джипът+опирал+в+тавана+на+гаража
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави.
Вижда група войници наблизо и им вика:
- Я елате да ни избутате!
- Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя!
Тогава генералът командва шофьора си:
- Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!
0
Учител по природознание влиза в час.
- Добър ден, деца! Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
- Деца, днес ще говорим за вълка...
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джойнт.
- Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно...
Облизва джоинта и го захапва.
- С настъпването на зимата...
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана...
- ... Отлита на ю-ю-юг...
0
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
С*кс 365 пъти.
До скъпата ми приятелка,
През изминалата една година имах 365 опита да правя с*кс с теб. Успях само в 36 от тях, което средно е около 1 път с*кс на всеки 10 дена. Следва списък от причините, поради които беше провален:
54 пъти чаршафите бяха чисти
17 пъти беше прекалено късно
49 пъти ти беше много уморена
20 пъти беше много горещо
15 пъти се преструваше на заспала
22 пъти те болеше главата
17 пъти се страхуваше да не събудим бебето
16 пъти каза, че ти е много кисело в момента
12 пъти не беше правилният момент в месеца
19 пъти трябваше да ставаш рано
9 пъти каза, че не си в настроение
7 пъти имаше слънчеви изгаряния
6 пъти гледаше късните тъпи шоута
5 пъти не искаше да си разваляш новата прическа
3 пъти каза, че съседите щели да ни чуват
9 пъти каза, че майка ти ще ни чуе
От всичките 36 пъти когато успят, активността не беше много задоволителна, защото:
6 пъти ти просто си лежеше ей така
8 пъти ми напомни, че има пукнатина на тавана
4 пъти ме помоли да побързам и да свървшвам колкото се може по-скоро
7 пъти аз те събуждах да ти кажа, че ти си свършила
1 път се уплаших да не съм те наранил, защото усетих, че започваш да се мърдаш.
До скъпия ми приятел,
Мисля, че имаш грешна представа за нещата, такива каквито са.
Ето причините, поради, които не получи повече от това, което имаш в момента:
5 пъти се прибра пиян като прасе и се опита да наебеш котката
36 пъти изобщо не се прибра вкъщи
21 пъти не успя да свършиш
33 пъти свърши докато си го вкараш наполовина
19 пъти ти омекна преди да ми го вкараш
38 пъти работи до късно през нощта
10 пъти ти схванаха пръстите на краката
29 пъти трябваше да ставаш рано, за да играеш голф
2 пъти се беше сбил и те бяха сритали в т*шаците
4 пъти си го закопча с ципа на панталона
3 пъти беше болен и носът ти течеше
2 пъти имаше дървено чепче в пръста си
20 пъти загуби желание за с*кс, след като беше мислил за това цял ден
6 пъти дойде с облечен с пижамата си, докато беше чел порно книжка
98 пъти беше прекалено зает, за да гледаш футбол, бейзбол, волейбол и т.н .по ТВ
От сполучливите пъти, когато ни се получи, аз продължавах да лежа неподвижно, защото ти пропусна дупката ми и чукаше чаршафите
И всъщност не говорех за пукнатината на тавата, а казах: как искаш да застана? На колене или да ми вижда отгоре пу*ката? А този път, когато съм се размъдрала, беше защото ти пръдна и аз се опитах да си взема последна глътка въздух.
1
101 най-често изпозвани реплики в автосалон.
1. За тези пари по-добро няма да намериш! (ако, като идиот, седиш тук и не провериш на което и да е друго място!).
2. Не кола, а огън! (... хвърчат искри отвсякъде! И най-вече - където не трябва!).
3. Не кола, а ОГЪН! (... при това силен, ако съдим по чернилката, която бълва от ауспуха).
4. НЕ КОЛА, А ОГЪН!!! (... изгаря до основи за 14 секунди)
5. Току-що й е направен основен ремонт! (... както всеки месец).
6. Пали от половин оборот! (... ако дръпнеш онази желязна пръчка, която стърчи под радиатора).
7. Колата е звяр: 2 литра! (... в минута).
8. Няма да има нужда от ремонт! (... просто е безполезно).
9. Предния собственик си беше загубил акъла по тази кола! (... между другото – още си го търси).
10. Всичко й е регулирано! (... ще се развали точно за един месец – ни повече, ни по-малко).
