Ако обичате опитвайте се да използвате програмата за проверка на правописни грешки, защото ми омръзна да ги поправям.)
Благодаря ви за отделеното внимание и очаквам препоръчителното ви писмо утре на бюрото си в 8 часа. Само да споменете една дума за това на никого и всичките ви мръсни малки тайнички ще станат публично достояние. Никога не се еб*вайте с със системния администратор. Защо ли? Защото той зае всичко което правите през свободното си време.
Искрено Ваш..."
0
Дневникът на един кли*ор
30 януари 2006 г.
Как ненавиждам изгризаните й нокти! Пак ме издра целия. Всичко ме боли.
3 февруари.
Гледахме лесб*йско порно. Видях много от нашите. Изглежда са много добре… Свърших два пъти. Добре де, втория път - от завист.
5 февруари.
Тя кръшна. Някакъв пияндур с двудневна четина дълго ми диша в лицето, после ме ошкури с брадата си и заспа с чело върху мен. До език така и не се стигна. Тя се разплака. И аз исках, ама не умея.
6 февруари.
Тя ме разглежда в огледалото в банята. Каза, че съм бил малък. Кучка!
10 февруари.
На съседката отдолу пак й тече. Купиха й нови превръзки. Вонят на теменужки. Задушавам се!
14 февруари.
Охооо! Това вече - да! Приятелките й подариха вибр*тор. Изглежда най-после ще имам личен живот. Разтрепервам се само като си помисля.
15 февруари.
Той определено е за предпочитане пред изгризаните нокти, но безусловно отстъпва на езика. Но може и да свикна. По начало той е много мил и така трогателно трепери… Разбрахме се да си поговорим, когато Тя заспи…
20 февруари.
Толкова съм уморен. Но защо не мога да се контролирам сам?! Защо съм толкова зависим от нейното ненаситно либидо?! Писна ми да свършвам в ръцете й! Искам да съм независим! Говорих със съседката, обеща да помогне. Щяла да поработи над ва*иналния оргазъм и - ако се получи - излизам в отпуска!
23 февруари.
Тя пак кръшна. Този път извадих късмет. Първо мислех, че всичко пак ще е за съседката. Но втория път едва не ме излизаха до смърт. Още ми се върти главата!
25 февруари.
Днес се замислих колко всъщност ми е провървяло. Вижте например съседката - нея постоянно я блъскат. Аз не бих издържал!
27 февруари.
Бяхме на гинеколог - нула внимание! Почвам тихичко да завиждам на съседката - защо, дявол да го вземе, й обръщат толкова внимание, като удоволствието от мен сто пъти по-голямо!
28 февруари.
Все още съм ядосан и не говоря със съседката, а на Нея не й давам да сваршва.
1 март.
Еех, пролет… Настроението ми е толкова романтично, че - докато Тя спеше - свърших просто ей тъй, от някакъв екзистенциален възторг! Тя си мисли, че това е от съня с Брат Пит. Глупачка! Та аз харесвам Шон Пен!
3 март.
Сутринта си поговорихме с далечния съсед. И неговата не е лесна! Като цяло - животът му е пълно лайно!
8 март.
На корпоративната вечеря началникът Я притисна в ъгъла на тоалетната, дълго ме търка с пръсти, но без ефект. Може би съм фригиден?! Тя се направи, че свършва, но аз не мога да лицемернича!
9 март.
У съседката отдолу пак е потоп. Това почва да ме дразни. Нима ще продължава цял живот? Напсувах я, а тя ме нарече мързеливец, на което нямаше какво да възразя. Затворих се в себе си.
10 март.
Заради потопа у съседката, Тя се съгласи да пусне началника само у далечния комшия. Ако знаете само как се възмущаваше! Не обича той такива работи. Ама Тя никога не го пита, шибана егоистка!!! А началникът е пълен гъз - изобщо не ми обърна внимание!
13 март.
