каква+е+тая+тухла+на+главата+ти
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
11
Влюбил се Иванушка глупакът във Василиса прекрасна и много искал да са заедно. Тя обаче, нали е принцеса и не може да се даде на най–обикновен човек. Пробвал всичко човека - цветя, бонбони, убийства на дракони ама…. нищо. Тръгнал вече да се самоубива. Среща го Баба Яга:
– Какво правиш бе, младеж?
– Ами… така и така….
– А, ами то много просто се решава всичко бе – взимаш една тухла четворка, бой у главата и докато е топла….. нали?
– Ама, бабо, аз по любов искам…
– А!… Е тогава не мога да помогна, питай змея.
Отишъл Иванушка при змея:
– Змею, помагай!
А той:
- Ами хващаш 1 тухла, бой, и докато е топла...
- А с любов?
- Това не знам, ама питай самодивата.
И така се бродил Иванушка навред, всички му давали един и същи съвет, а той питал за любов. Стигнал най – накрая до последната си надежда – Кашчей Безсмъртни:
– Ако не ми кажеш как по любов да бъда с Василиса, се хвърлям и умирам тук и сега. Кашчей спокойно обяснил:
– Е…де.. Ако ме слушаш, дълго ще живееш. Сега отиваш на Хималаите, на Еверест. Там има едно цвете. На 500 години покълва, на 1000 цъфти на 10000 семена дава. Сега таман му е времето за семена. Отиваш там и ми ги донасяш. 10 години тренирал, катерил и падал Иванушка и най – накрая носи семената на Кашчей.
А той:
– А сега върви в Сахара и ги зарови. 20 години ги поливай всеки ден с пот и сълзи…Ходил Иванушка, потил се, плакал, и пак, и пак… Поникнало стебло, откъснал го и го носи на Кашчей.
Кашчей продължил:
- А сега през 9 планини в 10, през 9 реки в 10 и т.н. има един билкар. Той ще ти приготви хапчето.
Отишъл Иванушка, онзи две години обгарял стъблото, млял, въртял, сукал и т.н. Станало накрая идеално гладко топче.
Върнал се Иван при Кашчей:
– Сега, Иванушка, отиваш при принцесата. Скриваш топчето под златните дюшеци и се скриваш зад златната завеса. Когато влезе Василиса Прекрасна, среши си златните коси и си легне в златния креват, веднага ще започне да й убива. Тя ще стане, ще си каже:
- Бах… мааа… му.. туй убива…..
И в тоя момент ти изскачаш иззад завесата с тухла четворка в ръка, удряш я по главата и докато е топла…
15
- Скъпи!!! Събуди се! Събуди се!
- Каква става? Три часа през нощта е!
- Мина ми главата!!!
9
Синът ми с възхитен глас:
– Каква ĸoca има леля!
Лелята се усмихва.
Синът ми продължава:
– Като юфка върху главата!
3
Някой има ли бегла представа, на каква възраст ти идва акъла в главата? Че се притеснявам вече!
7
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
- Защо удари чичо Пешо по главата с тая тухла?
- Аз няма вече.
- То няма и смисъл.
17
- Защо удари чичо Пешо по главата с тая тухла?
- Аз няма вече.
- То няма и смисъл!
17
Мама помага с домашното по математика на синчето. Чете условието и се възмущава:
- "На Петьо е 27 сантиметра, на Кольо - с 3 сантиметра по-малко, а на Таня - с 6 повече от на Кольо..." Извр*теняци! Как може! Момчетата, как и да е... особено Петьо... мда... ама каква е тая Таня там! Ужас!
И в тоя момент получава един зад врата от съпруга си.
- Мълчи ма! Само сантиметри са ти в главата! Кьорава ли си, пише "КОСАТА на Петьо!"
12
Отива Асан при Айшето и и вика:
- Айше, хади да са жениш за мене ма!
Айшето отвръща:
- Аааа, Асане, я са виж ти къв си прошляк аз каква мадама сам!
- Ади ма, Айше, аз имам два уя!
Позамислила се малко Айшето пак се решила. Все пак два уя са си два уя. Оженила се тя за него и на първата брачна нощ си лягат двамата. Свършва Асан и Айшето му вика:
- Хади бе, Асане, вади второто уй!
Асан плясва с раце, бий се по главата и вика:
- Аййй, аз дадох него на Мюмюн!
На сутринта Асан заминава на работа, а Айшето една такава гурелива и сънлива отива в къщата на Мюмюн и почва да му лопа по прозореца. Излиза Мюмюн и той сънлив и ѝ вика:
- Кажи ма, Айше, ко искаш?
- Асан дал тебе нещо?
- А, дал мене, уй дал!
- Е аз него търся бе!
- Ам, и влез да ти го дам ма! - рекъл Мюмюн.
На вечерта Асан се прибира изморен от работа, а Айшето го посреща с тупаници и викове:
- Ей, амсалак с амсалак, дадеш убавото уй на Мюмюн, на мене да оставиш калпавуту.