11. Техническите показатели са в нормата! (...стига да не знаеш каква е нормата).
12. Отдръпни се на 10 метра и я погледни – каква красавица! (... и не се доближавай, за да не видиш колко пъти е изчуквана).
13. Виж боята от двете страни – не е мръднала! (... и по-добре не гледай ръждивия и смачкан покрив).
14. Гарантирам, че няма да имаш проблеми със спирачките ! (... спирачки просто няма).
15. Не е карана през зимата! (... по никакъв начин не е могла да запали).
16. Има шибидах! (... в случай, че вратите окончателно се преебат).
17. Херметичен багажник! (... два трупа цяло лято лежаха вътре, а никой така и не усети).
18. Такъв касетофон никой няма! (... ама наистина никой).
19. Супермощни фарове срещу мъгла! (...скапват акумулатора за 2 часа).
20. В нея ще се почувствате истински мъж! (... така ще се тресе цялата).
21. Това не ви е „Запорожец”! (... „Запорожец”-ът е балерина в сравнение с нея!).
22. Направо е неудържима! (... нали ти казах, че няма спирачки).
23. Всички могат да карат по магистралата, а вие – по високите планинските пътечки! (... което е уместно, като се има предвид че работят само първа и задна ).
24. Всички ще ви завиждат! (... какъв богат човек – да даде толкова пари за такава бракма!).
25. Жените ще изпълняват всяко ваше желание! (... само за да не сядате вътре).
26. Можете да ходите за риба! (... рибата дума няма да обели).
27. Суперсъвременна маркировка – автомобилът се следи от спътник! (... ако дадеш 20 000 отгоре).
28. Елитен цвят! (... че не му се сещам за името).
29. Седлаките са облицовани! (... иначе ще си изкаляш задника).
30. Изчистен интериор! (... каквото и да е имало – махнали са го).
31. Скоростта не се усеща! (... че 20 километра скорост ли е?!)
32. Веднъж като ръгнеш пета – ще счупиш километража! (... той бездруго си е счупен).
33. Тъмни стъкла – можеш да си караш и гол! (...и по-добре, защото вътре е 50 градуса).
34. Моторът не се чува! (... когато не си в движение).
35. Допълнителен спойлер на задния капак. (... скрива следите от куршуми).
36. Допълнително - резервни шарнирни болтове! (... ще ти потрябват само след 2 седмици).
37. Волан от махагон! (... само малко си го изшкуркай – да не ти се забиват тресчици).
38. Току-що идва от Япония! (... кой знае откъде е открадната).
39. Само един предишен собственик! (... от 15 години се мъчи да я продаде).
40. Всички шофьори ще ви дават път! (... като гледат колата, ще мислят че сте психопат).
41. Дисковете са свръх-нови, отляти по суперсъвременна секретна технология! (... свалени от свръх-нов, отлят по суперсъвременна секретна технология танк Т-93А).
42. Купете от нас – няма да съжалявате! (... най-вече ние няма да съжаляваме).
43. Предният собственик беше една баба. Карала я е изключително рядко! (...държала си е вътре кокошките).
44. Жена ви ще бъде щастлива! (... с Пешо, докато по цяла нощ сте в гаража).
45. Обемист резервоар! (... събира ? от заплатата ви, плюс извънредни).
46. На практика – може да наливате всякакво масло! (... и по-честичко, по-честичко).
47. За такива коли има опашки! (... пред сервизите).
48. Каква кола! Направо бонбон! (... направо ще си изпочупиш зъбите).
49. Само чуйте как работи двигателя! (... казах „само чуйте”, но не гледайте).
50. Истински европейски автомобил! (... сглобен в Азия и 20 години тътрузен из Африка).
51. Консумацията му е супер-ниска! (... по това ще си приличате, ако го купите).
52. Идеално пасва на якето ви! (... изглеждаш като последния селянин).
53. Страничните стъкла се затварят със съвсем леко движение! (... но се отварят само с лост или чук).
54. Има индикатор за икономичен режим на двигателя! (... как да няма, бе – онази забитата с пирон стрелка, на която пише „икономичен”).
55. Ще я карат и децата ви! (... когато оканчателно ви довърши)
56. Запазих я лично за вас, макар че още двама искаха да я купят! (... и двамата са от пункта за старо желязо).
