замалко
Пилотите на Боинга замалко да полудеят, когато насрещният Ту-134, пълен с руски туристи им избибитка и присветна с фаровете.
В началото ни казаха, че "черната дупка" - това не е политкоректно. Нарекохме я "афроотверстие" - замалко да почнат да ни съдят за обидния намек. Тогава вече нарехохме черната дупка бяла - и тогава почнаха дани съдят за РАСИЗЪМ.
Върви си из гората Крали Марко и не щеш ли - насреща му изскача ДАртанян, вади шпагата и го кани на дуел. Скачат те зад храстите и след пет минути Крали Марко излиза, бърше окървавения си меч и мърмори под нос:
"Еб*хти нахалните пубери се навъдиха, замалко да ми извади окото с тая тел..."
Един мъж си купил от сексшопа суперфункционално надуваема кукла с вграден компютър и с програмно оборудване от Майкрософт.
Наточил се мъжът. Съблякъл се, приготвил се да използва момичето по предназначение.
Изведнъж се чул глас:
"За най-добра адаптация на момичето към вас е необходимо да се извърши конфигуриране".
Замалко да свърши от нетърпение, мъжът чул следващата команда: "Поставете устройството си".
Мъжът нерешително го поставил.
Глас:
"Грешка, устройството не е открито, повторете опита. За тази цел извадете и поставете устройството наново".
Мъжът последвал съвета.
Глас:
"Открито е ново устройство, извършва се търсене на най-подходящия драйвер. А дотогава изслушайте информацията за най-новото и най-мощно програмно оборудване на Майкрософт. Сега ще можете още повече да ..................... и още по добре да ..............................."
След 10 минути глас:
"За съжаление, не е открит драйвер за вашето устройство, за търсене не необходимия драйвер включете момичето през USB към компютъра и се свържете със сайта на Майкрософт".
Мъжът:
"Вие съвсем сте се побъркали, къде ще намеря компютър, а и члена си не мога да извадя - заклещи се".
Глас:
"Внимание, не се опитвайте да извадите устройството си преди края на конфигурирането. Искате ли да продължите инсталацията, въпреки отсъствието на най-добрия драйвер?"
Мъжът:
"Даааа, Даааа".
Глас след час:
"Внимание критическа грешка, установено е нестандартно устройство, което може да доведе до повреда в оборудването”.
Мъжът, който не знае вече на кой свят се намира, се опитва да извади члена си.
Глас:
"Внимание, не е възможно отделянето на устройството, за решаването на този проблем се обърнете задължително към сертифициран от Майкрософт специалист на следния телефон в Америка или по интернет.
И не забравяйте, че до активирането на програмното оборудване ви остават 30 дни, след което всички входове ще бъдат затворени”.
ЛАГЕР
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята... аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20-тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма... лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
Мъжът се прибира след работа и гневно казва:
- Трябва спешно да се отървем от моя шофьор, мила. Той вече седем пъти замалко не ме убива!
- Колко си жесток, скъпи. Дай му още един шанс...
Отиват трима на риба. Сядат, посягат за бутилката и о, ужас - забравили я у село. Пратили единия да я вземе, връща се и к'во да види - един от другарите напънал другия и яко го тъпче.
- К'во правите бе?!
- А бе мани, Жоро да падне в язовира и замалко да се удави.
- Е, прави се изкуствено дишане. бе!
- Е, то така се почна...
Един мъж си купил от сексшопа суперфункционално надуваема кукла с вграден компютър и с програмно оборудване от Майкрософт.
Наточил се мъжът. Съблякъл се, приготвил се да използва момичето по предназначение.
Изведнъж се чул глас:
"За най-добра адаптация на момичето към вас е необходимо да се извърши конфигуриране".
Замалко да свърши от нетърпение, мъжът чул следващата команда: "Поставете устройството си".
Мъжът нерешително го поставил.
Глас:
"Грешка, устройството не е открито, повторете опита. За тази цел извадете и поставете устройството наново".
Мъжът последвал съвета.
Глас:
"Открито е ново устройство, извършва се търсене на най-подходящия драйвер. А дотогава изслушайте информацията за най-новото и най-мощно програмно оборудване на Майкрософт. Сега ще можете още повече да... и още по-добре да..."
След 10 минути глас:
"За съжаление, не е открит драйвер за вашето устройство, за търсене не необходимия драйвер включете момичето през USB към компютъра и се свържете със сайта на Майкрософт".
Мъжът:
"Вие съвсем сте се побъркали, къде ще намеря компютър, а и члена си не мога да извадя - заклещи се".
Глас:
"Внимание, не се опитвайте да извадите устройството си преди края на конфигурирането. Искате ли да продължите инсталацията, въпреки отсъствието на най-добрия драйвер?"
Мъжът:
"Даааа, Даааа".
Глас след час:
"Внимание критическа грешка, установено е нестандартно устройство, което може да доведе до повреда в оборудването”.
Мъжът, който не знае вече на кой свят се намира, се опитва да извади члена си.
Глас:
"Внимание, не е възможно отделянето на устройството, за решаването на този проблем се обърнете задължително към сертифициран от Майкрософт специалист на следния телефон в Америка или по интернет.
И не забравяйте, че до активирането на програмното оборудване ви остават 30 дни, след което всички входове ще бъдат затворени”.
