законите+на+мърфи+за+войната
Парите помагат да се надскочат всички закони, с изключение на законите на физиката.
Джордж Буш хванал златната рибка и тя му казала:
- Е, Джордж, желания на тебе няма за какво да ти изпълнявам, но ще ти отговоря на три въпроса.
- Добре. Тогава ми кажи, златна рибке, ще има ли война с Русия?
- Да, но кой ще спечели - не знам.
- Е... - помислил си Буш. - Ще използваме целия си ядрен потенциал над проклетите руснаци! Кажи ми, златна рибке, ще я има ли след края на войната моята любима Coca-Cola?
- Да, ще я има! - каза рибката.
- Така. Добре. И колко ще струва?
- Две рубли.
География на жените и мъжете:
География на жените:
Между 18-21 - жената е като Африка или Австралия. Наполовина е открита, наполовина дива и с прекрасна природа.
Между 21-30 - жената е като Америка или Япония. Напълно изследвана, много добре развита и открита за търговия, особено със страни, имащи пари или автомобили.
Между 30-35 - тя е като Индия или Испания. Много гореща, разпусната и съсредоточена във външния си вид.
Между 35-40 - жената е като Франция или Аржентина. Тя може да бъде наполовина разрушена от войната - но все още може да бъде привлекателна и желана за посещения.
Между 40-50 - тя е като Югославия или Ирак. Тя е загубила всичко по време на война и е разрушена от минали грешки. Необходима и е глобална реконструкция.
Между 50-60 - тя е като Русия или Канада. Много широка, тиха и границите практически не се контролират... но хората я избягват заради студения
климат.
Между 60-70 - жената е като Англия или Монголия. Със слава от минали завоевания - но, уви, без бъдеще.
След 70 става Албания или Афганистан. Всеки знае, къде е това, но никой не иска да ходи там.
География на мъжете:
Между 15 - 70 мъжът е като Зимбабве - загрижен за своя член ...
Вождът на апахите се оженил за Сияйната Зора. Цял месец правили любов без да излизат от палатката. Най-накрая вождът казал:
- Виж какво, през следващите два месеца няма да можеш да ме виждаш.
- Защо, да не би да тръгваш по пътеките на войната? - попитала уплашено Сияйната Зора.
- Не, минаваме на "задна прашка"!
- Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин?
- Ами значи, клеча си аз в храстите…
- И чакаш да дойдат фашистите ли?
- Е да, едното не пречи на другото…
Внуче пита дядо си:
- Дядо, ти участвал ли си във войната?
- Да, момчето ми, участвал съм….
- А, там ли ти откъснаха ръката?
- Да, момчето ми, там….
- А, как стана това?
- Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
- Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека!
- А защо не им сече и главите?
- Ами главите им вече бяха отсечени…
С*кс във ваната...
Рано или късно тази идиотска мисъл минава на всички влюбени: "дали да не опитаме с*кс във ваната?"
Изпитващите това удоволствие се делят на две групи. Едните, подхлъзнали се в първия момент, се сгромолясват със цялото си тяло на дъното. Другите си ожулват страните в полюпения емайл.
По-нататък става ясна още една тъжна истина: полуметровата вана не е изчислена за двама доволно големи къпещи се. По законите на Архимед освен тях там се побира само чаша вода и малко пяна. Но това не спира мераклиите.
Накрая, огъвайки до болка телата си, двамата успяват да се намъкнат във ваната, усещайки се като риби в консерва. При това на седящият отпред му се налага да напъха краката си във ваната. Възниква идея да се смени позата. Напълно издрани и на няколко пъти изпадали от борда, те успяват да застанат с лице един към друг. Краката пречат както преди, да ги провесиш от ваната не е романтично, а да ги сложиш на рамената на партньора не позволява физическата подготовка.
Още 15 минути те се ръгат един друг с пети в корема, тя си изпочупва всички нокти, той си изгаря гърба с горещата вода, която тече от смесителя. Те пъшкат, червенеят и тихо проклинат своето начинание. Но не се предават.
