е+няма+да+те+чака+я
Един разправя на приятелите си:
- И изпращам я аз до тях, обаче оная вика - не мога да те поканя горе, родителите ми с в къщи и не е удобно...
- И ти?
- И аз викам:
- Ааа, така няма да стане. И направо в колата, дай дай дай дай...
- Ееее браво!
- Браво я! И таксиметърджията така ми каза.
0
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
0
18 годишно италианско момиче казало на майка си, че вече 2 месеца няма цикъл. Много притеснена майката отишла до близката дрогерия и купила тест за бременност. Резултата показал, че девойката е бременна.
Псувайки и плачейки майката попитала: 'Коя е тази свиня, която ти причини това? Искам да знам!'
Девойката грабнала телефона и се обадила някъде. Половин час по-късно пред къщата спряло Ферари. От него слязъл изискан мъж на средна възраст с посивяла коса и безупречен костюм Армани и влязъл в къщата.
Седнал в дневната заедно с момичетои намръщените й родители и казал: 'Добър ден. Вашата дъщеря ме информира за проблема. Аз не мога да се оженя за нея заради семейното и социалното ми положение, но ще поема грижата за нея. Ще платя всички разходи и ще поема издръжката на дъщеря ви за цял живот.
Отделно,ако се роди момиче ще й предоставя Ферари, къща на крайбрежието, 2 магазина, къща в града, вила на плажа и 2 милиона долара в банката.
Ако се роди момче ще му завещая 2 фабрики и 4 милиона долара в банката.
Ако са близнаци те ще получат фабрика и 2 милиона долара в банката - за всеки.
Но нямам решение как да постъпя, ако дъщеря ви пометне.'
Тук бащата, който до този момент не проронил и дума станал, сложил бащински ръка върху рамото на човека и казал: 'Е*и я пак...'
3
Майка дава напътствия на дъщеря си:
- Дъще, хапни хубаво, не излизай на празен стомах, че ТОЙ ще те покани на ресторант, а ти от глад ще се съгласиш, и ТОЙ ще си помисли: лесна е, ще я нахраня и е моя! Не трябва да става така, трябва да си горда, да се цениш на повече от една вечеря! И високи токчета не слагай, ще ти се изморят краката, а ти сама ще помолиш някъде да поседнете, а ТОЙ ще помисли: нахалничка е, сега ще я заведа да хапне и после към нас. А и още нещо: не се гримирай прекалено много, ще имаш вулгарен вид...а и ако говорите за литература не стигай до Балзак, има доста нееднозначна репутация, ако ще те води на кино - все пак да не е някой филм от рода на "Емануела"...Още нещо - пред него не си оправяй прическата или грима, отиди в тоалетната. Това е всичко май. Весело изкарване.
Момичето изтичва от къщи, слиза по стълбите, долу във входа я чака приятелят й, прегръщат се, целуват се, тя се обръща, понавежда се и казва: Давай, но само гледай да не влезе някой!
0
Десет дена на село на един луд геймър без РС.
(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не знам как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше на декор като от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има!
20 минути по-късно: Бахти ужаса тук няма кьорав компютър. Как живеят тези хора! Остатъкът от деня прекарах в размисъл над този въпрос.
ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка!
ден 4: Баба ми, ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязох на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам нож и съм по-спокоен. Странна работа, към когото и да се зпътя гледа да се скрие. Споко’ бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
ден 5: Баба ми, ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа". От бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми, ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбирам защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "грух грух".....баси к’во пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното. Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо. Мда бях прав пак идват със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да има повече месо като го заколи.
ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето, за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се вдигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10 метра. После не помня.
ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож има на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която водеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това, айде още една чашка...
след 30 мин. "опитване": Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки, се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата едни големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
1
Върви презентация на стаята на смеха. Влиза симпатична дама.
Гледа - огледала няма никъде, само по средата една маса. Изведнъж чува глас:
- Отидете при масата.
Отишла.
- Сложете ръцете на масата.
Сложила. Изведнъж от масата се отворили едни отвори, оттам излязли метелни белезници, които шракнали на ръцете й. Няма нърдане. И тогава отзад се приближил някакъв тип, вдигнал й полата и почнал да я ...
Тя:
- Ама какво правите? Това е стая на смеха?
Мъжа:
- Уф...съвсем забравих да те погъделичкам!!!
