истерия
Полет... Авария... Самолетът започва да пада. Паника...
Стюардесата в истерия:
- Искам някой за последен път да ме накара да се чувствам Жена!?
Един мъж се изправя, съблича си с ряз ризата и се провиква:
- На! Да я изпереш!
5
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал: "Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?"
Сузуки става:
- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го начук*м на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да го дух*ш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е ла*но!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
- Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.
6
Жената си изгуби телефона, снове из целия апартамент и търси. Взе моя, намери "любима" и набра. Докато звънеше и се ослушваше, къде звъни нейния, изненадано чу глас:
- "Алоо..."
За секунда изпадна в истерия, забрави за телефона и скочи върху мен. След няколко минутен емоционален монолог се затвори в банята да плаче. Шокиран не по-малко от нея, взех телефона и набрах отново "любима". На другия край жизнерадостен женски глас обяснява:
- "Този телефон намерих в кафето. Нямаше пари и документи. Не знаех на кого да позвъня... Как мога да ви го върна?"
9
В Районния съд се гледа дело за убийство. Подсъдимият е удушил съпругата си по време на семеен скандал.
- Обвиняеми, разкажете защо убихте жена си? - казва съдията.
- Прибирам се в къщи, Ваша чест, каталясал и подивял от глад и гледам - жената кюти пред телевизора и зяпа някакъв цирк. Викам й:
- "Жена, сложи бързо нещо да хапна, пък после продължавай да гледаш!"
Тя ми казва:
- "Чакай само да го догледам тва дуо певци и ти слагам!"
Аз й разправям:
- "Това не е дуо, а ДУЕТ, не се мотай, слагай да ям!"
Тя се обажда:
- "Ти ще кажеш! Дует е т'ва, дето се бият по филмите!"
Аз й обяснявам:
- "Това е ДУЕЛ, не ме дразни, давай манджата!"
- "Глупости!' - отговаря тя - "Дуел е т'ва, дето влаковете минават през него!"
- "Патко загубена, това е ТУНЕЛ, дай да ям, ма!
- "Колко си глупав! Тунел е тва, дето хората си наемат стаи да спят!"
- "Не ме ядосвай, ма! - крещя й - Това е ХОТЕЛ!"
- "Ти ще кажеш! Хотел е онова, дето е от Шекспир!"
- "Това е ОТЕЛО, ма!"
- "Ти ще кажеш! Отело е дето се прави от разбити яйца..."
...Ваша чест, докато й обясня, че е ОМЛЕТ, я удуших!
Съдията в истерия:
- АЗ ОЩЕ В ТУНЕЛА! В ТУНЕЛА ЩЯХ ДА Я УДУША!
50
Сюжетът на Рождество е най-старата и най-разказвана история. Но днес е толкова преобразен, изкривен, манипулиран, изпразнен от смисъл, че ми се иска да отлетя на Марс докато отмине коледната истерия.
1
- Как да докарате мъж до истерия?
Напишете му:
- Какво ще кажеш за с*кс без обвързване?
А после добавете:
- Извинявай, това не беше за теб!
15
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
- Ей, т'ва жените, не може да им се угоди! Не може!
- Що, какво се е случило.
- Ами г'лей сега. Заминах на 6-ти март. Две нощи не съм спал. Връщам се на 8-ми март в 6:00 сутринта и подарявам огромен букет цветя, златен пръстен със смаргд, торта със свещичка под формата на цифра 8 и какво - страхотен скандал! Защо съм бил за риба два дена... Аз я поздравявам, а тя изпадна в истерия...
6
Майка разтребва стаята на 13 годишния си син и изведнъж намира между дюшека и
пружината на леглото няколко п*рно списания на тема садо-мазо. Майката изпада в истерия, скубе си косите, реве…
Прибира се бащата от работа, вижда сцената и естествено пита за причината.
- Представяш ли си? Такова нормално семейство сме, без никакви пороци и този нашият да се превърне в някакъв извратеняк. – реве майката.
– И какво да го правя като си дойде от училището, а? Какво наказание да му измисля?
Бащата се замисля и отговаря:
- Честно казано – не знам. В едно обаче съм сигурен. В никакъв случай не трябва да
бием по дупето...
6
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал: “Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?”
Сузуки става:
- Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го начук*м на японците!
- Кой каза това? – изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да го дух*ш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е ла*но!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора:
- Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.
18
По време на придвижване на британското летище Гетуик екипаж на US Air прави грешен завой и се насочва право към друг самолет. Разгневена жена диспечер започва да ругае на висок глас екипажа:
- US Air 2771, накъде, по дяволите, сте тръгнали? Казах да тръгнете към изход С. А вие - право напред към изход D! Не мърдайте! На място! Явно не можете да различите C от D!
Тирадата постепенно преминава в истерия:
- Всичко объркахте! Ще ми е нужна цяла вечност да оправя тази каша! Останете на място и да не сте мръднали, докато не ви кажа! Очаквайте инструкции най-рано след половин час. Ще правите това, което кажа, когато го кажа и както го кажа! Ясно?!
- Да, мадам! — смирено отговоря пилота.
В ефира настъпва пълна тишина - никой друг не иска да попадне на мушка на разярената диспечерка. Неловкото мълчание изведнъж бива нарушено от неизвестен пилот:
- Дали случайно не съм бил женен за теб някога?
9
Жените над 40 са или в депресия поради липсата на мъж, или в истерия поради наличието на такъв...
17
Истерия - 16 години, риташ вратата, разбиваш смартфона в стената, крещиш
Истерия - 27 години, вратата е скъпа, монтажа също, смартфона още го изплащаш...само крещиш
...30 години... децата спят... само седиш..
20
В телефона на мъжа ми, намерих СМС от някаква мръсница. Скандал, истерия, сълзи. Накрая се оказа, че са мои стари съобщения...
17
Ако са Ви намалели лайковете, не изпадайте в истерия - хората пекат чушки!
13