Тя цял ден рева заради скъсването с началника. А аз съм доволен. Вечерта се утешавахме с вибр*тора. Олекна ни.
25 март.
Тя май се влюби. Усещам го. Още само се целуват, но всичко отвътре ми примира! Толкова е приятно!
30 март.
Случи се! Той е внимателен и готин, прави всичко както трябва, а аз се изчервих от удоволствие! Казах на съседката, че при такава скорост трябва да прекръстят кунилингуса на кли*орингус. Завижда ми. Явно с ва*иналния оргазъм нещата никакви ги няма.
17 април.
Прогресът е очевиден. Никога не забравят за мен, съседката също е доволна - разправя, че Тя успяла да открие в нея някаква странна точка. Вече гледа оптимистично на перспективите за ва*инален оргазъм. Аз също - кой знае защо - съм настроен позитивно. Изглежда, когато Тя е щастлива, и на мен ми е добре.
30 май.
Мило дневниче, извинявай, че дълго не съм писал. След месец Те ще се женят. Не знам на мен каква ще ми е ползата, но всички се радваме - и съседката отдолу и далечния комшия. Чух слух, че почнало някакво вътрешно разширяване. Съседката мрънка, че на нея щяло да й е най-тежко. Но всички заедно се надяваме на хубави дни. Пък и какво друго ни остава..
6
Новобранка след първия работен ден. Колежките я разпитват:
- Как мина първия ден? Колко изкара?
- На червено съм!
- Що? Нямаше ли клиенти?
- Само един. Хубавец, як,много мил. Както ме инструктирахте, казвам му - пълна програма - 50 лв. Казва ми - нямам толкова. Казвам му - свирка - 25 лв. Той вика - имам само 15. За 15 ще ти направя една чекия. Извади го - хванах го с едната ръка - не стига, с двете - даже стърчи още 10 см.
- Леле, какво е това чудовище! Е, направи ли му чикия?
- Ами, дадох му назаем 35 лв. до 50 и му направих пълна програма!!
1
Наръчник по оцеляване в...: Сървърното
За хората, незапознати с IT фолклора, "сървърно" е дума,
използвана за означаване на помещение с много компютри, но за разлика от "компютърна зала" в сървърното има само един или два монитора. Ако не знаете какво е монитор, това е онова, на което викате "компютър" или "телевизор", в зависимост от възрастта
ви... Предназначението на това сървърно помещение е да съхранява сървъри (представете си!!) - в климатизирана обстановка с ограничен физически достъп на трети лица и т.н. Надявам се, а и ви пожелавам да не ви се налага да ходите там... Но ако случайно
попаднете, трябва да знаете няколко прости правила, за да
оцелеете:
Вие не трябва да сте там! Напуснете веднага!
Не, сериозно...
Хората, работещи там не говорят вашия език.
По-точно вие техния... Например - за един линукс администратор
"баш Майсторе" е възможно най-хубавото обръщение (заради bash шела, "баш майсторе" изразява похвала към лирическия герой - администратор, оприличаваща го на корифей на работата със скриптови езици, което е висша степен на похвала в гилдията на администраторите), докато, примерно "пожелавам ти да станеш като
Бил Гейтс" е кръвна обида на целия род на админитратора чак до балдъзата на вуйчото на братовчеда по съребрена линия на
администратора...
Обмислете внимателно как ще заговорите администратора...
Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин,
независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които
да заговорите администратор:
"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е
добър!
"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще
нарушавате менталното спокойствие на аминистратора!
"Ще може ли..." - Не може!
"Имам проблем" - Е и? Имате ли представа колко проблеми
има администратора....!? Обикновенно, след това следва
препращане към друг човек или администратор, който уж
трябва да ви помогне...
"Търся...." - Е и? Администратора не е търсачка - като
търсите някой, ползвайте Google и RTFM мамка му!"