57. Единственото, което ще трябва малко да оправите, е регулацията на седалките! (...ще ви отнеме 3 дни и 200 евро - трябват нови седалки).
58. Никога не се е преобръщала! (... блъскали са я само отзад...4 пъти ли беше, или пет...?)
59. Винаги е минавала прегледите безпроблемно! (... защото баща ми е началник на КАТ).
60. Много икономичен карбуратор! (... не позволява на двигателя да достига мощността си).
61. Пробвайте колко лесно завива волана! (... но предните колела кой знае защо си остават на място).
62. Погледнете, тя просто сама се кара! (... ами така е – като няма ръчна).
63. Не кола, а звяр! (... така силно реве и толкова бавно се приближава).
64. Само на две години! (... откакто я издирват).
65. Към нея безплатно се предлагат аптечка и пожарогасител! (... за да се компенсира по някакъв начин липсата на колани и акумулатор).
66. На нея се е возил самият Иван Петров! (...за първи и последен път)
67. Оригинално изпълнение! (... имам предвид кехлибареното топче на лоста за скоростите, китеника на седалките и пластмасовото куче с мърдаща главичка на задното стъкло).
68. Произвели са я по поръчка на директора на завода! (... за „любимата” му тъща).
69. Японска изработка! (... на пияни турски работници в подземна работилница).
70. Металик! (... увеличава цената на тази развалина три пъти.).
71. Какъв просторен салон! (... ако се махнат седалките, волана и ръчките за сваляне на стъклата!)
72. Манияшки спойлер! (... създава манияшко съпротивление, което увеличава разхода на бензин с 25 %).
73. Голяма жабка! (... за сметка на малкия багажник).
74. Допълнително даваме стикери за стъкла с различни надписи! (... сред които отсъства само един: „Шофьорът на това нещо е пълен кретен!”).
75. Двигател с дълъг живот! 150 000 километра! (...вече).
76. Удобен, чувсвителен и непретенциозен педал! (... всъщност това си ти!)
77. Сглобявана е от висококвалифицирани специалисти! (... от крадени авточасти).
78. Бяга като кошута! (... простреляна от „Калашник”).
79. Насладете се на мощната светлина на фаровете! (... но първо сменете инсталацията).
80. Рязко тръгва! (... но бавно спира).
81. Не е нужно да сменяш накладките! (... така де – ако си мъж!).
82. Няма да ви се иска да слизате от нея! (... за да легнете под нея).
83. Не кола, а чудо! (... точно като вас).
84. Мощна вентилация на салона! (... заради дупките в ламарината).
85. Безплатно ви даваме втори двигател! (... ако си купиш и трети - ще можеш да сглобиш един, нормално работещ...може би...понякога...).
86. Стъклата нямат нито една пукнатина! (... за разлика от буталата, таблото и рамата).
87. Това е най-последен модел! (... в истинския смисъл на думата – „най-последен”).
88. Ще разберете каква кола ви трябва! (... но ще бъде вече късно).
89. Климатик, климатроник! (... или квадротоник, квинтотроник – така или иначе нищо не разбираш, нали?).
90. Има дори закачалка за сакото ви! (... няма как да не я забележите, непрекъснато ще ви удря в ухото).
91. В барчето се събират до 5 бутилки бира! (... която за 20 минути става на пикня).
92. Защитни подкалници! (... от пръскащото във всички страни масло).
93. Ще имате отлични характеристики на ходовата част! (...ако ходите пеша, естествено!)
94. Ако я сравните с колата на съседа ви, ще разберете какъв уникален избор сте направили! (... и вероятно ще съжалите за това).
95. Така ще свикнете с тази кола, че даже ще й измислите име! (... нещо като ТъпаПуткаСкапана).
96. Има я в последния брой на вестника! (... на забавните страници, точно под условието: "Познайте какво е искал да нарисува художника?").
97. Към ключа за запалване се предлага и това луксозно стоманено допълнение! (... допирате в него ето тези две кабелчета и готово – тази кола другояче не пали!).
98. Държи се като истинска мадама! (... два часа я уговаряте да тръгне, а после ви изпразва портфейла).
99. В този автомобил ще бъдете щастлив! (... като всички останали идиоти!).
