защо+децата+ви+постоянно+се+карат
Пред децата е Бойко Борисов. Разказва за пожарникарския живот. Накрая пита:
- Деца, имате ли въпроси?
Иванчо вдига ръка:
- Имам три въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
ББ се изпотява, но точно в този момент бие звънеца и децата се втурват навън. След междучасието ББ отново пита децата имат ли въпроси. Петърчо вдига ръка:
- Имам пет въпроса:
1) Защо хората в страната са толкова бедни?
2) Защо храната и бензина у нас непрекъснато поскъпват?
3) Защо се нарушават правата на човека?
4) Защо звънеца би 20 минути по-рано?
5) И къде е Иванчо?!
- Защо по време на заседанията в Народното събрание постоянно се чува хъркане?
- Съвестите на депутатите спят.
Компютрите са като децата-обожават да задават постоянно тъпи въпроси.
- Защо Иванова започна постоянно да закъснява за работа?
- Има служебен романс с Петров. А на срещите жените, както е известно, винаги закъсняват.
До леглото на смъртно болен мъж стоят жена му, децата, докторът и адвокатът... Внезапно болният сяда в леглото, оглежда се наоколо и казва:
- Убийци, крадци, неблагодарници, безскрупулни типове! - и пак ляга.
Докторът казва смутено:
- Струва ми се, че оздравява.
- Защо мислите така? - пита жената.
- Защото ни позна всичките.
Книгата за оплаквания в малък испански хотел.
Американец:
"Ужасен хотел! Асансьорът постоянно е задимен!"
Българин:
"Странен хотел. В асансьора незнайно защо е забранено да се пътува със смокинг. Навсякъде пише: "No smoking!". Добре, че поне може да се пуши..."
- Иванчо, кажи какво ти е дневното разписание.
- Ами, събуждам се, ставам, обличам се, изтривам х*я с парцал... Закусвам, взимам си чантата, отварям вратата, затварям вратата, изтривам х*я с парцал... След училище се прибирам, изтривам х*я с парцал... Обядвам, уча си уроците, изтривам х*я с парцал... Излизам на разходка, изтривам х*я с парцал... Връщам се, изтривам х*я с парцал... Вечерям, изтривам х*я с парцал, лягам да спя...
- Иванчо, да не си болен?
- Защо така решихте, госпожо?
- Ами, постоянно си триеш х*я с парцал...
- Не. Не разбрахте. Когато татко стана депутат, у нас постоянно на вратата някой пише "Х*Й"...
Геолог среща овчар и го пита:
- Дядо, колко вълна дават овцете ти за един сезон?
- Белите или черните? - пита овчаря.
- Ами, черните.
- Черните - 2 килограма.
- А белите?
- И белите - 2 килограма.
- А я кажи, колко паша им трябва на ден?
- Черните или белите? - уточнява овчаря.
- Ами, черните.
- Черните - 1 килограм.
- А белите? - любопитства геолога.
- И белите - 1 килограм.
Геолога ядосано:
- Ти сега, какво бъзикаш ли се с мен?
Защо постоянно питаш черните или белите, нали няма разлика?!!!!
- Ами, защото черните са си моите ... - отговорил овчаря.
(геолога е разбиране)
- А-а-а,ясно, а белите чий са ?
- Ами и белите са си мои ...
Внуче пита дядо си:
- Дядо, защо вие като се скарате с баба не си говорите по две седмици, а мама и татко се карат, на другия ден вече им е минало и пак се обичат?
Дядото отговорил:
- Защото, моето момче, този, дето ни "сдобряваше" умря.
Иванчо и Грозданчо били в клас. Иванчо нямал уши и Грозданчо му се присмивал постоянно, но Иванчо се разревал. Влязла госпожата и го попитала:
- Иванчо, защо плачеш?
- Защото Грозданчо ми се подиграва, че нямам уши! - казал Иванчо.
- Грзоданчо, ако пак го направиш, ще викна майка ти в училище! - казала госпожата.
- Добре! - казал Грозданчо.
Започнали разговор Иванчо и Грозданчо:
- След 10, 20 години ще имаш деца и трябва да им четеш нещо! - рекъл Грозданчо.
- Да, ще им чета! - отговорил му Иванчо.
- Ами като станеш на 60, 70 години няма да виждаш добре! - казал Грозданчо.
- Ами ще сложа очила. - рекъл Иванчо.
- На какво ще ги сложиш тези очила бе, Иванчо?
Сутрин. Препълнен автобус. Младо момче седи сгушено до жена с големи гърди, която постоянно го бута.
- Госпожо, защо постоянно ме бутате?
- Не те бутам, а просто дишам!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
Всеки ден, излизайки от вкъщи, Пепи срещал комшийката, която била омъжена, но пък за сметка на това страшно красива. И всеки ден когато я срещал край блока, винаги й казвал:
- Леле, какво парче си, направо като те видя и полудявам.
Един ден тя се спряла и казала:
- Какво постоянно се захласваш и нищо друго не предприемаш? Донеси ми 1000 лева и работата ти е уредена!
- Сериозно ?! - не могъл да повярва на ушите си Пепи.
На другия ден по обяд отишъл и позвънил на вратата на комшийката.
Kогато тя отворила, той й дал 1000 лв., както му била поръчала. С една дума дал всичко от себе си и тя отвърнала със същото.
Вечерта, когато мъжът и се върнал от работа я попитал:
- Маро, Пепи да е идвал днес тука?
- Лелеее - помислила си жената, някой ме е натопил!
- Да, идва. Защо?
- Да ти е давал някакви пари?
- Да, даде ми 1000 лв.
- Много е точен тоя Пепи бе, ейййй, евала му правя. Вчера дойде при мене и вика:
- Брато, дай ми 1000 лв. на заем, утре до обяд ще ти ги върна!
Стар евреин е на предсмъртно легло. С пресипнал глас пита:
- Жена ми тук ли е?
- Да, скъпи.
- Децата тук ли са?
- Да, тате.
- А внуците тук ли са?
- Да, дядо!
- Тогава защо в кухнята свети?
Сутришен блок на телевизията.
- Според вас защо се получи такава бъркотия?
Социологът:
- Ми то е като колективна консумация на боб чорба. БСП обира боба с корбанджийска лъжица, ДПС сърба чорбата, АТАКА смърка подправките, опозицията пърди на площада,а децата им се насраха в университета!