"Нямам интернет!" - "Ми купи си!" или "Е и?" или
"Знам!", като последното обикновенно е признак на
току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
"Не мога да си влеза в пощата!" - "Че как очакваш такова
огромно нещо като тебе да се побере там?!" или
тривиалното "Е и?"
Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...
Няколко подходящи начина да приковете вниманието на
администратор:
Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна
жена! Имайте проблем с личната си еротична
кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви
е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от
последната гола фотосесия... Всъщност, този подход
невинаги носи резултати... Ако администратора инсталира
Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri
Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте
напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена,
престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файдЪ йок
- внимание няма да спечелите...
"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат,
когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на
населеното място, някой от тях отговарят и на
"господарю", "повелителю на седемте мрежи" или
"Манчо"...
"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" -
забележете словореда - ако изречението не започва с "3
каси бира", няма да имате успех... Много е важно да
подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е
необходимо време на администратора за да превключи
мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не
опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната
възрастова граница е 3 каси бира...
"Я! С каква тема ти е Windows-а?"
Ако по някакво стечение на обстоятелствата се озовете на личната работна станция на администратор, никога, при никакви обстоятелства, заради нищо на света не изричайте: "Я! С каква тема ти е Windows-а?", "Я отвори експлорера..." или "Къде е
онова синьото 'е'?" Ако го направите, бъдете сигурни, че сте си спечелили врагове в лицето на 90 процента от хората в помещнието и напрежението ще ескалира до 10 минути... Администраторите
използват Linux на работните си станции, защото са уважаващи
себе си администратори и защото Windows е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft и нямат такова животно като Internet Explorer поради две причини - той работи само под Windows и е творение на гадните чревоугодни капиталисти в господстващата световно противна монополистка корпорация Microsoft...
"Windows или Linux?"
Ако администраторите са в добро настроение, а това се случва в 1 от 364-те им работни дена, то се омитайте веднага, освен ако не сте садистичен(а) мазохост(ка) и не искате да видите как някакви същества се бъзикат с вас на някакъв странен език и как вашите реакции на нищо не разбиращ потребител ги карат да стават още по-кръвожадни в хумора си... Ако все пак се налага, ето няколко съвета за оцеляване:
Ако ви питат: Firefox (чете се "файърфокс" или
"лисицата") или Internet Explorer (това е онова "е", с
което влизате в интернет), отговорете "Firefox"...
Ако ви питат: "Windows или Linux (или каквото и да е
друго нещо, което не знаете какво е)", кажете Linux (или
другото нещо)... За да сте максимално убедителни, можете
да добавите, "Ако разбирах, щях да махна противния
Windows и да си сложа Linux...". Това изречение действа
на средностатистическия администратор, точно по начина,
който щяхте да му подействате, ако бяхте руса жена,
висока, слаба и полугола, която го моли да и прочете
личната еротична кореспонденция, защото тя не си носи
очилата... Съвсем очевидно, така ще си спечелите
администратор, долепен до вас, обикновенно най-противно
изглеждащия от всички в помещението, който ще ви
преследва докато не махне противния Windows от лаптопа
ви или компютъра ви, ликвидирайки тази неправдва... Но
пък - ще оцелеете....
Ако ви питат "Samba" (няма нищо общо с танците) или
"AD" (няма нищо общо с търговското право),
"Apache" (чете се "апач") или "IIS", "MySQL" или
"MSSQL" (чете се "емессикуел"), значи сте попаднали при
възможно най-нечовешки IT изкривен администратор,
игнорирайте го! Ако настоява, кажете "Какво е това?",
защото точно този отговор очаква той от вас! Ако
изразите мнение, ще бъдете оборен(а), без значение какво
сте избрал(а)... Администраторите, задаващи този въпрос,
са отчаяни типове, търсещи почва за избиване на
компплексите си, доказвайки ви колко са умни, като ви
задават въпрос, чиято лексикална структура има следния
вид: " или
"...
Говорете бавно, отчетливо ...
