демокрацията+е+стара+като+света
Иванчо и Марийка семейство - отишли да видят новата зоологическа градина в София. Не били ходили от времето на старата, когато беше в центъра на града. Спряли пред клетката на горилата - вътре един едър мъжкар, като видял Марийка му текнали лигите. За лош късмет, гледачът бил забравил вратата отворена, горилата изскочила, грабнала Марийка, вкарала я в клетката и настанал див с*кс. Марийка вика на Иванчо:
- Направи нещо, извикай хора, спаси ме - този рошавият ще ме скъса!
- Нека, нека, мама ти стара - защо не му кажеш, че нямаш днес настроение, че те боли глава, че си разстроена от пълнолунието! Може да ти влезе в положение и да те остави!
Жената:
- Господи! Снощи той беше великолепен! Не знам какво му беше повлияло, но дълго се галихме, бавно се събличахме, после лежахме прегърнати, той беше като никога токова нежен и търпелив. След това той влезе в мен и беше чудесно!!! Загубихме представа за времето, забравих за всичко друго на света! Струваше ми се, че правим любов цяла вечност! Обожавам го!!!
Мъжа:
- Мда... Нещо се изложих вчера... Отначало изобщо не ми ставаше, а после едвам свърших...
Елегантно облечен мъж вечеря сам в изискан ресторант. Забелязва красива дама в червена рокля през няколко маси, която също вечеря сама. Джентълменът виква келнера и му поръчва:
- Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онази дама.
Келнерът занася бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълмена. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Той от своя страна го носи на мъжа. Джентълменът прочита:
"Уважаеми господине, за да приема виното от вас, вие трябва да имате:
1. Мерцедес в гаража.
2. Един милион долара в банката.
3. 20 см в гащите."
Джентълменът хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната страна на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Тя прочита:
"Уважаема, за ваша информация, аз имам:
1. Не само Мерцедес, но и БМВ, Порше и Ферари в гаража.
2. В банковата ми сметка има не един, а двайсет милиона долара.
3. Ала за нищо на света, дори и заради красива жена като вас, не бих отрязал 5 см от това което е в гащите. Впрочем, върнете обратно бутилката, ако обичате."
Еротични обяви
1. Стара обувка търси някой да й отпори гьона.
2. Госпожица от занаята търси богат занаятчия с цел брак.
3. Печена търси загорял.
4. На лице съм. Търся някой да ме обърне на опаки.
5. Търся село без кучета, но с... кучки.
6. Въздържател напива вода не напита.
7. Учителка по френски дава нощни уроци.
8. Закъсала търси да я скъсат.
9. Пренарязвам обратни резби.
10. Кавал търси девета дупка.
11. Воден спасител дава уроци по игра с подводни топки на платежоспособни дами.
12. Опасна с*кс-бомба търси някой да й отцепи района.
13. И в морето ми е до колене.
14. Грешна съм. Търся праведен да ме оправи.
15. Може да ми е къс ума, но са ми дълги крака-ата-а-а.
16. Специалист по икебана аранжира всякакви китки.
17. Дърпам дяволи за опашката.
18. Бутам на тия дето бутат.
19. Търся знойна хубавица, да внесе топлина в живота ми.
20. Сапьор обезврежда с*ксбомби по домовете.
21. Кацна ли на някого — въртя се като муха без глава.
22. Монтирам шпионки на всякакви гардероби и шкафове.
23. Целувам крака и ближа задници. Атрактивни цени.
24. Паток търси въртиопашка.
25. Жулиета търси Ромео с „Алфа Ромео“.
26. Позирам по домовете. Голямо разнообразие от пози.
27. Взимам го присърце, но не си го слагам на сърцето.
28. Агроном дава практически съвети как да цъфтите без да вържете.
29. Дамски шивач реже три пъти, без да мери нито веднъж.
30. Надарен търси даровита.
31. Влизам ви в положението.
32. Поръбвам не поръбени.
33. Занасям се с отнесени.
34. Двуглав змей търси ламя ненаситна.
35. Ако искате да видите каква изненада съм ви приготвил — дръпнете ми ципа.
36. Развит търси навита.
37. Не се притеснявайте, ако сте дебела. Аз веднага ще ви открия слабото място.
38. Ако са ви изкарали акъла — аз ще ви го набия отново.
39. Тясна специалистка търси широко поле за изява.
40. Звероукротител — професионалист укротява разгонени кучки.
41. Опитен горски лови бракониери в чужди кревати.
42. Потомствен благородник облагородява родословни дървета.
43. Лесно запалима търси трудно гаснещ.
44. Пицария "Червения фенер" доставя пици и ц*ци по домовете.
45. Сядам само на станали.
46. Ако можеше да ми стане нямаше да седна.
47. Строителен предприемач търси малко употребявана бетонобъркачка с голям капацитет.
