защо+ме+спирате
- Ти повече не ме обичаш?
- Защо мислиш така?
- Преди, като се връщаше проверяваше всички гардероби, а сега проверяваш дали в хладилника има бира!
На сутринта. Жената нацупена:
- Скъпи, забрави ли кой ден е днес?
Той (недоумяващо):
- Кой???
- Свети Валентин! Сети ли се? Е, къде ще ме заведеш днес?
Той (усмихнат):
- В църквата!
- Тя (учудено):
- Защо?
Той:
- Да запалим свещичка за Свети Валентин.
Две приятелки си говорят:
- Как изкара вчера?
- Ами странно...
- Защо?
- Защо ли? Моя ме покани на ресторант. Чак на четвъртата бутилка вино разбрах, че не празнуваме Свети Валентин, а Трифон Зарезан...
Жената крещи:
- АААААААА!
Тича мъжа й:
- Какво?
- Изнасилиха ме два пъти?
- А защо не извика веднага?
- Докато не почна втория път мислех, че си ти...
- Докторе, а защо само ме щипете?
- Проверявам дали се е запазила чувствителснотта..
- На мен ли, че защо?
- Не. На мен.
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!
Срещат се двама приятели:
- Остарях май...
- Откъде този песимизъм?
- Ами от някои въпроси?
- По-точно?
- По-рано ме питаха: "Защо не се жениш?", а сега ме питат: "Защо не се ожени?"
- Не мислиш ли, скъпи, че маската с краставици ме разкрасява?
- Разбира се, скъпа, само не разбирам защо изобщо я махаш?
- Какво ядеш?
- Ей тъй пък на...
- Това пък какъв отговор е?
- Ами спестявам разговор... Ти ме питаш "какво ядеш", аз ще ти кажа "кюфтета", ти ще питаш "хубави ли са", аз ще кажа "да", ти ще кажеш "дай едно", аз ще отговоря "няма", ти ще попиташ "защо?" и ще ти кажа - ей тъй пък на...
- Защо пак си идваш пиян? - крещи жената на мъжа.
- Не е така... Не си идвам пиян... а момчетата ме донесоха...
- Вече не ходя в командировки!
- Защо така?
- Ами как да кажа... Съседът ме помоли да не ходя... и други съседи също... направо целия вход ме моли...
Бащата към Иванчо:
- Обади ми се класната ти, и ме вика утре в училището. Защо?
- Не знам, не съм я виждал от месец!
Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш...
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме с*кс два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
- Не ви ли е срам да закъснявате за работа?
- Срам ме е. Но изпращах жената на работа.
- Това е похвално, но защо толкова дълго?
- Тя... се дърпаше.
При психиатъра:
- Докторе, вчера тичах по улиците почти гол, само по чорапи. Толкова ме беше срам...
- Така... А преди случвало ли ви се е такова нещо?
- Да, често.
- И също ли ви беше срам?
- Не, никога.
- Защо тогава ви е било срам този път?
- Единият ми чорап беше скъсан.