за+жалост
- Татко, ти имал ли си някога поне тройка?
- За жалост дъще, майката ти така и не се нави...
6
- Ако една жена хвали мъжа си, значи че той вече не ѝ трябва - така де, ако няма намерение да се отърве от него, защо ще му прави реклама?
- Моята за жалост, все още не е започнала да ме хвали!
3
Българска работа...
Правописните грешки са умишлени. Всяка прилика с действителни и обозрими в близкото бъдеще събития е случайна (надявам се).
Министър-председателят на Циганария Сабри Бейсиев тежко се отпусна в креслото в кабинета си. Беше задушна, тежка вечер на 21 август 2048 година. Разхвърляните от месеци папки и дела по бюрото му сякаш всеки ден се утрояваха, а проблемите нямаха и нямаха край. Тишината в сградата беше като мехлем за опънатите му нерви. Изруга под нос - не беше се обадил на жена си. Майната й. Да си намери друг министър-председател като не й харесва.
Беше изминал един отвратителен, напрегнат ден. Не му стигаха ядовете с Европейския съюз, ами трябваше и Синдиката на гледачките на ръка (СГР) да вдигне стачка и да блокира черния път между Мокрен и Бероново. Телевизии, репортери... Имаха дори нахалството да излязат с Дехларасия за правата на жените и т.н. и между другото вметнаха, че щял да има „голяма радост и една жена голям добро щял да му напраи, дай някой леф бе бате”. Миналата година успяха да се справят с бунта на автокрадците (Съюз на автокрадците в Циганария или СЦА), които понесоха жесток удар, след като ЕС завърши строителството на бетонната стена около страната. Без врати. С хиляди волтове ток по бодливата тел. И по четирите реда. Тунелът под Дунав до Букурещ беше добро хрумване, но за жалост краткосрочно решение. Привършваха стената и около Румъния. Обръчът отново щеше да се затегне. Майната им, дотогава друг ще е на власт. От х’ООН-ето за 12-ти път този месец го заплашиха с ядрен удар ако не престане да изпраща на дипломатически мисии из ЕС корпуси от по 170 човека, всичките снабдени с куфари пълни с пари, виртуозна изработка на отдел „Емисионен” на „Мангалбанк” ХАДЕ, чиито директор Асан Менгишев оглавяваше класацията на Интерпола за трета поред година. Самите европейци отдавна бяха престанали да пращат посланици и консули и тем подобна измет. Допреди 1-2 години спускаха съгледвачи с парашути от хеликоптери от около 2000 м височина поради липса на пътища, но след инцидента, при който на мястото на двама агенти в хеликоптера успяха да се качат 23-ма души, всички роднини помежду си, всички чужденци в Циганария бяха евакуирани със спецоперация на НАТО.
Сабри стана и отиде до прозореца. Отметна чергата и надникна в нощта над столицата. Красота. Нито една лампа не смущаваше обаянието на мрака. Върна се до бюрото, където измежду бумагите зърна днешния вестник, грижливо оставен от секретарката Зюмбюла. „Министъра на холтурата открил нов музей на каруцата в Разград”, „35-години Брижит Бърдон в Сливенския зътвор”, „Нов мечкозавод в Пазаржик”, „20-годишна стара мома вдига пищна свадба в Хюстендил”, „Братя Българиян забиват в Айтос с новия им албум”. В криминалните хроники все едно и също: „Българи в Търновския регион пак са си платили тока”, „Полисай залавя опасен българин-ресидивис, опъвал жица за улични ламби”. Проклетите българи... Ден през ден ония от Брюхсел му пиляха на главата за малсинства, човешки права, интеграсия и глупости. Айде земете вие да ги интегрирате, кат сте чок отворени! Ама ха! Министър-председателят се навъси, захвърли вестника и седна зад бюрото си. Освен всичко се беше пръкнала някаква партия наречена „Ха така!”, чиито гръмогласен шеф призоваваше „българите на сапун”, „Циганария на циганите” и ред други. Бунак, кво ще го прайм после тоз сапун? То да беше ракия добре! Мама им българска, за нищо не стават значи! А ония от ЕС пак недоволни – имате, кай, расистка партия. Ами ще имаме! Оня ден като откриваха паметника на Азис пак не се мина без инциденти. Понеже трябваше да го вдигнат на мястото на един стар паметник на някой си Васко Лефски, като го събаряха някакъв дядо с плач и викове се вкопчи в стария камънак и взе да вика „Хапостоле, Хапостоле!!!”. Опитаха да го откопчат, питаха кой е тоз Хапостол, предложиха да му звъннат на джипсиема, на Хемтел-а, да го извикат. А той само плаче ли плаче. Явно тоз какаванин Хапостол беше връзал тенекия на дедото, така и не дойде никакъв. Българска им работа, колкото да им развалят празника. Сабри уморено се отпусна и заспа, а в съня му се диплеше като шарена кърпа щастливото бъдеще на Циганария – чиста и свята република.
4
Върви си по пътя един достолепен джентълмен. Наместен в костюм - 3 части, черни очила насочени високо в хоризонта, почуква по бордюра на тротоара с бастунка. За жалост съдбата отдавна е отнела зрението на отколешния Дон Жуан, но едва ли и подхода към жените.
- Здравейте момичета! - бодро кимна и поздрави с неизменна нотка ласкателство аромата носещ се към дясното му рамо.
- Хм! - смотолеви учудено съдържателя на рибния магазин в горещия августовски ден.
5
Интервю за работа:
- Минималната заплата, за която бих започнал работа е 1200 лв.
- За жалост ние не можем да Ви предложим повече от 500 лв.
- Но аз имам много големи познания в тази сфера.
- Какви по-точно?