48. Девета дупка търси меден кавал.
49. Ако често изтървате сапуна в банята винаги съм готов да ви го подам.
50. Дипломиран астроном сваля звезди на млади дами.
51. Буден принц търси Спяща красавица.
52. Дискретен, професионален алпинист сваля закъсали от всякакви балкони и покриви.
53. Специалистка по битова техника духа като вентилатор, смуче като прахосмукачка и се върти като миксер.
54. Мома втора употреба търси неупотребяван ерген с цел да го употреби.
55. Атрактивна дама с неограничени възможности в леглото, търси джентълмен с неограничени възможности в плащането.
56. Продавам книгата „Кама Сутра “ с презентации на живо.
57. Столетница търси активен партньор да я върне в спомените й за последно.
58. Отпушвам задръстени и запушвам отворени.
59. Две мургави Шехерезади на повикване с репертоар от 1001 приказни нощи. Гарантиран спомен за цял живот.
P. S. (След като установите какво ви липсва и какво са ви лепнали.)
60. Млади дами, ако ви трябва трети за „Шведска тройка“ - аз съм насреща, а млади господа приема, съседа Марио - отсреща.
61. Предлагам ефектни вибр*тори за стари девственици на фирмите „HILTI“ и „KANGO“.
62. Автотенекеджия изчуква задници всякакви.
63. Скъперница търси прахосник.
64. Щастливо разведен е готов да дари с щастие нещастно омъжени.
65. Виновен търси невинна да му поеме вината срещу заплащан
Елегантно облечен мъж вечеря сам в изискан ресторант. Забелязва красива дама в червена рокля през няколко маси, която също вечеря сама. Джентълменът виква келнера и му поръчва:
- Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онази дама.
Келнерът занася бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълмена. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Той от своя страна го носи на мъжа. Джентълменът прочита:
"Уважаеми господине, за да приема виното от вас, вие трябва да имате:
1. Мерцедес в гаража.
2. Един милион долара в банката.
3. 20 см в гащите."
Джентълменът хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната страна на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Тя прочита:
"Уважаема, за ваша информация, аз имам:
1. Не само Мерцедес, но и БМВ, Порше и Ферари в гаража.
2. В банковата ми сметка има не един, а двайсет милиона долара.
3. Ала за нищо на света, дори и заради красива жена като вас, не бих отрязал 5 см от това което в гащите. Прочее, върнете обратно бутилката, ако обичате."
Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време се появили смелчаци, които искали да видят сметката на влечугото. Отишъл един - не се върнал. Отишъл друг, трети, четвърти - същата история. По едно време тръгнали трима братя (като от приказката за "Златната Ябълка") - и те не се върнали. Брех, мама му стара...
По едно време в селската кръчма се появили четирима братя. Питали кръчмаря: "Разбрахме че тук имало някаква ламя та решихме да помогнем...". Всички посетители, барабар с кръчмаря почнали да ги разубеждават, но те си знаели своето. Пили каквото пили, а на другата сутрин питали един овчар къде е ламята. Той също тръгнал да ги разубеждава, но единия от братята му казал "Виж ся - ти кажи само къде, пък ние ще му мислим". Овчаря ги придружил почти до пещерата на ламята (на един километър от нея - страх), а братята продължили...
Минава ден, втори, трети - братята ги няма. Всички ги чакат да се върнат в кръчмата, но... Накрая кръчмаря казал: "Добре де, мъртви са, но нали ламята повръща костите, дайте поне да ги погребем като бели хора..." Речено-сторено.
Отиват те към пещерата на ламята и виждат страшна гледка - ламята е наполовина подадена от пещерата, единия брат й държи десния заден крак, другия държи левия, третия й е вдигнал опашката и я опъва отзад, а четвъртия я милва по главата и й говори: "Яяяя, какво голямо гущерче, пък го е страх от едно еб*не..."
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
Защо Господ никога няма да стане професор?
1. Има само една публикация по темата.
2. Публикацията е писана на иврит.
3. Няма позовавания на други автори, писали по темата.
4. Публикацията не е отпечатана в научно списание.
5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал.
6. Дори да приемем, че Той е създал света, над какво е работил след това?
7. Не е привличал достатъчно сътрудници.
8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати.
9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити.
10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се постарал да скрие провала си, като издавил всички.
11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група.
12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му.
13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите.
14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания.
15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста.
16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
Седят си българин и руснак на Созопол на плажа
бедни като църковни мишки и си говорят.
Руснака на Българина:
- Еее, мама му стара писна ми от немотия! Обещавам ти че догодина ще съм богат и известен и ще имам къща точно тук на тоя плаж!
Българина му се присмял:
- Ха, бе ти пари за баничка немаш та за къща ли?
- Ще видиш ела догодина по същото време и ще видиш...
Речено сторено.