Водата през това време прелива и започва да изтича от ваната. Тя передлага да извади запушалката. Той, изгъвайки ръце зад гърба си, се опитва да я намери под себе си. "Нека аз" - предлага тя и дърпа верижката на тапата. Той крещи силно и ругае. Накрая тя успява да издърпа коварната тапа. Но водата както преди не изтича. Той се опитва да се изправи, подхлъзва се и удря зъбите си в ръба на ваната. " (Штудено?) - унило отбелязва той. Тя се опитва да го утеши, бутайки всички шишенца с лосиони и разкъсва завесата на душа.
Още 10 минути, покрити с пяна, те мълчът в празната вана и злобно се гледат един друг. "Замръзнах" - заявява той и накуцвайки се отправя към аптечката за лейкопласт и йод. Тя известно време се седи и се мръщи самичка, после става, поглежда измъченото си тяло в огледалото и дава тържествено обещание "Повече ни-ко-га!"
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал:
- Чакай малко. Имам една идея.
Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица.
- Да не си полудял?- възмутил се Шеймъс. - Сега не ни останаха никакви пари!
- Не се тревожи- успокоил го Мърфи. - Само прави това, което ти казвам.
Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби "Гинес" и две чаши уиски "Джеймисън".
- Ама ти вече наистина си се смахнал!- притеснил се Шеймъс. - Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари!
- Не се тревожи, имам план- уверил го с усмивка Мърфи.- Наздраве!
Пресушили чашите си, послеМърфи казал:
- Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш.
Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил.
Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма- обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл:
- Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си!
- А как мислиш се чувствам аз?- троснал се Мърфи. - Изгубих наденицата още в третата кръчма!
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум.
- Серьожа, это ты?
- Ja, ja!
През войната:
- Стой, кой там?
- Партизани.
- Колко сте?
- Цванцих.
Френски войник си спомня за войната в Алжир:
- Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко!
- Е, поне вода нямахте ли?
- Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
- Дядо, ти какво правеше през войната?
- Бях в контраразузнаването.
- А с какво се занимаваше там?
- Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.
3 Март 1950
95годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом,
да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам,е*ах ти войната,е*ах ти чудото.
Не е за разказване,ма нейси.От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките,цял ден отиваха пълни и се връщаха празни,аз чаках,
чаках и си викам,мога ли ви е*а лодките,другите вече избиват
турци,а аз още се оглеждам.Надух гайдата,лапнах мущука и заплувах
с нея.Хем плувам,хем духам.Еб*х ти водата,е*ах ти студа,е*ааах ти
и духането.Като стигнах на брега,гледам за турци,ма няма,те духнали
към Плевен.Викам си,абе вашта мама турска да е*а,аз за къв х*й са
намокрих,бе да са е*а в мераклията.И като тръгнахме да гоним
поганците,е*ах ти и гоненето,е*ах ти и вървенето,край нямаше,
По селата ни посрещаха с хляб,сол и ракия,а най-хубавите моми,
ни целуваха.Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам,момите,какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите,не като днешните,ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея,участвахте ли?
- Участвах.Там беше лудница.С никой не можах да се разбера.Руски,
Румънски,Финландски.Всеки ден нападахме,ма турците 6 месеца се
криеха зад стените,защото знаеха,че голям х*й ги чака.Накрая,на
Осман Паша му огладня задника,свършиха му патроните и се предаде.
Сдаде си сабята на Генерал Ганецки.Да ти е*а тъпата сабя,дори
магарешки бодили не можеше да реже,за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях.Там голям х*й ядахме.И Руснаци и Българи,еднакъв
го ядахме.Като заприиждаха турчалята,се чудехме кой по напред да
гръмнем.Гърмяхме,гърмяхме,ма патроните свършиха,а те пак идват.
Мерехме ги с камъни и дървета.Чакахме някой да умре,и него го
хвърляхме.Добре,че в последният момент дойде Генерал Радецки,
Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят.Гъзовете,до сега
щяха да ни болят.За това трябва да обичаме Русия.
Американците създали компютър, който предсказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита:
- Ще има ли трета световна война?
- Да.
- Ще я има ли Америка?
- Да.
- Мойте близки ще бъдат ли живи?
- Да.
- А аз ще бъда ли жив?
- Да.
Клинтън решил да си направи майтап и попитал:
- А колко ще стува Кока-Кола-та след войната?
- Три рубли...
