Вицове » двама+джентълмени+пътували+на+кораб

двама+джентълмени+пътували+на+кораб

Не е лесно да си хАмериканец

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

Американци (любезно)
Прието. Благодаря...

Добавен преди 11 години 0 Преглед

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, той като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

Американци
Прието. Благодарим...

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Ремонт...

На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!

Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../

Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.

Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...

Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.

Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!

Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...

Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!

Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа

Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.

Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...

Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.

Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.

Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.

Глобул щял да предаде...

Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.

При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.

Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.

Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.

Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара.
- Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве?
- Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост!
- Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно...
- Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата...

Добавен преди 11 години 2 Преглед

Американец, французин и бай Ганьо пътували на един кораб. И както били на палубата си говорели за излегналата срещу тях жена:
- Мисля да отида да взема една бутилка френско шампанско и цветя и да отида да ухажвам тази матмоазел - казал французинът.
- Сега сме в американски води и мисля, че е редно да отида аз да взема една бутилка уиски и цветя и аз да ухажвам тази прелестна мис - отвърнал американеца.
След това и двамата се обърнали към разплутия до тях бай Ганьо, който пиел бира и го попитали:
- А вие мосю Ганьо, защо не се намесвате в нашия разговор? Да не сте гей?
- Абее аз я плющя от една седмица ама щом трябва и ша я ухажвам! - отговорил българина.

Добавен преди 11 години 23 Преглед

На двама студенти по атомна физика им предстоял изпит. Досега имали само шестици, така че били уверени в знанията си и не си и помислили да учат или преговарят нощта преди изпита, ами отишли на купон и здравата се напили. На другия ден се събуждат двамата, естествено отдавна са пропуснали изпита и като знаели какво ще ги направят родителите им като разберат, отишли да се молят на главния изпитващ. Почнали да лъжат че са пътували надалече, но на връщане били спукали гума, а нямали резервна, така че трябвало да се връщат на стоп... И още сума ти глупости, докато най-накрая склонили изпитващия да им даде втори шанс. И наистина се появили подготвени, дето се вика били изяли учебниците с кориците. Сложили ги в две отделни стаи сами и им дали изпитната работа. Първи въпрос, 5 точки: "От какво е изградено ядрото на атома?". Хехе, това е супер лесно, мислят си те. Втори въпрос, 95 точки: "Коя гума?"

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Пътували американският, френският и българският президент в един самолет. Летейки над Америка, видели двама алпинисти да се катерят по една планина, като от време на време се обръщали и взаимно си помагали. Американският президент казал гордо:
- Девизът на американските алпинисти е: "Приятел в нужда се познава!"
Прелитайки над Франция, видели също така двама алпинисти да се катерят по една планина, като ту единият дърпал нагоре другият, ту обратното. Френският президент казал гордо:
- Девизът френските алпинисти е: "Алпинист за алпинист и брат!"
Когато прелетели над България, видели двама алпинисти да се бутат и бият на една планина. Бъргарският президент пояснил:
- Нашият девиз е: "Аз няма да се кача, но и ти няма да се качиш!"

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Пътували двама пътници в общо купе. По някое си време единият казал на другия:
- Ти си китаец!
- Не съм китаец - отговорил спътникът му.
- Китаец си!
- Не съм, бе!
- Китаец си!
- Е добре де, китаец съм - писнало му на човечеца и се съгласил.
- Тогава защо не са ти дръпнати очите?

Добавен преди 11 години 3 Преглед

На двама студенти по атомна физика им предстоял изпит. Досега имали само шестици, така че били уверени в знанията си и не си и помислили да учат или преговарят нощта преди изпита, ами отишли на купон и здравата се напили. На другия ден се събуждат двамата, естествено отдавна са пропуснали изпита и като знаели какво ще ги направят родителите им като разберат, отишли да се молят на главния изпитващ. Почнали да лъжат, че са пътували надалече, но на връщане били спукали гума, а нямали резервна, така че трябвало да се връщат на стоп... И още сума ти глупости, докато най-накрая склонили изпитващия да им даде втори шанс. И наистина се появили подготвени, дето се вика били изяли учебниците с кориците. Сложили ги в две отделни стаи сами и им дали изпитната работа. Първи въпрос, 5 точки: "От какво е изградено ядрото на атома?". Хехе, това е супер лесно, мислят си те. Втори въпрос, 95 точки: "Коя гума?"

Добавен преди 11 години 0 Преглед

Двама възрастни джентълмени играят голф. На четвъртата дупка покрай тях минава погребална процесия. Единият спира и си сваля шапката, докато отмина. Другият се впечатлил и казал:
- Това е невероятен жест от твоя страна, винаги ли го правиш?
А той отвърнал:
- Не винаги, но все пак покойницата беше моя за жена 40 години.

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Седят двама край казана и варят ракия. Отпред каца извънземен кораб, от който излиза хомункулус и отива при тях. А те спокойно продължават да си варят ракията.
Стоял хомункулусът, гледал ги и накрая казал:
- Здравейте, аз съм хомункулус!
Двамата го погледнали и единият, свивайки рамене, казва на другия:
- Сипи му на Хомункулус!
Сипали му, той го изпил, а двамата си седят и продължават да зяпат казана.
Хомункулусът пак:
- Здравейте, аз съм хомункулус!
Двамата пак го погледнали:
- Сипи му на Хомункулус!
Изпил го, а двамата все си седят. Тук извънземният не издържал и казал:
- Господа, аз съм извънземен!
- Такааа, стига му на Хомункулус...

Добавен преди 11 години 1 Преглед

Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост.
Откъм Темза се чува вик:
- Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам!
Единият джентълмен се обръща към другия:
- Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате?
- Не. А Вие, сър?
- Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град...

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара.
- Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве?
- Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост!
- Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно...
- Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата...

Добавен преди 11 години 3 Преглед

Качва се моряк на кораб за дълго плаване и пита как стои въпросът със с*кса. казват му:
- Даваш $300 и имаш готвача за един път.
- Толкова пари са много за един готвач - първо е мъж, само един път, какъвто и виртуоз да е много са.
- Те не са само за него всичките. $ 100 са за капитана, защото той не ги обича тези работи.
- Пак са много ...
- Не, $ 100 са за помощник-капитана, защото той хич не ги обича тези работи.
- А бе ... и $100 ми се виждат много за готвач...
- А, и те не са за него, а за двама моряци да го държат, защото ако знаеш пък готвача как ги мрази тия работи...

Добавен преди 11 години 6 Преглед

Пътували двама души във влака. По едно време единият извадил огромен сандвич с масло, шунка и френско сирене и започнал да яде, доволен. Другият извадил само плик с ябълки и също захрупал.
По едно време първият попитал:
- Ти защо ядеш само прости ябълки?
А другият отговорил:
- Те, тези ябълки, хич не са прости. Хапнеш ли една, веднага поумняваш.
- Продай ми тогава една ябълка!
- Добре, но са скъпи - 100 долара парчето.
Съгласил се първият пътник, дал парите и започнал да яде ябълката. Колкото повече ядял, толкова повече се замислял. И накрая казал:
- Я чакай малко. Аз за тия 100 долара можех да си купя цял вагон с ябълки!
- Аааа, виждаш ли как започна да поумняваш?
- Прав си! Я ми продай още една!

Добавен преди 11 години 3 Преглед