Администраторите са изключително обидчиви и чувствителни, а
доста често и злокобно, заядливо аругантни. Защото... защото ...
работят на Linux, а там я си кривнал една буква в страни, я си сринал системите за оторизация на няколко болници, летище, хипермаркет и интернетЯ на спортния тотализатор... За благодарност, цял ден запяш един монитор, който ти бълва
половинчати фрази и двубуквени междуметия на развален английски, и за капак в скучен бял цвят... (В този момент администраторите,
четящи това възкликват "Че аз мога да си сменя цвета на
конзолата" и се замислят дали наистина не съм прав, дали
вселената е безкрайна и дали има добро и зло, ади и рай, и
линукски кернел който не казва "Kernel Panic" и други
таквива...) Заради чупливия език, чрез който си общуват със
скучния черен екран, администраторите си мерят приказките до
последната запетая и незнайно защо очакват от вас същото...
Затова: говорете бавно, отчетливо и използвайте само думи, с
чието значение сте 100 процента наясно и няма и промил съмнение, че тази дума може да значи нещо друго в компютърния свят... Пример за такъв, чист, речник с думи е речника на прабаба ви от с. Малко Витково... за него мога да дам гаранция, че няма дума, която да има друго значение за IT тълпата (изключение прави "кон")...
Бъдете бързи!
Администратора няма време. Никакво. Работата му никога не свършва. Веднага след като изтегли последния сезон на "Бойна
звезда "Галактика"" го чакат няколко гигабайта порно, три-четири дискографии и превод на субтитрите на "Бърз или мъртъв". Мислите ли, че този човек има възможност да се занимава със счупената ви
поща или с липсата на интернет... Ако все пак сте успели да
привлчете вниманието му, то кажете си проблема бързо, но бавно и отчетливо, бъдете изчерпателни, но лакончини и не му поставяйте
срок!
10
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Едно дете както си играело намерило един пакет Виагра. Веднага усетил че от това лекарство можел да спечели някой друг лев. Като се прибрал у дома отишъл при баща си . -Татко виж какво намерих ако ми дадеш 10лв ще ти дам пакета.
Бащата погледнал и казал
-На мен това не ми трябва отиди при дядо ти.
Така и направил малкия отишъл при дядото и от вратата почнал да вика:
-Дядо , Дядо имам нещо за теб ама ще ми дадеш 10лв. Погледнал стария и рекъл:
-Абе малкия това сигурен ли си че върши работа
-Да дядо 100 процента.
-Добре ама сега няма да ти дам парите ела утре трябва да пробвам.
На сутринта малкия отишъл при дядото какво да види той засмян до уши , бабата също. Дядото изкарал 50лв и ги пъхнал в ръката на малкия. Внучето се зачудило и попитало: -Абе Дядо нали се разбрахме за 10лв.
-Спокойно 10лв са от мен другите 40 са от Бабата рекъл Дядото.
0
Някъде в Америка. Влиза мръсен каубой в банката и изревава на милата и усмихната касиерка:
- Искам да си вложа шибаните пари във вашата шибана банка!
- Но, Господине, Вие сте в банка...
- Да де, и искам да си остава шибаните пари в тази шибана банка!
- Господине, ще повикам управителя! Не може да говорите така в банката!
- Извикай шибания управител! Трябва по- бързо да направя шибания влог.
Касиерката възмутено излиза. След 2 - 3 минути пристига управителят:
- Какво желаете и какъв е проблемът?
- О-о-оф - с досада отвръща каубоят, - омръзнахте ми! Спечелих снощи на карти един шибан милион и искам да направя шибания си влог във вашата шибана банка...
- А тази шибана кучка не пожела да Ви помогне? - бясно довършва управителят.
0
Вървели поп и клисар,естествено клисаря ходил пеш а попът на магарето.Клисаря се уморил да ходи и си мислил как може да излъже попа та да се качи на магарето.Вървели що вървели и минали покрай едни гробища,а там видели една вдовица да се пропява на един гроб.