100. Не можете да си я позволите! (... как да ти го кажа по ясно!).
101. Тази не се продава! Вече я обещах! (... вземи сега да ме почерпиш!)
3
Варна, Цветния квартал.
Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види: мъжът й под колата, по къси гащи, нещо ремонтира, а оная му работа на вън. Навела се тя, поприбрала му малко такъмите, че съседките само това чакат, и се качила. Звъннала на вратата - отваря й мъжът й. Смутила се, отишла да си върши домакинската работа. След минута, на вратата се звъни на пожар. Мъжът й отваря, тя наднича и вижда грамаден мъж, по къси гащи и омазнен, с кървяща рана на челото.
- Пешо, ибати ку*вите у вашия квартал, като ма хвана за пакета, гледай ко се направих в дифиринциала.
2
Приятели от детските години... Единият станал студент, а другия влезнал в казарма. Студента пише писмо на войника:
В университета всичко е перфектно. Купони, заведения, всяка вечер различно гадже, обаче вечер, като легна в квартирата и гледам тавана... В ъгъла паяк. Ти паяк ял ли си?
След седмица войникът му отговаря:
Тук в казармата всичко е перфектно. Спорт сред природата, безплатни дрехи, храна на корем, обаче вечер, като легна в спалното и гледам тавана... В ъгъла паяк. Ти паяк еб*л ли си?
2
Синът на Бил Гейтс пита баща си:
- Тате, искам да правя с*кс вече, какво трябва да направя?
- Много е просто, синко. Вземи само най-хубавата ми кола от гаража, облечи си най-хубавия костюм и заведи мадамата в най-луксозния апартамент. Купи и най-големия букет цветя. А после наеми президентския апартамент в най-скъпия хотел и ще бъде твоя.
- Но, тате! Къде са романтичните разходки по време на залеза, четенето на стихове на лунна светлина, флиртуването...
- Момчето ми, всичките тези неща са ги измислили Linux феновете за да имат безплатен с*кс.
2
Елегантно облечен мъж вечеря сам в изискан ресторант. Забелязва красива дама в червена рокля през няколко маси, която също вечеря сама. Джентълменът виква келнера и му поръчва:
- Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онази дама.
Келнерът занася бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълмена. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Той от своя страна го носи на мъжа. Джентълменът прочита:
"Уважаеми господине, за да приема виното от вас, вие трябва да имате:
1. Мерцедес в гаража.
2. Един милион долара в банката.
3. 20 см в гащите."
Джентълменът хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната страна на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Тя прочита:
"Уважаема, за ваша информация, аз имам:
1. Не само Мерцедес, но и БМВ, Порше и Ферари в гаража.
2. В банковата ми сметка има не един, а двайсет милиона долара.
3. Ала за нищо на света, дори и заради красива жена като вас, не бих отрязал 5 см от това което в гащите. Прочее, върнете обратно бутилката, ако обичате."
2
Борец си купува вила в покрайнините на Варна. Скоро обаче научава, че при поредното свлачище къщичката му се засилва, помита гаража и цопва в морето. Борецът и негов приятел отиват да огледат мястото, оставено от изчезналата вила. Нашия човек обаче се смее. Приятелят му го пита:
- Защо се смееш бе, брато? Толко беше яка къщурката, а си отиде...
Борецът отговаря:
- Да, ама я глей отгоре каква двуетажна иде!
0
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Въпрос:
- Кои са най-важните неща за една жена?
Отговор:
- Тигър в леглото, ягуар в гаража, норка на гърба, питон на краката и един тапир да плаща за всичко.
5
Детенце на майка си:
- Мамо, татко се обеси на тавана!!
Майката тръгва да тича към тавана. В тоя момент детенцето:
- Не бе еб*вам се. В мазето виси..
0
Седят двама наркомани. Единият зяпа в тавана, другият дрънка на китара един и същи акорд и припява:
- Мрън, мрън, мрън, мрън...
Час, два, три...
Изведнъж лежащият скача и казва:
- Ей, страшна песен! Дай един лист да си запиша текста!
0
Априлска шега:
- Мамо, ела бързо! Татко се е обесил на тавана.
- Но... но не виждам нищо.
- Ха, ха, априлска шега, мамо, хвана се. Обесил се е в избата!
0