- Мога да говоря с животните!
- Елате да ми покажете...
Отишли при кравата и тя започнала да мучи.
- Какво казва? - попитал интервюиращият.
- Казва, че взимате 5 литра мляко с кмета, пишете 2 литра и другите си ги делите.
- Ама как? Не е вярно!
Отишли при кокошката. Тя започнал да кудкудяка. Интервюиращият попитал:
- Какво казва кокошката?
- Казва, че снася по 10 яйца, а вие с кмета пишете 6 и си делите по 4 яйца.
Тръгнали си за в къщи и по пътя срещнали стадо овце. Овцете започнали да викат: "Мее-мее-мее". В този миг интервюиращият казал:
- Ааа, не ги слушай, с кмета бяхме пияни!
19
Женски семинар на тема „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си?”
Говорителката пита присъстващите дами:
- Коя от вас обича своя мъж?
Всички вдигат ръце.
- А кога за последен път сте му казали това?
Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят. Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!” След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения. Ето и някои от тях:
- „Кой е?”
- „Да не си болна, ма?”
- „И аз те обичам, муцко, но за жалост съм женен.”
- „Какво пак е станало с колата?”
- „Не разбирам какво искаш?”
- „Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!”
- „Не увъртай, а кажи колко ти трябват?”
- „Да бе, да?”
- „Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!”
- „Молил съм те да не пиеш.”
- „Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!!!”
12
Провежда се женски семинар на тема „Как да живеем в любов и разбирателство с мъжа си”.
Говорителката пита присъстващите дами:
- Коя от вас обича своя мъж?
Всички вдигат ръце.
- А кога за последен път сте му го казали това?
Някои отговарят, че днес, други – вчера, трети не помнят. Тогава говорителката помолила жените да вземат телефоните си и да пратят на своя любим sms с текст „Скъпи, обичам те!”
След това дамите трябвало да разменят телефоните си и да прочетат на глас получените в отговор съобщения.
Ето и някои от тях:
- „Кой е?”
- „Да не си болна, ма?”
- „И аз те обичам, муцко, но за жалост съм женен.”
- „Какво пак е станало с колата?”
- „Не разбирам какво искаш?”
- „Какво пак си направила?! Този път няма да ти простя!”
- „?!?”
- „Не увъртай, а кажи колко ти трябват?”
- „Да бе, да?”
- „Ако не ми кажеш на кого всъщност си искала да пратиш това съобщение, ще те убия!”
- „Молил съм те да не пиеш.”
- „Каквото и да искаш, отговорът е НЕ!!!”
15
- Татко, ти имал ли си някога поне тройка?
- За жалост дъще, майката ти, така и не се нави...
16
Пазете се, защото за жалост върлува една болест - кинтонемия паралипсис.
22
Тя беше дъга. Но, за жалост, той беше далтонист...
9
Сълзите на Чък Норис лекуват всички болести! За жалост, Чък Норис никога не плаче.
23
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
12
Интервю за работа:
- Минималната заплата, за която бих започнал работа е 1200 лв.
- За жалост ние не можем да Ви предложим повече от 500 лв.
- Но аз имам много големи познания в тази сфера.
- Какви по-точно?
- Мога да говоря с животните!
- Елате да ми покажете...
Отишли при кравата и тя започнала да мучи.
- Какво казва? - попитал интервюиращият.
- Казва, че взимате 5 литра мляко с кмета, пишете 2 литра и другите си ги делите.
- Ама как? Не е вярно!
Отишли при кокошката. Тя започнал да кудкудяка. Интервюиращият попитал:
- Какво казва кокошката?
- Казва, че снася по 10 яйца, а вие с кмета пишете 6 и си делите по 4 яйца.
Тръгнали си за в къщи и по пътя срещнали стадо овце. Овцете започнали да викат:
- "Мее-мее-мее".
В този миг интервюиращият казал:
- Ааа, не ги слушай, с кмета бяхме пияни!
16
На една студентска бригада, студенти от различни вузове обсъждали ,кой какво е прочел (тези, които могат да четат, де) и най се впечатлили от разказа за "Черният обелиск" от Ерих Мария Ремарк. Там една дама вади пирони с.... И тъй като студентите са най-силни в главите си решили да проведат състезание, малко видоизменено да забиват пирони с глава.
КЛАСИРАНЕТО:
На първо място -студент от Нов български университет - 5 забити перона.
второ място - НСА - 4 пирона и един накриво.
трето място УНСС - 3 пирона... и т.н. и т. н.
За жалост на публиката най-добрият студент е от Пернишкият университет, бил декласиран, след подадена контестация от Софийски университет.
Той успял да забие с главата си 16 пирона, но се разбрало, чак след финала, че ги е забивал неправилно - с главичката напред.
12
Интервю за работа:
- Минималната заплата, за която бих започнал работа е 1200 лв.
- За жалост ние не можем да Ви предложим повече от 500 лв.
- Но аз имам много големи познания в тази сфера.
- Какви по-точно?
- Мога да говоря с животните!
- Елате да ми покажете...
Отишли при кравата и тя започнала да мучи.
- Какво казва? - попитал интервюиращият.
- Казва, че взимате 5 литра мляко с кмета, пишете 2 литра и другите си ги делите.
- Ама как? Не е вярно!
Отишли при кокошката. Тя започнала да кудкудяка. Интервюиращият попитал:
- Какво казва кокошката?
- Казва, че снася по 10 яйца, а вие с кмета пишете 6 и си делите 4 яйца.
Тръгнали си за в къщи и по пътя срещнали стадо овце. Овцете започнали да викат: "Мее-мее-мее". В този миг интервюиращият казал:
- Ааа, не ги слушай, с кмета бяхме пияни!
9