0
БАБИ ХАКЕРКИ 2
(продължение на популярния виц)
БАБА НЕТКА: Чатке, как си ма? Какво правят децата? А… какво ти е, Чатке? Защо си говориш сама?
БАБА ЧАТКА: Не си говоря сама, а си говоря на стената. В днешно време това е модерно. Всички хора си говорят на стената… във Facebook.
БАБА НЕТКА: Говорят си, ама ако има ток! Ей го на, снощи спря тамън докато си разглеждах профила. Пускат го пак, отварям си експлорера и той ме пита: "Искаш ли да си продължиш сесията". Искам и още как! Продължавам и си мисля: "Ех, да можеше и внука така да си продължи сесията, а не да му се налага да повтаря 4 клас за трети път".
БАБА ЧАТКА: А… неприятна работа. Пък моят внук, Петърчо, да вземе да хакне акаунта на баща си и да му изтрие всичките приятели. Сега наново се сприятелява.
БАБА НЕТКА: Това ми напомня, че и ние нещо си бяхме развалили приятелството.
БАБА ЧАТКА: Така си е! Ние се бяхме скарали и не мислих да правя с теб ни аудио, ни видео връзка, но това беше преди да видя как се карат синовете.
БАБА НЕТКА: Че как няма да се карат. Като са различни версии.
БАБА ЧАТКА: И не само това. Единият го инсталира дядото ми, а другия… нали помниш?
БАБА НЕТКА: Какво да си спомням? Нали ти казах, че рамът ми недостига. Вчера търсих в My Documents снимките от сватбата ни с дядото, а се оказа, че съм ги прехвърлила с пикасата. И като са се изтрили логовете, не мога да ги намеря. Вече не знам у нас кой се логва, кой се логаутва?
БАБА ЧАТКА: Да, ама поне не знаеш ли колко души сте вкъщи?
БАБА НЕТКА: Как да не знам? Нали си попълних анкетната карта за преброяването. Дори на въпроса: "Ползвате ли интернет" съм отговорила… по интернет.
БАБА ЧАТКА: А при нас имаше проблеми с пустото преброяване. Иванчо се удари много лошо и закъснях за регистрацията. Детето беше с две счупени ребра и едно пукнато. Сега е в болницата.
БАБА НЕТКА: Че не се ли оправи вече?
БАБА ЧАТКА: А-а-а... по-добре е, просто безжичния интернет в болницата се оказа по-бърз от домашния му и не иска да се прибира. Вече цял месец тегли торенти в отделението по ортопедия и травматология. Ама не той, а компютърът му! Ако знаеш докъде е достигнала техниката. Неговият компютър сам си влиза в интернета на болницата, сам си намира торентите с филмите, сам си ги тегли и сам си ги гледа.
БАБА НЕТКА: Като каза болница, та биосът ми се размърда. Преди няколко дни се сенднах при доктора, че както знаеш не виждам добре.
БАБА ЧАТКА: Как да виждаш добре, като очевидно драйверите на очите ти са остарели. Може скоро и кодеци за цветовете да нямаш и да почнеш черно-бяло, черно-бяло, черно-бяло...
БАБА НЕТКА: Възможно е. Постоянно си слагам плъгините, демек очилата, но пак не помагат… Та дава ми той една таблица и вика: Бабо Нетке – гледай! Гледам, гледам, настреща пише: АДФИЕ АДЦВС. Как иска да го прочета това?
БАБА ЧАТКА: Абе Нетке, не разбираш ли, че доктора е объркал подредбата и ти е пуснал таблица на БДС, а не на фонетична подредба.
БАБА НЕТКА: Не знам каква беше подредбата, но у нас вече няма нито една книга. Изгорих ги!
БАБА ЧАТКА: Ама защо?
БАБА НЕТКА: Как защо? Боря се с пиратството. Не намерих касовите бележки, че съм ги купила.
БАБА ЧАТКА: Заради такива като теб всичко се ъпдейтва. Вчера питам внука да каже азбуката подред, а той почва: Я, В, Е, Р, Т, Ъ…
БАБА НЕТКА: Ами така е, като вече учат азбуката от клавиатурата, а не от буквара.
БАБА ЧАТКА: Ама има какво да се научи. Ето - вчера прочетох по разни форуми, че не трябвало да си слагаме за парола името на котката?
БАБА НЕТКА: Че какво й е лошо на паролата: Батман-мацко?
