иванчо+какво+правиш+тука+бе
Полицай спира кола и казва на шофьора:
- Какво правиш бе, тука ограничението е 60, а ти караше със 120! За къде бързаш?
- Ами ето, нося ти 100 лева...
Пътува автомобил с голямо ремарке. Спират го полицаи и питат какъв товар вози. Шофьорът казва, че това е реквизит. Полицаите се очудили и поискали да видят що за реквизит е това. Отварят и гледат - ножове, ама много и различни.
- Аааа, тука нещо не е наред, прилича ни на контрабанда, черен пазар и изобщо хайде с нас в полицията! - казали те.
- Чакайте бе хора, аз съм артист - цирков, това ми е коронния номер, забивам ножовете около хора.
- Ами, я да те видим какво правиш тогава.
Застанал единият полицай до една дървена табела и казал:
- Хвърляй!
Почнал човека да мята ножовете...
По едно време по магистралата се задал един тир. Гледа шофьорът и не вярва на очите си:
- Добре, че спрях пиенето, егати тестовете дето са измислили!
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита:
- Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане?
- Мия си зъбите!
- Браво. А ти, Марийке?
- Мия си зъбите.
- А ти, Иванчо?
- Пуша една цигара и си лягам.
- Браво бе... А родителите ти какво правят?
- Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас...
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
Наркоман седи на кофа за боклук и пуши. Към него се приближава полицай:
- Какво правиш тука?
- Ами, пуша.
- Това е място за боклук.
- О! Извинете! Седнете, моля!
И скочил наркоманът от кофата.
Един човек се прибирал късно вечерта и за по-пряко решил да мине през гробищата. По едно време чува странен шум. Гледа - някакво старче с чук и длето кове нещо по един паметник.
- Ей, дядка, как ме изплаши само! Помислих си, че е някой призрак. Какво правиш по това време тука?
- Абе тия идиоти са ми объркали името на надгробната плоча и го поправям...
Някакъв влиза при очния лекар и тръгва да си събува гащите.
- Чакай бе, к`во правиш?
- Идвам да ме прегледаш.
- Ами, аз съм очен лекар.
- Да, де!
- Какво "да, де" - защо си събуваш гащите?
- Ами чакай да ти покажа...
- Какво да ми покажеш?
- Глей с`а, т`ва тука к`во е?
- Ами, тестиси.
- Добре, а зак`во като ги дърпам ми се насълзяват очите?
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Една жена в гората среща мъж с пушка и му вика:
- Какво правиш тука с тая пушка бе?
Мъжът и отговаря:
- Ловец съм и съм излязъл на лов, а ти какво правиш тука?
Жената:
- Търся си място да сера!
Един човек се прибрал от работа много уморен и решил да се изкъпе. Влиза той в банята и какво да види, ваната пълна с майонеза. Той бил и много гладен - седнал във ваната и започнал да яде. Както си ядял и си мажел кожата за да му се изправят бръчките от майонезата се показала главата на брат му:
- Брат ми какво правиш тука, и ти ли ядеш?
- Не бе, стискам си пъпките.
Иванчо имал мерак на даскалицата си. Поискал от баща си 5 лева.
- За какво са ти бе Иване?
- Бизнес Тате. - отвърнал Иванчо
На следващия ден Иванчо след часовете насаме с учителката:
- Другарко, дай да ти видя ц*ците...
- Да не си полудял бе Иване, та аз съм ти учителка, не те ли е срам?
- Абе другарко, ще ти дам 5 лв., кой ти ги дава само за едно гледане...
Съгласила се Тя и му показала гърдите си.
След 2 дни иванчо към баща си:
- Тате, дай 10 лв.
- Иване, какво ги правиш тези пари, вчера 5, днес 10?
- Нали ти казах, въртя бизнес.
- Е добре, щом е за бизнес, може..
Иванчо пред даскалицата:
- Другарко, ще ти дам цели 10 лв., но искам да ти видя пу*ката.
- Ти си луд, ц*ците ми видя, както и да е, но сега пу*ката ми искаш... малко прекали... - изчервила се тя, но склонила. Свалила гащите и си показала рунтавелката на Иванчо.
