другарю+продавач
Купувач пита в магазина:
- Другарю продавач, имате ли самобръсначки?
- Нямаме.
Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия:
- Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме?
- Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
По време на комунизма, един циганин се възмущава от властта:
- Като е за работа или да ходя на събрания: "Другарю Манго", пък като е за банкет: "мръсен циганин."
Малко преди да умре Тодор Живков казал:
- Погребете ме с лицето надолу!
- Но защо, другарю Живков?
- Ще мине време и ще се сетите за мен и ще идвате пак да ми целувате задника...
Обява в шотландска сладкарница:
"Наемаме на работа продавач-диабетик"
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавачът работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- Е каква е?!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго...
Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- Не знам?!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!
Продавачът:
- Какво?!
Опашката:
- Айде бе?!
Девойката:
- Ми!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- Поло!
Девойката:
- Поло ли?
Продавачът:
- Уффф!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- Коя?!
Опашката:
- Коя?!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката:
- Хахахаха, хихихихи! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
- Е какво?!
Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!
Някой от опашката, на пода на магазина:
- На багажника, хаха - обема на багажника!
Опашката:
- Ха-ха-ха!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии.
Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък:
- Нищо не искам! (бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !?
Продавачът:
- ?!... (пауза) - хм! ...следващия...
Продавач към клиент, раздразнено:
- Вие сте първия, който се жалва за неотворен парашут.
Директор на голям магазин вижда, че продавач се кара с клиент. Отива при него и го дръпва настрана с думите:
- Вие какво? Нима не знаете, че клиентът винаги е прав?! Какво ви каза клиента?
- Че тук всички сме крадци.
Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач
и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка. Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За моята!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година на раждане?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи...
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция
се
чува хихикане... Девойката (към опашката):
- ????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога.
Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно,
потискайки
смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от
опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги
доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът
(червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва
съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferado, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до
писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!
Река Мисисипи. Страшна шега. Два крокодила се поклащат във водата и се потят обилно. По-едрият промърморва:
- Да е*а, таз' жега! Как само ми липсват хладните вълни на река Волга!
Другият крокодил проплаква:
- Недейте така, другарю майор, че ми се къса сърцето!
Иванов през детските си години мечтаеше да стане продавач. В наши дни мечтата на доцент Иванов се сбъдна.
Брега на реката Нил. На единия бряг американската армия провежда учение.
На другия бряг два крокодила разговарят:
- Ееех… хубава е реката Нил!
- Хубава, хубава, но реката Волга е по хубава, другарю майор - отговаря другият…
Срещат се двама приятели. Единия има недобър вид. Другия го пита:
- Какво, безработен ли си?
- Не, работя.
- Какво?
- Продавач.
- Къде? За какви пари?
- В магазин "Всичко по един лев", та и заплатата е подобна...
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
- Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
- Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се ч***м с безпартийни, щото лошо - безпартиен да ч**а партиен член!
Помислили другарите и решили:
- Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
- Здрасти! Сега с какво се занимаваш?
- Уличен продавач съм.
- Интересно. А по колко върви сега една улица?
Бай Иван, дългогодишен продавач на дини, само с едно почукване по главата на сина си, можеше да познае дали той си е научил уроците…