всички+дни+от+седмицата
На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена. Когато след година ги спасили, ги попитали:
- А как си поделихте жената?
- Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, а другият - любовник. Следващите три дни - обратното.
- А на седмия ден?
- На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява.
2
Опълченците на Star Craft
Из "Епопея на Незабравимите"
Нека носим йоще нагар по челото,
синини от stim-а, следи от теглото;
нека спомен лютий от зергски терор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни запомни историята, века,
нека да се слави името ни; нека
новий Brood War и Star Craft-ът стар
во веки остават на нашия хард!
О, Star Craft великий!
Три деня лютите марини
как бункера бранят. Цялата вселена
трепетно повтаря на боят ревът.
Пристъпи ужасни! Дванадесетий път
зергските орди лазят по урвата дива
и тела се стелят, и слуз я залива.
Зерглинг подир зерглинг! Рояк след рояк!
Кериган безумна сочи букнкер як
и вика: "Търчете, тамо са раите!"
Зерги пак се юрват с писък страховитий,
безчетни, безумни, с пяна по зъбите.
Върхът отговаря с вик: "Go-go-go!"
И с нов дъжд куршуми, огън и дим,
марините наши, на чуждопланетния камък,
пуцат и ругаят, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да е по-напред,
гърди геройски на смърт да изложи
и един зерг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Зергове ревът,
муталиски налитат и падат и мрат;
Идат на орляци, бягат като овци
и пак се завръщат; медици-орловци
лекуват другари по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отнийде взорът надежда не види
и Протоски съюзник не фърчи към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
преди това ще вземат безчет зерги с тях.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последния напън вече е настал.
Тогава Джим Рейнър, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади маринци,
венчайте Човечеството с лаврови венци!
На вашата сила Играчът повери
базата, войната и себе си дори!"
При тези думи силни марини горди
очакват геройски извънземните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Танкове застават в "обсада" тогаз,
стимовете липсват, пушкалата траят,
бронята не пази - гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"Човечеството цяло сега нази гледа,
тоя бой е важен - то ще ни съзре,
ако би бегали, да мрем по-добре!"
Последното оръжье - атомната бомба!
Невидим Дух я пусна върху зергския стан
и след този удар всичко беше в плам.
Дроуни и сгради изчезнаха там.
Но вълни по-нови от зерги дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки;
Йоще миг - ще падне човешката база...
Протоси дойдоха, почна се клане,
зилотите нервни и даркове бесни,
зергите падат, вече мрат лесно...
И днес йощ Blizzard, щом E3 настане,
спомня си за Star Craft - игра голяма, славна,
а геймърът се моли, иска и зове,
чака да направят Star Craft 2!
0
ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ
Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.
P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)
1
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Любопитни факти:
Хлебарките могат за живеят девет дни без глава, преди да умрат от глад.
Охлювите могат да спят по три години.
Всички полярни мечки са левичари.
Американските авиолинии спестиха $40 000 през 1987 като слагали по една маслина по-малко в салатите, сервирани в първа класа.
Американците изяждат средно по 18 акра пица всеки ден.
Окото на щраусите е по-голямо от мозъците им.
Бебетата се раждат без капачки на коленете. Те се развиват след втората година на детето.
При удрянето на глава в стената се изразходват 150 калории за час.
Пеперудите усещат вкус с краката си.
Котешката урина свети на ултравиолетова светлина.
Комиксите с Доналд Дък се били забранени във Финландия, защото не носи гащи.
Ако Барби беше с реални размери, мерките й щяха да се 39-23-33. Щеше да е висока 2 м и 20 см, а вратът й щеше да е два-пъти по-дълъг от човешкия.
Ако държите златна рибка в тъмна стая, тя ще стане бяла.
Ако викате в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще произведете достатъчно звукова енергия да затоплите чаша кафе.
В древен Египет свещениците скубели всеки косъм от телата си, включително веждите и миглите си.
Леонардо Да Винчи е изобретил ножиците.
Мерилин Монро е имала 6 пръста на краката.
Никоя дума в английския не се римува с "MONTH" (месец).
Хората се страхуват от паяци повече, отколкото от смъртта.
Една от причините марихуаната да е незаконна днес, е защото през 30-те години на 20-ти век производителите на памук агитирали срещу производителите на коноп, в които виждали конкуренция.