Вечерта в къщи Иванчо взема още 20 лв. от баща си със същия предлог - БИЗНЕС..:
Отива при даскалицата:
- Другарко, не издържам вече, толкова си сладка и сексапилна, искам да ми пуснеш!
- Иванчо, ти си откачил, какво искаш да кажеш?
- Цели 20 кинта ще ти дам, искам да те на*ба.
Онази размислила и се съгласила.Отишли до близката горичка, където Иванчо предварително разпънал една палатка. Влезли вътре и взели да се събличат. Даскалицата легнала по гръб и ракрачила широко крака. Иванчо легнал отгоре и и казал:
- Все пак си ми учителка, ще ме срам като те чукам страстно и жадно, нека привържа очите ти, за да ми е по-леко...
Тя приела тези негови думи и сложила превръзката на очите си. Иванчо проникнал в даскалицата и взел да я клати. Неуморен и страстен се оказал Иванчо. Даскалицата само пъшкала и искала още и още...
Минало се час, два,... останала без дъх учителката го попитала:
- Не се ли измори Иванчо, вече два часа ме чукаш?
- Аз не съм Иванчо, аз съм Петър от другия клас, Иванчо вънка къса билети...
Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим...
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти... Шести... Дванайсти път...
Започнало да се съмва. След седемнайстия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара.- Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак.- Твоя Аврам от единайсет вечерта продава входни билети по четири кинта...
Иванчо се къпал с майка си и казал:
- Мамо какво е това тука? - като я посочил между краката. А тя му отговорила:
- Когато бях малка дядо ти без да иска ме удари с брадвата.
Иванчо възкликнал:
- Е мамо, как е могъл да те оцели точно в пичката бе?
Шоп разхвърля пясък с лопата по тротоара. Вижда го полицай и пита:
- Какво правиш?
- Ръсим с песък.
- Защо?
- Против крокодили.
- Ти луд ли си бе, какви крокодили? Тука няма крокодили!
- Епа как че има, я гле'й колко съм наръслил.
Един мъж заминал в командировка, оставил жена си сама в апартамента и на тръгване и заръчал:
- И жена – умната с мъжете докато ме няма.
Жена му обещала, че всичко ще е наред и като примерна съпруга се заела с разчистването на апартамента за да остане доволен съпругът и след завръщането от командировката си.
За два дни успяла да почисти основно семейното огнище, а на третия ден повикала майстор да поправи вратите на гардероба в спалнята. След разчистването при всяко минаване на трамвай по улицата вратите на гардероба падали.
Дошъл майсторът, запознал се с проблема и пристъпил незабавно към решаването му – сменил пантите на вратите, а благодарната домакиня го поканила на чашка кафе в хола. Пият си кафето и чакат да мине трамвай. Минава трамвай и вратите на гардероба падат. Станало му неудобно на майстора и попритеснен отново започнал работа по вратите на гардероба с поставянето на нови панти.
Грижовната домакиня виждайки, че работата се проточила направила салатка и поканила майстора да пийне една ракийка. Пийва си майсторът ракийка, хапва салатка и чакат с домакинята да мине трамвай по улицата. Минава трмвай и вратите на гардероба отново падат. Съвсем се притеснил майсторът, поставил нови панти на вратите и обяснил на домакинята, че за да установи причината за падането на вратите на гардероба е необходимо той да влезе в гардероба, тя да затвори вратите и така да чака минаването на трамвая. Речено – сторено.
През това време съпругът се връща от командировка. Влиза в апартамента си без да звъни за да е изненадата пълна, и що да види – в коридора мъжки обувки, в хола – кафе и алкохол, на канапето захвърлена работна куртка. Съмнението веднага го заглождило и нахълтал в спалнята.
- Жена, кажи ми къде е!
- Не е това което си мислиш! – успяла да проговори съпругата.
- Къде е?! – пита съпругът. Сигурно си го скрила в гардероба.
Отваря вратата на гардероба и вижда мъж по потник.
- Кой си ти и какво правиш тука бе? – нервно вика съпругът.
- Ако ти кажа, че чакам да мине трамваят ще ми повярваш ли? – плахо отговаря мъжът от гардероба.