звъни+се+в+полицията
Жена сварила мъжа си с любовницата по време на с*кс. Мъжът към жена си:
- Миче, бързо звъни в полицията! Виждаш - насилват ме!
- Човек звъни във Полицията..
- Помощ, помощ изнасилват ме..
- Полицията... къде ви изнасилват господине???
- Ми в момента в задника..
- Не питаме това господине, а къде се намирате?
Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентсли празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни до полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.
Жена сварва мъжа си с любовница. Той без да се чуди вика:
- Мими, звъни в полицията, насилват ме.
Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентски празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни в полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и й се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си Г*З!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „Г*З" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си Г*З!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си Г*З!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си Г*З!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „Г*З" (сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си Г*З!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си Г*З!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, Г*З ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб Г*З смотан!
След това звъннах на г*з N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе Г*З сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
- Ало, полицията? Бързайте, няколко бандити разбиват вратата на апартамента ми!
- Пристигаме. А вие се постарайте да оставите колкото може повече кървави следи, че да ги разкрием по-лесно после.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача:
- В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали?
- Шест! - обажда се един новобранец.
- Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали - шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Катастрофира камион с яйца. Пристига полицаят, разбира каква е работата и звъни в бърза помощ...
- Ало, бърза помощ ли е?
- Да, какъв е инцидента?
- Ами тука един е катастрофирал и си строшил яйцата...
- Да, а органа как е?
- Ъъъъ, органа е на телефона.
Сержант към лейтенант от полицията:
- Шефе, този тип е заподозрян в кражба на кола.
- Претърси го!
Полицаи на практическо занятие на улицата. Инструкторът казва:
- Сега, господа, ще овладеем техниките за използване на гумената палка.
Обръща се към случаен минувач:
- Извинете, господине, може ли за минутка...
Катаджия спира автомобил за проверка и се представя на шофьора:
- Главен сержант Петров, още не обядвал...
Слон избягал от зоологическата градина. Още на следващата сутрин звъни телефона в полицията. Дежурният вдига и чува истеричен женски глас:
- Помощ, помощ, в градината ми има мишка, висока над три метра! Къса зелки с опашката си и да не ви казвам къде си ги пъха след това!
Човек звъни във полицията:
- Помощ, помощ изнасилват ме.
- Полицията... къде ви изнасилват господине???
- Ми в момента в задника.
- Не питаме това господине, а къде се намирате?
Слон избягал от зоологическата градина. Още на следващата сутрин звъни телефонът в полицията. Дежурният вдига и чува женски глас:
- Помощ, помощ, в градината ми има мишка, висока над три метра! Къса зелки с опашката си и да не ви казвам какво прави след това с тях!
Звъни телефонът в полицията. Вдигат го и от слушалката се чува:
- Ало, има един умрял кон на Дон... Дон... Дон...
- На "Дондуков" ли?
- Не.
Минават десет минути и телефонът пак звъни:
- Ало, има един умрял кон на Дон... Дон... Дон...
- На "Дондуков" ли?
- Не.
Минава половин час и телефонът отново звъни:
- Ало, има един умрял кон на Дон... Дон... Дон...
- На "Дондуков" ли?
- Да! Едвам го домъкнах!
Мъж звъни на 166:
- Полицията ли е?
- Да
- На комшията му носят дърва!
- На кой му пука Г-не... (И му затъварят.)
Той пак звъни:
- Полицията ли е?
- Да!
- На комшията му разтоварват дървата в двора!!
- Не ни интересува Г-не, и ако се обадите пак ще ви арестуваме за безпокойството ни!! - и отново му затварят телефона!
Но, упорития звъни отново.
- Полициятя ли е ?
- Да подяволите!! Престанете!!!
- Започнаха да цепят дървата на комшията, а от тях започна да пада бял прах.
- Дайте адреса, до 2 минути сме там.
Във рамките на тия 2 минути той звъни на комшията.
- Ей комшу. Ще черпиш!!
- Защо?
- Ей сега ще дойдат едни момчета да ти нацепят дървата.
- Кои момчета?!?!?
- Е кои! Онея дето миналата година ти копаха лозето.
Мъж се обажда в районното полицейско управление:
- Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар...
- Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.
След малко звъни отново:
- Ало! Бих искал да съобщя за пожар...
- Нали вече ви казах, набирайте 160!
След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:
- Бързо, бързо... Районното гори!!!!
Поука: Не бързайте да прекъсвате грешните обаждания, може все пак да е за вас!
Полицията. Звъни се.
- Ало, полицията, аз съм Берлускони. Някой е обрал колата ми до шушка. Сядам аз зад волана, а воланът липсва. Няма ги педалите, няма скорости, няма табло, няма нищо. Веднага пратете хора.
След 10 минути, телефонът в полицията отново звъни.
- Ало, полицията, пак съм аз, Берлускони. Не пращайте никого. Аз съм бил седнал на задната седалка.