- Ох,Георги защо ме остави сама Георги толкова ми е тежко без теб.
В това време на клисаря му хрумнала блестяща идея да излъже попа и му рекъл:
- Дядо попе искаш ли да се хванем на бас че мога да изчукам тази жена тук на гробищата,ако го направя даваш ми магарето а ти ще ходиш пеш.Попът се съгласил но при условие че се качи на едно дърво и ще гледа да се увери че е истина.Договори ли се.Нашия човек отишъл до един чужд гроб и започнал с все сила да плаче:
- Ох Марийке,Марийке как можа да си отидеш от този свят,толкова ми е мъчно,как ще се справям сам!
Жената го съжалила и отишла да го утешава.
- Кого сте изгубили г-не,жена си ли,от какво беше болна?
- Не беше болна,ами много съм надарен и не можа да ми издържи.
На вдовицата очите й светнали.
- Ами ще ми покажеш ли колко си надарен?-попитала тя.
- Може,да отидем ей под онова дърво тогава.
Отишли и започнали да "работят" както му е редът.
По едно време в кулминационния момент жената взела да вика от удоволствие:
- Ох,ох идааа Георги,идаа дръж ма Георгее.
В това време попът от дървото се обадил:
- Да е....а твойта мама ти дали ще отидеш до Георги или не,не знам ама на мене магарето ми отиде.
1
Прибира се Иванчо от училище и баща му го пита:
-Иванчо какво учихте днес ? Иванчо отговаря:
-Учихме значението на думите "по принцип" и "дефакто".
-Ти разбра ли какво значат тези думи? пита баща му.
-Ами , не точно. отговаря Иванчо.
-Сега ще ти обясня. казал бащатата
-Я извикай сестра си . Идва сестра му и бащата я пита:
- Ако сега при теб дойде един мръсен , грозен пияница и ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Да , та това са си 5 хиляди , ще имам за дрехи , гримове и т. н.
-Иванчо разбра ли? пита бащата.
-Ами , не. отвърнал Иванчо
-Извикай по-голямата си сестра!
Идва тя и бащата отново:
-На теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Разбира се , та това са много пари, може да си купя кола. казала по-голямата сестра.
-Иванчо сега разбра ли какво значат тези думи ?
Иванчо се замислил , но пак отговорил че не е разбрал.
-Я извикай майка си! дошла и майката.
-Пено , на теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева за да спиш с него , ще го направиш ли ?
-Естествено , това е семиейния ни бюджет за три месеца!
-Иванчо сега разбра ли значението на думите ? питал пак баща му.
-Ами пак не. казал Иванчо.
-Значи "по принцип" трябва да имаме 15 хиляди лева , "дефакто" имаме три ку*ви!
0
На един военен жена му много се поеб*вала странично. Пичовете му казали и нашият решил да я хване на калъп. Казал й, че отива на учение 3 дни и се скатал под блока в храстите. Мацето се обадило на тъпкача и изскочило за малко до магазина да вземе едно шише пийкане. Нашият веднага се върнал в къщи, качил се върху гардероба в спалнята с патлака в ръка. След малко се връща мацето, след секунди тъпкача също влиза.
-Скъпи, иди в спалнята и бъди готов! Аз ще си пусна един душ и ще ароматизирам котенцето, което обичаш да галиш и целуваш!
Еб*чът се съблича гол, ляга в кревата надървен и кво да види. Върху гардероба лежи баджанакът с патлак в ръка и му прави жест, че ако гъкне ще има веднага олово в тиквата. Мацето влетява с хавлията, хвърля я и ляга голичко до еб*ча:
-Изчипка ли се скъпа!
-Да мили, изчипках си и ароматизирах котенцето, което сега ще целуваш! Готова съм, какво да направя още за теб?
-Ами кво да направиш, погледни кой е върху гардероба и се насери... ! ! !
16