Мъж и жена пред клетката на горилата.
Горилата седи на клона и зяпа жената.
Мъжът я сръгва:
- Я си разкопчай най-горното копче на блузата!
- Но скъпи ?!!!
- Нищо де, нищо, давай!
Жената го разкопчава и горилата се ококорва.
Мъжът:
- Я сега още едно!
- Но....
- Моля те!!!
Тя разкопчава още едно.
Горилата се приближава до решетките вторачена в разкопчаната блуза.
- Свали си сега блузата!
- Е, не ти вече прекаляваш!
- Но скъпа виж, моля те, за експеримента.
Тя си сваля блузата.
Горилата се хваща за решетките и започва да ръмжи.
- Сега си свали едната презрамка на сутиена....не, не, наистина настоявам......
Жената сваля едната презрамка.
Горилата реве с цяло гърло и скача по решетките.
- Сега моля те скъпа, свали си сутиена. Не никой не гледа и само замалко.
Жената много притеснено сваля сутиена.
Горилата е в истерия и опитва да счупи решетките.
Мъжът отива при клетката и я отключва. Горилата се спуска към жената.
Мъжът:
- Сега скъпа му кажи, че имаш главоболие......
Един супер богат бизнесмен си купил най-новия модел на ферари с всичките му екстри. Обаче още на първия ден радиото се развалило и бизнесменът отишъл в сервиза да му го оправят. Там му обяснили, че както всичко в неговата кола радиото се задействало с глас. Доволен той си тръгнал и докато си карал и се радвал на новата си кола един пиян шофьор се опитал да го изпревари, ама не само го изпреварил, а замалко не направил катастрофа. Тогава бизнесменът извикал:
- Пед*раст.
В отговор радиото отвърнало:
- За вас френски шансон, изпълнява Евгений Минчев.
Една вечер Папата решил да излезе на разходка из Рим. Да се поразтъпче малко, да подиша въздух. Върви той по една малка уличка, оглежда къщите и изведнъж вижда малко хлапе, което пуши цигара.
- Сине мой, не си ли много млад за цигари? - пита Папата.
- Абе, я да го духаш... - отвръща ядосано момчето.
Папата замалко да получи инфаркт.
- Ти, какво си мислиш, момче? Ти, на мен, Главата на католическата църква, Най-висшият служител на Господ, Божият наместник на земята, ми казваш "да го духам"? ТИ ДА ГО ДУХАШ!
На гаден професор му пуснали една саксия от балкона и замалко да го уцелят. Възмутен, той отива при ректора и се оплаква:
- Знам ги кои са. Опитаха се да ме убият! Трябва да се накажат строго!
Ректорът обещал да вземе мерки по въпроса. На другата сутрин професорът получава заповед за уволнение. Отива веднага при ректора и казва:
- Сигурно е станала грешка! Аз бях потърпевшият. Защо ме уволнявате? И как така пишете, че не си върша работата?!
- Разбери ме, Петров, ако не беше професор по физика и ако не бяхме университет, можех да направя нещо… Обаче твоите студенти да не могат да изчислят правилно една проста траектория е недопустимо!
Мъж казва на жена си рано сутринта:
- Жена, излизам. Като се прибера ще ядеш бой.
И се изнизал. Жената се стреснала и цел ден се въртяла из къщата - подредила всичко, изпрала, измила де що види, лъснала на мъжа си въдиците, направила мусака, сложила във фризера ракия и мастика, направила салати и мезета... абе изобщо направила така, че да няма забележки.
Прибира се мъжът и вечерта, поогледал се, ама не казал нищо. Седнал на масата, а жената припка около него, облякла къса рокличка. Сервира мезенца, налива по чашките и се грижи всичко да е ОК. Мъжът си похапва, пийва си, ама си мълчи. Минало известно време и жената замалко да започне да гризе нокти от любопитство. В един момент не издържала и попитала:
- Миличък, как мина денят ти? Какво прави?
- Играх карти с приятели, пихме бира и си направихме състезание на кого му е най-голям.
- И кой победи? - пита жената.
- Как кой, аз, разбира се!
А жената:
- Ха! Че Кольо от последния етаж не беше ли там?
- Аз казах ли ти сутринта, че ще ядеш бой като се върна!
Мъж казва на жена си рано сутринта:
- Жена, излизам. Като се прибера ще ядеш бой.
И се изнизал. Жената се стреснала и цел ден се въртяла из къщата - подредила всичко, изпрала, измила де що види, лъснала на мъжа си въдиците, направила мусака, сложила във фризера ракия и мастика, направила салати и мезета... абе изобщо направила така, че да няма забележки.
Прибира се мъжът и вечерта, поогледал се, ама не казал нищо. Седнал на масата, а жената припка около него, облякла къса рокличка. Сервира мезенца, налива по чашките и се грижи всичко да е ОК. Мъжът си похапва, пийва си, ама си мълчи. Минало известно време и жената замалко да започне да гризе нокти от любопитство. В един момент не издържала и попитала:
- Миличък, как мина денят ти? Какво прави?
- Играх карти с приятели, пихме бира и си направихме състезание на кого му е най-голям.
- И кой победи? - пита жената.
- Как кой, аз, разбира се!
А жената:
- Ха! че Росен от последния етаж не беше ли там?
- Аз казах ли ти сутринта, че ще ядеш бой като се върна!