как+разбирате+че+някой+луд+се+е+оправил
Какво е общото между Интернет и половия член от женска гледна точка:
1. Първия път не изпитвате никакво удоволствие.
2. Първоначално той малко ви плаши, но в същото време ви интригува и възбужда. След това, когато се запознаете с него - с размерите му, силата и възможностите му по-отблизо, вие го изучавате, а той ви обучава... си ставате все по-близки. Така постепенно той заема все по-голяма и по-голяма част от времето ви, докато не стане част от живота ви.
3. Когато ви е нужен повече от всичко нямате никакъв достъп до него.
4. Имате доказателства, че той поддържа връзки с други, но това е неговата природа. Вашата основна грижа е да не ви лепне някой вирус.
5. И при двете са необходими кански усилия за да осъществите връзка. Но понякога е много по-трудно да остановите прекъснала връзка...а ви се иска още и още.
6. Понякога пада по причини, известни само на него и абсолютно независещи от вас...и разбира се - в най-неподходящия за вас момент.
7. Когато научите, че неговият доставчик не е единствен в света, вие опитвате с втори...после с трети... И така разбирате, че той може да е различен - по сила, скорост, качество... Вкрайна сметка намирате такъв, който да ви удовлетворява (почти)напълно.
8. Може да се занимавате с него вкъщи, в университета, на работа...а ако имате желание и възможност - във влака, в метрото, в самолета. Най-голямо е удоволствието обаче вкъщи през нощта.
9. С него можете и да се учите и да се трудите. С него можете да играете и да си почивате. За него можете да харчите пари, но и можете да заработвате от него.
10. Сега, когато сте толкова привързани към него... и сте толкова зависими от него, вие понякога с носталгия си спомняте времето, когато сте били независими... Но да се откажете... просто нямате сили!
Една възрастна мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариуса:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариуса оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
И на сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, а мъжа не се появявал. Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...!
Чапай го приели в батальона на Петка и като начало трябвало да занесе съобщение до другия батальон. Попитал Петка откъде трябвя да мине.
- Ще вървиш докато стигнеш до кръстопът. Там ще видиш два пътя: левият минава през гората - оттам е по-близо, но има много педерасти и не е за предпочитане; а десният път - той върви през пустинята, по-дълъг е, но е по-сигурен.
Тръгнал Чапай и стигнал до разклона. Чудил се накъде да поеме и решил да мине по левия път, през гората, понеже през пустинята не му се ходело в тоя пек.
Вървял колкото вървял и намерил една купчина долари. Навел си да ги вземе, обаче в това време някой отзад изневиделица го "оправил" и изчезнал. Занесъл той съобщението и се върнал при Петка, а той го попитал как е минало.
- Абе в гората, на пътя, гледам куп пари. Наведох се да ги взема и в това време някой отзад набързо ме оправи и изчезна.
- Добре де, не видя ли някакви отличителни белези?
- Ами... имаше дълги мустаци.
- Чак пък дълги!? - рекъл Петка и се почесал по мустаците.
Малко преди края на работния ден, в кабинета на доктор Климентов - специалист по ушни болести, се вмъкнал огромен, здрав, но много притеснен мъжага.
- Какво има? - изпълнен с досада запитал доктор Климентов. Хайде бързо, че работното време свърши!
Без да обели и дума, огромният мъжага разкопчал панталоните си, оставил ги да се смъкнат на земята, после свалил и слиповете си и пред доктор Климентов се открила страшна гледка - цялото мъжко достойнство на пациента било подпухнало и зачервено - сякаш върху него бил стъпил слон. Доктор Климентов погледнал още веднъж, сбръчил вежди и строго казал:
- Господине! Кабинетът по кожно-венерологическите заболявания е на следващия етаж! Тук няма какво да търсите!
- Напротив, напротив - припряно взел да обяснява мъжагата. Точно вие ми трябвате! Чакайте само да ви разкажа! Значи, приятно ми е, казвам се Стоил Сакъзов, национал по канадска борба. Значи, аз и моите приятели, имаме традиция - всеки ден, след тренировката във фитнеса, се събираме в сауната. Там, като се съблечем, сядаме около една кръгла масичка и всеки си го слага таковата... нали разбирате... върху масата. После хващаме по една петкилограмова гира и някой вика "Опа!". И като се викне "Опа!" трябва едновременно хем да удариш с гирата съседа си отляво по оная работа, хем да си дръпнеш бързо твоя си... Разбирате ли сега, докторе?
Доктор Климентов се притеснил съвсем не на шега и взел да отстъпва към вратата:
- Вижте какво, господине - леко стреснато и същевременно успокояващо казал той. Хайде сега да си вдигнете гащите и аз да ви заведа до съседния кабинет, при колегата - психиатър, а?
