как+е+кълве+ли
Рибар лови риба, край него минава друг и го пита кълве ли.
- В началото нищо, допуши ми се, ама нямах и взех от цигарите на сина. И като се започна - хванах две акули, три делфина и едно чудовище от Лох Нес.
Отидох да ловя риба, ей така... да разпусна малко. По едно време цигарите ми свършиха, сетих се, че сина ми вчера си забрави неговите в колата ми, запалих си... и като започна да кълве... акули, русалки, делфини, Лох Нес чудовища!!!
- Предста'яш ли си, снощи сънувам, че съм на брега заедно със Скарлет Йохансон и наоколо - никой.
- И к'во?
- И аз, майна, 'фащам 4 кила шаран...
- А тя?
- А на нея, майна, грам не и кълве!
Мечо и Зайо отишли за риба. Дълго време нищо не кълве. Мечо вика:
- Зайо, бягай и донеси от другите червеи - ей там ги турих на сянка под ония храст.
Зайо отива да дири червеите, а в това време мечо хванал златната рибка. И както си му е реда има право на три желания:
- Па пръво сакам да имам едно буре с мед, дека никога са не изпразва... и второ сите мечки в гората да са женски. Тва е! Третото желание го остаам на Зайко, оти ми е приятел!
В тоо мил момент от расталака се чуа гласът на Зайо:
- Мечооо, да ти изсъъне онаа работа, къде остаи червеите, бе?
Току що омъжена, дъщерята се обажда на майка си и я пита, как да сготви прясно пиле, а майката обяснява уж подробно:
- Слагаш го в гореща вода да го попариш и после да го оскубеш...
След малко дъщерята се обажда на майка си и плаче:
- Майко, но то ме кълве!!!
Наблюдение на руски рибари:
- Ако вечерта рибата се захрани с водка, сутринта кълве много добре на бира.
Производители на секс играчки откриха нов вид риба. "Балък" - кълве предимно на изкуствен червей.
Селски момък излиза от къщата и люпи семки. На двора петел оправя кокошка. Момъкът му хвърля семчици, петелът зарязва кокошката и започва да кълве семките.
Юнакът се кръсти:
- Недай си, Боже, така да изгладнея!
Петел се качил на кокошката и си върши работата. В това време, излиза фермерът и започва да хвърля зърно царевица за да храни кокошките. Петелът, веднага слиза от кокошката и хукнал да кълве. Фермерът си казал:
- Господи, дано никога да не огладнея толкова...
- Има крила, а не лети. Има човка, а не кълве. Има крака, а не ходи. Що е то?
- Умряла гарга!
Еврейско семейство има гости. На масата само нарязан хляб. Сара се обажда от кухнята:
- Авраме да нося ли кокошката?
- Не Сара, гостите още хляба не са дояли.
Чувайки това гостите започват да ядат бързо. Изяждат всичкият нарязан хляб. На масата остават само трохи.
- Сара, вече можеш да донесеш кокошката.
Сара донася жива птица, поставя я на масата и кокошката почва да кълве трохите...
Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!
Двама ловят риба. Единият нищо не хваща, а на другия така му кълве, че едва успява да сваля рибата от въдицата.
Първият:
- Друже, кажи ми на какво ловиш?
Вторият:
- На хапчета за трипер.
Първият захвърля всичко и хуква към най-близката аптека.
- Дайте ми три, не, пет пачки хапчета за трипер!
Аптекарката:
- Хванахте ли вече?
- Не, но знам едно чудесно място, където няма начин да не хвана!
Селски момък излиза от къщата и люпи семки. На двора петел оправя кокошка. Момъкът му хвърля семчици, петелът зарязва кокошката и започва да кълве семките. Юнакът се кръсти:
- Не дай си Боже, така да изгладнея...
Имам "кокошка". Кълве. Може ли някой да ми каже, дали трябва да и слагам намордник, когато я извеждам?