БАБА ЧАТКА: А, нищо… добре си е! Явно модераторът нещо се е объркал. (Баба Нетка почва да гледа настрани) Ама то лошо няма. Затова са сложили звук на клавишите при натискане. Като натиснеш повечко да почне да пищи и да се събудиш, а не да пишеш като сомнамбул из форумите.
БАБА НЕТКА: Абе… Чатке. Виж ги тия отсреща. Червя се, червя се, ама от половин час ги гледам.
БАБА ЧАТКА: А-а… този път съм подготвена! (вади от джоба си хартиени очила за 3D и си ги слага) Дори триизмерни ги виждам… (със съжаление) но пак недовиждам. (опулва се и сваля очилата, леко засрамена) Ау… Боже, Боже, какво правят?!
БАБА НЕТКА: Като каза Боже и си върнах хистърито. Вчера в църквата стана прекалено задушно. Ама задушно, че не се трай! Добре, че се сетих та натиснах два пъти иконата пред параклиса, за да се отвори прозореца, че иначе щяхме да се издушим. И направо умирахме от жажда.
БАБА ЧАТКА: Жажда ама каква? Ето вчера взехме пенсиите с дядото и той поиска да купя едно кило ракия. Каква ракия да му купувам, като още интернета не сме платили?!
БАБА НЕТКА: А пък аз завчера имах рожден ден! Чакам от дядото да донесе някой подарък, да го сложи на масата, а той взел един от сайтовете за честитки и го сложил на десктопа. Затова цяла седмица ще се програмира у нас само хляб и сол.
БАБА ЧАТКА: А пък моя дядо преди седмица имаше юбилей!
БАБА НЕТКА: Иииии… Честито! На колко стана?
БАБА ЧАТКА: На 64.
БАБА НЕТКА: Че какъв юбилей е това?
БАБА ЧАТКА: Ами компютърен! Вече имаше юбилей на 2, на 4, на 8, на 16 и на 32 години. Дай боже да отпразнуваме и 128 годишнината му.
БАБА НЕТКА: А, много му е! Съвсем ще му се набръчка десктопа.
БАБА ЧАТКА: Ама ти за моя дядо тъй ли ще говориш? И това му било приятелка… такава приятелка си, че като получа някой вирус-червей, ще ти го пратя на мейла.
БАБА НЕТКА: А-а-а, така ли? А аз ще ти го препратя, че с тоя червей от компютъра ти риба да ловиш и вечер гладна да са форматираш!
БАБА ЧАТКА: А-а-а… виж я ти нея! (повишава тон) СЕГА ЩЕ ТЕ ДЕЛИЙТНА!
БАБА НЕТКА: Ама ти на кого повишаваш шрифт?! На мене ли? Веднага да го промениш!
БАБА ЧАТКА: (с пренебрежение) Аз да не съм ти банер да се променям на всеки 30 секунди?
БАБА НЕТКА: Ти може да не си, ама дядото ти дано си промени профила във Facebook-а на "Необвързан".
БАБА ЧАТКА: Уууу… Фотошопа да ти се срине и да ти състари всичките снимки!
БАБА НЕТКА: Да ти са свърши тонера и да ти посивее косата!
БАБА ЧАТКА: Да ти резетне фърмуера и да си забравиш паролата на безжичния интернет.
БАБА НЕТКА: Да преинсталираш Windows от дискети и два дена да не можеш да го направиш!
БАБА ЧАТКА: Да ти се скапе флашката и да ти пусне компромати във вестниците.
БАБА НЕТКА: Да ти се бъгне СиДи-то и само "Радка пиратка" да свири.
БАБА ЧАТКА: Лъжиците ти до една да са минимизират!
БАБА НЕТКА: От спам да са не отърваш!
БАБА ЧАТКА: А ти от хакери, които да ти крадват интернета.
БАБА НЕТКА: Където отидеш да те игнорират като опция по подразбиране!
БАБА ЧАТКА: (остава с отворена уста)
БАБА НЕТКА: Какво мълчиш? Клавиатурата ли си глътна?
БАБА ЧАТКА: (Поглежда злобно и вади GSM и пише нещо)
БАБА НЕТКА: Какво пишеш?
БАБА ЧАТКА: Току-що публикувах в профила си на Facebook-а, че дядото ти си е хванал млада юзерка.
БАБА НЕТКА: Ауууу... Пепел ти на ю ес би входа ма!
БАБА ЧАТКА: (злорадо) И вече 250 приятели написаха, че "харесват" това!
БАБА НЕТКА: Хакерка с хакерка!