- Не, бе, докторе - почти проплакал пациентът. Не ме разбирате! Аз съм дошъл при вас!
- Но аз съм ушен лекар! - изревал доктор Климентов. Аз оправям уши, а не...
- Точно за това съм дошъл - жално изстенал мъжагата. Моля ти се, виж к`во ми е на ушите, че никога не мога да чуя кога викат "Опа!"...
Дребна възрастна лейди вървяла по улицата с две найлонови торбички в ръце. В едната имало дупка, от която падали на пътя 20-доларови купюри. Един полицай забелязал това и я спрял:
- Мадам, от вашата торбичка падат двадесетачки.
- По дяволите, благодаря, че казахте, връщам се да ги събера.
- Чакайте, чакайте… не толкова бързо. Откъде имате тези пари, откраднахте ли ги?
- О, не! Разбирате ли, задният ми двор се намира зад един паркинга на футболен стадион. След мача тълпа запалянковци идват в храстите да се облегчат и правят това направо върху моите цветни лехи. А аз ги дебна зад храстите с голяма лозарска ножица и, всеки път, като мушне някой пищова си в храстите, казвам:
- Двадесет кинта или правя кръц.
- Ха-ха-ха,това е хубава идея! Добре, вървете си. А, между другото, какво е в другата торбичка?
- Амииии, разбирате ли, не всички са плащали.
Един мъж се записал в много специално нудистко общество. В първия си официален ден човекът пристигнал на уреченото място, съблякъл си дрехите и започнал да се разхожда, за да опознае привичките. В един момент покрай него минала разкошна блондинка. Мъжът, разбира се, веднага се възбудил. Жената забелязала промяната, дошла при него и казала:
- Повикахте ли ме?
Мъжът леко притеснен отговорил:
- Не, каааакво имате предвид?
- О, вие сигурно сте нов. - казала красавицата.
- Сега ще ви обясня. Тук имаме правило. Когато някой мъж има ерекция, това значи, че ме вика.
Усмихвайки се, мадамата го хванала за ръка и го завела до огромен басейн. Там разгънала голяма мека кърпа, легнала върху нея и двамата правили с*кс.
След известно време мъжът пак се разхождал и решил да влезе в сауната. Като седнал обаче, пръднал. След по-малко от минута един огромен, космат мъж влязъл в сауната, озъртайки се.
- Повикахте ли ме? - попитал косматият.
- Не, какво имате предвид? - отговорил нашият човек.
- О, вие сигурно сте нов. - казал дебелакът.
- Тук имаме правило, че ако някой пръдне, значи ме вика.
Огромният тип се доближил до мъжа, нежно го обърнал и съвсем професионално го оправил. След известно време новодошлият, залитайки, отишъл на рецепцията, където бил посрещнат от усмихната рецепционистка.
- Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Мъжът се развикал:
- Връщам си членската карта. Вземете си тъпия ключ и си задръжте и тъпата членска такса от 500 долара!
- Но, господине! - отговорила дамата.
- Вие сте тук само от няколко часа, още не сте видял всички услуги, които предлагаме!
Мъжът отговорил:
- Вижте, госпожо. Аз съм на 68 години. Получавам ерекция веднъж в месеца и пърдя по 15 пъти на ден.
Заможен мъж на 68 години отива на почивка във прехвалено ваканционно селище. Влиза в първия хотел и пита за места. Рецепциониската му обяснява, че курортът е от затворен тип и в него летуват само нудисти. Мъжът видимо безразличен към това се съгласява. Настаняват го в готина луксозна стая и по правилата на курорта, той се съблича гол и тръгва към плажа. По пътя среща 22 годишна гола богиня! Става му за пръв път от много време насам. Мацката като вижда това го улавя с две ръце за члена.
- Ама...
- Няма ама! Тука като видим на някой да му стане, значи е сигнал, че иска с*кс!
Качва го мацката обратно в стаята и правят 1 час страхотна любов, след което нашият човек преметнал хавлийка през рамо по адамово облекло пак се запътва към плажа. Намира си шезлонг и се разполага доволно. По едно време решава да се облекчи и подсвирквайки си с уста влиза в плажната тоалетна. От кеф се изпърдява мощно. На секундата се отваря вратата и един як младеж с 45 мярка го спъва по очи на земята.
- Ама!!!
- Няма ама! Тука, който пърди значи иска х*й отзад!
Оправил го мощно младежа и го оставил да си ходи по живо, по здраво. Прибрал се пребледнял и на пръсти нашият човек в стаята и си събрал набързо багажа. Мадамата на рецепцията учудено го попитала:
- Не Ви ли хареса в нашия хотел?!
- Как да ми хареса! На мен ми става веднъж на 30 дни, а пърдя по 20 пъти на ден!
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
Една възрастна мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариуса:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариуса оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна. И на сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, а мъжа не се появявал. Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...!