25
Преследвач на Pokemon попаднал на някакъв строителен обект. Пресрещнал го ядосан мъж с мистрия в ръка и с жълта каска на главата:
- Къде бе, младеж? Не виждаш ли, че това е строеж? Бегай настрана, да ти не падне неко тухла на главата!
- Аз, само за малко... търся едно покемонче.
- Кво рече???
- Покемон бе, Бате! ПАЧИРИСУ – не го ли знаеш?
- Ми така кажи бе!
Майсторът се обърнал назад и се провикнал:
- БАЧИ РИСТООО! ЕЛА ТУКА, ЧЕ НЕКЪВ КЕЛЕШ ТЕ ТЪРСИ!
8
- Добро утро, ученици, има ли отсъстващи? Няма, а... значи, отсъстващите ги няма, къде са Райко и Мариян, а Славчо къде е, дядо му ли починал, пак ли бе, колко дядовци има това момче?! Мимо, не щракай с писалката, изнервяш ме, Петре, махни си главата от прозореца, у вас ако искаш и в хладилника си я завирай, там си хващай менингит, не се ръчкайте с Калин! Митко, к'во ти е бе, мойто момче, 'що мижиш като плъх в трици? Не виждаш, викаш, ами като не си си измил очите тая сутрин... А, ето ги и Тамара и Елза, къде скитате бе момичета? Мойто куче така скита, скита и му се случи една случка...
- Каква бе, господине?
- Окучи се, айде сядайте, къде са ви чантите, ти Румене пак ли нямаш писалка? Вземи тая на Мима, тя по-добре да няма, много си разсеяна, мойто момиче, тая функция не се пише „котана” а „котангенс”, Младене, слез оттам да не разбереш бързо разликата между треперя и трептя, Даринке, вдигни я тая глава, не сме толкова страшни, я по-добре излез на дъската, да видиш, че и там страшно няма, я по-добре не излизай, че с това темпо... кой е дежурен тука, кой е ръпал тая гъба, толкова ли няма какво да ядете?! Боряно, я отвори на втора страница, прочети какво пише там, що не можеш да прочетеш, забравила си буквите, а, нямате книги у вас, е, поне обелката от салама си прочитай, като го изядеш...
23
Бисери от старшината в казармата:
1. Или всички с шинели, или никой без шинел.
2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните.
5. Всички по окопите, а останалите след мен.
6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!
7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
8. Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе нема такава буква, бе!
9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ - 66 или заместник командира.
10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 - вечер...
11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? А бе вие още малко и на театър ще почнете да ходите.
14. Престрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво... в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае.
17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
18. Искам сега да си легнете културно и грамотно.
19. Моята фамилия е майор Иванов.
20. Ей, какво правите в телевизионната зала? Гледаме видео. А, защо работи и телевизора?
21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно - паника...
23. Автоматът работи така: едно, две, три и... вас ви няма...
24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер.
25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище).
26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
27. Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа. Ами обърни го от другата страна!
28. Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там...
30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?
32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
33. Окоп - открита яма за спане в условия, близки до бойните.
34. Мините биват танкови и противотанкови.
35. Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода! Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза.
36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
37. Не палете машините преди да сте се качили в тях! Не се качвайте в тях преди да са тръгнали!
38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
40. Всеки да затвори всичките прозорци!
41. Храст - съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.
42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят...
45. Каква е тая работа бе, другари курсанти - днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! (Старшина към пакостливи курсанти).
46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устройството му.
48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!
49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
52. Пътуването с войскови камион става само по един начин - В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с войскови камион.
53. Имате на разположение 5 минути. Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
54. Може да нема ред, ама требе да се спазва.
55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите.
56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли...
60. Не използвайте клещите като чук и... обратно!
61. Сега отивам за риба... Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!
62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!
63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!
64. Г-н Старшина изгубих си иглата... А бе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.
65. Бегом марш от мен до другото дърво...
66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!
69. Варосайте бордюра в черно!
70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!
72. Влез в строя за да не те вали дъжда!
73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.
74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината. (Старшина от самоковско поделение към новобранец).
75. Навън е три метра сняг до колене.
76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!
77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!
78. Заключи вратата и ми донеси катинара!
79 Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
80 Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там... Аз никого не наказвам безнаказано!
81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса и кат говориш с мен ще мълчиш.
82. Преподавателят. Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. Не се получава, др. полковник! Аз така, приблизително. (из задача във военно училище).
84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
85. Тази ръжда да светне.
86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.
87. Ще копаете от мен до другото дърво!
88. Старшината - На бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз ще съм след вас.
89. Старшината - Този, който мисли че има шинел, но всъщност няма 2 крачки пред строя.
90. Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
18
След операцията болният идва на себе си и вижда над леглото опериралия го лекар.
– Е, как се чувствате? – интересува се хирургът.
– Ами май добре, само дето се чувствам така, сякаш някой ме е треснал с тухла по главата…
– Съжалявам, с хлороформа сме зле този месец…
23
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
8