Минала година отишъл българина на плажа и гледа една страхотна къща с басеин и сичките му екстри, а от нея излиза руснака и му се хили.
- Как направи тая къща бе? - пита нашия.
- Виждаш ли е оня мост дето е построен на половина?
- Да виждам го.
- Парите от другата половина са в къщата!
Българина се поогледал па рекъл:
- Ела след 1 година и ще видиш аз какво ще ти покажа!
Идва руснака след една година, слиза на летище София и от там го посрещта наш пич:
- Брате отиваме във Видин.
- Че какво ще праим там?
- Ще видиш!
Отиват те и точно на брага на Дунава се извисява една къща ама палат с тенис кортове, голф игрище и сичките му глезотии.
- Абе как я построи тая къща? - пита руснака.
- Виждаш ли еееееее оня мост?
- Е не го виждам!
- Е не го виждаш!
Трима ветерани от войната отиват при пластичен хирург. Единият бил с отрязана ръка, другият с отрязан крак, а на третия при експлозия му отишла оная работа. Влиза първият:
- Докторе искам да ми сложите ръка.
- Добре, ама има един проблем - имам само женски ръце. Сигурен ли си, че искаш?
- Да, няма проблеми.
Сложил му доктора женска ръка. Влезнал втория:
- Докторе искам крак.
- Да, ама имам само женски - казал доктора.
- Няма проблеми, слагай да си имам крак пък няма нищо, че е женски.
Сложил му доктора и на него. Влиза третия:
- Докторе на мен пък при една бомбена експлозия ми изхвърча оная работа, сложи ми една нова.
Доктора казал:
- Имаме много голям проблем - с нищо друго наподобяващо член не разполагам, освен един хобот от слон, ако искаш?
- О-о-о, докторе,супер точно за това съм си мечтал никой няма да може да се мери с мен с такова голямо достойнство, слагай ми го направо да не губим време.
И доктора му го сложил. Минал се един месец и този с женската ръка почукал на кабинета на доктора:
- Докторе, веднага я махай тази ръка!
- Защо бе нали нямаше проблеми?
- О-о-о, докторе, моля те махни я защото тя все ме пипа между краката. Аз я махам тя пак там се навира.
Влиза този с женския крак:
- Докторе махай го този крак!
- Защо бе, нали искаше крак, какъвто ще да е.
- Така беше, докторе, ама като легна той все нагоре се вдига, не издържам вече!
След малко влиза този с хобота:
- Докторе махни го този хобот!
- Ти луд ли си бе, човек, кой в света има толкова дълъг чеп.
Човека с просълзени очи и умоляващ поглед пак казал:
- Докторе много те моля, махни го и повече не искам да го видя!
- Ама защо, нали ти сам се радваше, че никой в света няма да има по-дълъг от твоя, защо сега искаш да го махаме?
- О, докторе, та той непрекъснато скубе трева и ми я пъха в гъза.
Червената шапчица отивала да навести баба си и като минавала през гората видяла в храстите едни ококорени очи и казала:
- Кой е там?
Излязъл вълкът и избягал. Тя продължила и на следващия храст гледа пак едни ококорени очи и пак подвикнала:
- Кой е там?
Пак излязъл вълкът и избягал. Тя пак продължила и вече почти стигнала пред баба си гледа в храстите пак едни ококорени очи ама чак кървясали и викнала:
- Кой е там излез?!
Излязъл вълкът и и казал:
- Еееей маааму стара не ме оставяте да се изсера на спокойствие!
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка.
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
Червената шапчица, разказана от рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к"ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
Каква е молитвата на вашата зодия?
Овен: "Боже, дари ме с търпение... И си го искам ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ?!!!!"
Телец: "Боже, дай ми сили да променя живота си... ама не веднага!"
Близнаци: "Ей, Боже (или Богиньо)... Кой си всъщност? Какъв си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога да си го представя..."
Рак: "Отче наш, знам, че не бива толкова много да завися от теб... но на кого друг да разчитам за важните неща в живота?"
Лъв: "Ей, тате, знам, че съм любимото ти хлапе и се гордееш с мен..."
Дева: "Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път."
Везни: "Господи, знам, че е крайно време да взимам решения сам, но искам да знам: какво мислиш ти по въпроса?"
Скорпион: "Боже, помогни ми да простя на враговете си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!"
Стрелец: "О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни, вечен Боже! Моля те за сто милионен път - помогни ми да не преувеличавам!"
Козирог: "Отче наш, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"
Водолей: "Господи, едни казват, че си мъж... други, че си жена... А аз казвам, че всички имаме по нещо божествено! Така че, защо да ти се молим въобще?"
Риби: "Отче наш, ти, който си на Небето... Понеже животът е гаден и смятам да му друсна една стограмка, нека тежкото ми пиянство и махмурлукът след това бъдат в твоя чест... Наздраве и амин!"