АКО ТОЛСТОЙ ИМАШЕ ФЕЙСБУК
Фенът:
Вие сте велик!
Префърцунената:
Лев Николаевич, аз съм изключителен почитател, на творчеството ви! Чела съм всичко по няколко пъти и повярвайте ми настръхвах всеки път! Адмирации!
Отвореният:
Льова, брадми, тая твойта Анна Каренина, ко ме беше срещнала мене, щеше да е жива. Единпат да се видиме и щеше да го забрай тоя Вронски.
Моралистката:
Аз никого не съдя, ама ей тъй да си зарежеш детето и да тръгнеш по млади мъже, не го разбирам! Децата са смисъла на живота!!! Пак казвам никого не съдя, всеки знае него си.
Романтичката:
Любовта е смисълът на живота! Как не го разбирате!
Феминистката:
А бе, не може да почне работа, да се опретне сама да изкарва пари тая Каренина, ми ше ми скача под влака! Ай стегни се бе, жена!
Хейтърът:
ДОСТОЕВСКИ Е ПО-ВЕЛИК! ТЪПАЦИ!
Педантът:
Някой битки във "Война и мир" не са предадени съвсем достоверно, знам че е роман, но всичко е важно!
Справедливият (до Педанта):
Кое не е достоверно? Моят прадядо се е бил срещу Наполеон и казва, че всичко е било точно така!
Отворения (до Романтичката):
Секси, имаш лс. Ас ного разбиран от льобоф!
Старият ерген:
Влюбен съм в Наташа Ростова! Но такива жени сега вече няма, всички са меркантилни, за съжаление!
Романтичката:
А аз съм влюбена в Болконски! Ама то и такива мъже вече няма! Кой ще ти напише сега писмо! Само zdr mn si slatka.
Комитет "Майки за здраво семейство":
Ние започнахме подписка срещу "Анна Каренина". Не може млади хора да четат това и да вярват че подобно неморално поведение е в реда на нещата!
Феминистката:
Вий не сте у ред, алоуу!!!!
Човекът от народа:
Аристокрация! Да имат моята заплата ще ги видя аз как ще си плащат тока на именията! На две места работя, ква любов, кви пет лева!
Отвореният (до Романтичката):
Мацко, виш си личните де!
Романтичката (до Отворения):
Простак!!! ( блокира го)...
Кифлата:
Не съм чела книгата, ама една приятелка ми каза че Пиер Безухов бил много смотан. Аман от смотани мъже.
Зевзекът (до Кифлата):
Ама има кинти!
Кифлата:
Една истинска жена винаги може да направи от един смотан мъж истински мачо. Никой не е смотан в костюм на Армани.
Случаен участник:
Респект!
Спам:
Продавам вила до Бородино. Имперски стил. При интерес пишете на лични.
Представител на ЛГБТ:
И защо всички са хетеросексуални в тия книги?
Ученик от горен курс:
Филми има ли по тия книги?
Детелина С.:
Аз не харесвам Толстой.
Аз:
Аз пък Ви харесвам, Лев Николаевич! Много! "Война и мир" е любимата ми книга! Е, и още дестина де, ама тя ми е в топ 10.
Детелина С. (до мен):
Светле, обичам те!
Анелия З.:
Айде да идва тоя астероид и да се свършва!
Един мъж се записал в много специално нудистко общество. В първия си официален ден човекът пристигнал на уреченото място, съблякъл си дрехите и започнал да се разхожда, за да опознае привичките. В един момент покрай него минала разкошна блондинка. Мъжът, разбира се, веднага се възбудил. Жената забелязала промяната, дошла при него и казала:
- Повикахте ли ме?
Мъжът леко притеснен отговорил:
- Не, кккакво имате предвид?
- О, вие сигурно сте нов. - казала красавицата - Сега ще ви обясня. Тук имаме правило. Когато някой мъж има ерекция, това значи, че ме вика.
Усмихвайки се, мадамата го хванала за ръка и го завела до огромен басейн. Там разгънала голяма мека кърпа, легнала върху нея и двамата правили с*кс.
След известно време мъжът пак се разхождал и решил да влезе в сауната. Като седнал обаче, пръднал. След по-малко от минута един огромен, космат мъж влязъл в сауната, озъртайки се.
- Повикахте ли ме? - попитал косматият.
- Не, какво имате предвид? - отговорил нашият човек.
- О, вие сигурно сте нов. - казал дебелакът - Тук имаме правило, че ако някой пръдне, значи ме вика.
Огромният тип се доближил до мъжа, нежно го обърнал и съвсем професионално го оправил. След известно време новодошлият, залитайки, отишъл на рецепцията, където бил посрещнат от усмихната рецепционистка.
- Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Мъжът се развикал:
- Връщам си членската карта. Вземете си тъпия ключ и си задръжте и тъпата членска такса от 500 долара!