Излизат
(скеча е от концерт на СОУ "Св. Климент Охридски" - Троян)
2
- От дясната ти буза мирише на женски парфюм...аха...А от лявата не мирише...Някоя те е целувала по бузата.
- Уф, нищо такова не помня...Гадно е така....По бузата ме е целува някаква жена, а за мен е като сън без спомен.
- Я дай още малко да те подуша...
- Само членът не души. Че ако са ми правили свирка, а аз не знам за това, няма да го понеса.
3
Презентация на стая на смеха. Влиза симпатична мацка.
Вътре няма огледала, посред стаята има маса. Чува се глас:
- Приближете се към масата.
Тя се приближава.
- Сложете ръце на масата.
Слага ги. Внезапно в масата се отварят отверстия, излизат метални белезници, които заключват китките на мацката, така че тя не може да мръдне.
Зад нея се появява някакъв тип, разкъсва й поличката и започва да я чука.
Мацката:
- Господине, какво правите? Това е стая на смеха?!
Той:
- Ей... Съвсем забравих да те погъделичкам!
1
По време на криза мъжът казва на жената:
- Жена, няма пари, няма работа, какво ще правим? Ти не си в първа младост, ама я излез на околовръстното – все ще изкараш някой лев.
- Как тъй, бе Васко?! Ама аз…
- Не се притеснявай, де, аз ще се скрия в храстите и ще те пазя.
Излизат двамата на околовръстното. Мъжът се скрива в храстите, а жената чака на пътя. По едно време спира някаква кола, от вътре се показва един мъж и пита:
- Какво предлагаш?
Жената объркана казва:
- Момент.
Прибягва до храстите и пита:
- Васко, какво предлагам, бе?
- Ами, любов, ма – казва Васко – какво друго.
Връща се жената при колата и казва:
- Любов предлагам.
- Колко струва? – пита мъжът
- Момент – казва жената и пак притичва до храстите
- Васко, колко струва, бе?
- Ами … 50 лв, няма да се дадеш за 5 лв, я…
Връща се жената и казва:
- 50 лв струва
- Аз имам само 15 лв – казва оня от колата
- Момент – пак прибягва тя до храстите
- Васко, тоя имал само 15 лв. Какво да го правя?
- Направи му една свирка, за 15 лв и толкоз. Връща се тя и казва на мъжа:
- За 15 лв само свирка
- Добре – отговаря оня и си сваля панталона.
Обаче, като се събул и се оказал доста надарен. Жената го поогледала:
- Момент - и пак притичала до храстите:
- Васко, бе, дай на човека 35 лв на заем...
1
Циганин си строи къща. Първия ден си издига четирите греди. Ама на сутринта едната я няма. Минава полицай и го пита:
- Кво строиш тука?
- Къща.
- Е как тъй с три греди?
- Децата откраднаха едната.
- Как тъй бе, тя тежи 100 килограма!
- Е те от де да знаят?
0
Художник пазари млада циганка да дойде да му почисти ателието.
- А има ли наблизо сладкарница? - пита момичето.
- Мисля, че няма…
- Няма да стане тогава…
- Но защо?
- Ако дойда при теб, първо ще ти почистя. После ще поискаш да ти гледам на ръка. След като покаже ръката ти, че те чака нещастна любов, ще поискаш да те утеша. Сърцето ми е меко, няма да мога да откажа, а винаги след това ми се прияжда нещо сладко…
0
В казармата старият кокал обяснява на новобранец:
- И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла.
- Защо?
- Защото ще те накара да я изравняваш!
1
Една баба и един дядо празнували златната си сватба. След като наредила масата, бабата казала:
- Дядо, дай да се съблечем голи, като на младини.
Съблекли се и седнали на масата. По едно време бабата пак се обадила:
- Дядо, като те гледам, чак сърцето ми се затопля.
А дядото отговорил:
- Ще ти се затопля я. Как няма да се затопля, като ц*цата ти е влязла в супата.
0
Лъвът сабрал сички животни от гората и им казал;
-Забранявам да се е*ат умрели животни, който наруши забраната ще го е*ат сички, а после ще го изям
Минало се извесно време и на заека му се дое*ало страшно много и както се разхождал видял една умрела слоница , огледал се видял, че няма никой и започнал да я клеца , обаче лъвът го видял изкочил от храстите и му казал
-А сега ела да те е*а ! ! !
Заека уплашен казал:
-Не не не на х*я ми умре
0