- Но, господине! - отговорила дамата - Вие сте тук само от няколко часа, още не сте видял всички услуги, които предлагаме!
Мъжът отговорил:
- Вижте, госпожо. Аз съм на 68 години - получавам ерекция веднъж в месеца и пърдя по 15 пъти на ден...
Какво да правим, когато жена плаче?
/Инструкции за мъже/
1. Като за начало, определете чия е жената, която плаче. Ако тя е жена на друг, е прекалено опасно да я утешавате. Ако не е ничия жена, то можете да я вземете със себе си. Ако тя продължава да плаче, най-вероятно плаче от щастие.
2. Ако жената, която плаче, е вашата, не я оставяйте сама. Защото има опасност някой да си помисли, че е ничия жена... Отнесете се предпазливо към нея. Отидете на разстояние, от което няма да я чувате, но не я изпускайте от поглед - най-добре използвайте бинокъл.
3. Има няколко въпроса, които в никакъв случай не трябва да задавате на плачеща жена: "Какво искаш?", "Кой е виновен?" и "Какво мога да направя за теб?" Отговорът на първия въпрос ще нанесе невъобразими щети на портфейла ви, а отговорите на другите въпроси ще накърнят самочувствието ви.
4. Не си и помисляйте под влияние на женските сълзи да хукнете нанякъде, да спасявате или наказвате някого. Защото накрая ще се окаже, че не е трябвало да ходите там, че е трябвало да спасявате някой друг... И изобщо всичко сте направили на обратно.
5. Не подарявайте нищо на жена, докато плаче! Това е много вреден навик. Ако толкова искате да и дадете нещо, дайте и пакетче носни кърпички. Помнете, че подарък се прави само на весела жена. Иначе рискувате у нея да се развие връзка между плача и подаръците.
6. Ако плътно следвате инструкциите, но жена ви продължава да плаче, при това не отива при друг - значи очаква да я утешите именно вие. Тогава и само тогава... оставете бинокъла встрани и внимателно се приближете... За ваше добро ви съветваме да изглеждате загрижен за нея.
7. Не е задължително да разбирате всичко, което говори плачещата жена. Просто изпускайте по някоя-друга въздишка в паузите и я прегърнете.
8. И сега е ред на висшия пилотаж: време е да пуснете и вие някоя сълза. Тогава тя автоматично ще забрави за проблемите си и ще тръгне да ви утешава...
Какво да правим, когато жена плаче?
1. Като за начало, определете чия е жената, която плаче. Ако тя е жена на друг, е прекалено опасно да я утешавате. Ако не е ничия жена, то можете да я вземете със себе си. Ако тя продължава да плаче, най-вероятно плаче от щастие.
2. Ако жената, която плаче, е вашата, не я оставяйте сама. Защото има опасност някой да си помисли, че е ничия жена... Отнесете се предпазливо към нея. Отидете на разстояние, от което няма да я чувате, но не я изпускайте от поглед - най-добре използвайте бинокъл.
3. Има няколко въпроса, които в никакъв случай не трябва да задавате на плачеща жена: "Какво искаш?", "Кой е виновен?" и "Какво мога да направя за теб?" Отговорът на първия въпрос ще нанесе невъобразими щети на портфейла ви, а отговорите на другите въпроси ще накърнят самочувствието ви.
4. Не си и помисляйте под влияние на женските сълзи да хукнете нанякъде, да спасявате или наказвате някого. Защото накрая ще се окаже, че не е трябвало да ходите там, че е трябвало да спасявате някой друг... И изобщо всичко сте направили наобратно.
5. Не подарявайте нищо на жена, докато плаче! Това е много вреден навик. Ако толкова искате да й дадете нещо, дайте й пакетче носни кърпички. Помнете, че подарък се прави само на весела жена. Иначе рискувате у нея да се развие връзка между плача и подаръците.
6. Ако плътно следвате инструкциите, но жена ви продължава да плаче, при това не отива при друг - значи очаква да я утешите именно вие. Тогава и само тогава... оставете бинокъла на страни и внимателно се приближете... За ваше добро ви съветваме да изглеждате загрижен за нея.
7. Не е задължително да разбирате всичко, което говори плачещата жена. Просто изпускайте по някоя-друга въздишка в паузите и я прегърнете.
8. И сега е ред на висшия пилотаж: време е да пуснете и вие някоя сълза. Тогава тя автоматично ще забрави за проблемите си и ще тръгне да ви утешава...
Една стара мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариусът:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи и затова бих искала погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариусът оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
На сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, но мъжът и не се появявал.
Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона.
Отгоре се отворил прозорецът, показал се нотариусът и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...
Една стара мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариусът:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариусът оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
На сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, но мъжът и не се появявал.
Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона.
Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...