Очите ни са с един размер от раждането, но носовете и ушите ни не спират да растат.
Десничарите живеят средно с 9 години повече от левичарите.
Морските звезди нямат мозък.
"STEWARDESSES" (стюардеси) е най-дългата дума, която може да се напише от клавиатурата само с лявата ръка.
Мравките винаги падат на дясната си страна, когато са обгазени.
Хората изяждат средно по 8 паяка през живота си, докато спят.
Пътническият кораб "Кралица Елизабет 2" се придвижва само с 15 см с всеки галон дизел, който изгаря.
Електрическият стол е изобретен от зъболекар.
Името Уенди е измислено за книгата "Питър Пан".
Изречението "The quick brown fox jumps over the lazy dog" използва всички букви в английския език.
Най-кратката война в историята е между Занзибар и Англия през 1896 г. Занзибар се предава след 38 минути.
Най-силният мускул в тялото е езикът.
На всеки човек в САЩ се падат средно по две кредитни карти.
"TYPEWRITER" (пишеща машина) е най-дългата дума, която може да се напише, като се използва само един ред от клавиатурата.
Жените мигат близо два пъти повече от мъжете.
Вероятността да бъдете убит от тапа от шампанско е по-голяма, отколкото от отровен паяк.
Можете да се убиете, ако задържите дъха си.
Рождения ви ден съвпада с този на поне 9 милиона души в света.
6
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
Ватикана. В наши дни. На всеки прием на римския папа, за вход кандидатстват двама евреи. На въпроса "По какви дела?", те отговарят "По лични". И не ги пускат. Така минава цяла година. Накрая решили да съобщят на папата за странните посетители. Разпоредил се папата да ги пуснат и те влезнали в папските покои.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте папата?
- Да.
Единия от евреите измъкна някакво листче:
- Познавате ли някой от тези хора?
Папата поглежда листчето - репродукция на картината "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са нашите светци. Апостол Петър, Павел, ето Исус, познавам всички.
Другия евреин вади оръфано старо листче:
- Това ми е оставено за наследство. Навремето не са си платили вечерята
0
Командировка (наръчник за жени)
І част - подготовка
Когато ви съобщят, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.
У дома съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето, с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.
Подготовката се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни.
Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.
Козметичните процедури се правят задължително при козметичката.
Поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването, съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твърда кола маска или набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни.
В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.
Заминаването е особено важен момент. Правете се, че работите
изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката.
Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място.
Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на “Мдаааа....” и ”Хм.....”. У дома сгответе на половинката любими манджи за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, с*кса и т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете няколко пъти колко ще ви липсва, по прегръщайте го до задушаване /като започне да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство, което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже:
Започва се!
1
75 причини поради които бирата е по-добра от жената...
1. Бирата винаги е задоволена.
2. Бирата винаги е мокра.
3. Бирата винаги си отива лесно.
4. Бирата не се интересува кога сте се прибрали в къщи.
5. Бирата не изисква качество.
6. Бирата не ревнува, когато се приберете с друга бира.
7. На бирата не и пука, ако имате още цяла каса бира.
8. Бирата винаги е готова да Ви напусне преди да е омръзнала.
9. Има по-голяма вероятност бирата да произнесе "карбуратор" от жената.
10. Бирата никога не Ви струва повече от 5 лева и никога не Ви оставя жаден.
11. Бирата никога не очаква комплименти.
12. Бирата никога няма главобол.
13. Бирата никога не казва НЕ.
14. Бирата няма нищо против оригването.
15. Бирата винаги ще Ви чака търпеливо.
16. Бирата никога няма да си купи кола с автоматична скоростна кутия.
17. Бирата никога няма да Ви обвини в лъжа.
18. Бирата е лесна за "хващане".
19. Бирата никога няма да Ви накара да ядете някакви експериментални ястия, миришещи на добавка за нафта.
20. Бирата никога няма да Ви накара да и купите тампони от аптеката.
21. Бирата никога няма да вдига шум за нещо толкова дребно като вдигнатия капак на тоалетната чиния.
22. Бирата никога няма да пуши в колата Ви.
23. Бирата никога няма да Ви каже, че е бременна.
24. Бирата никога няма да хленчи, че колана в колата и убивал.
25. Фригидната бира е добра бира.
26. След като сте изпили вече бирата, бутилката още струва нещо.
27. Всичко, което трябва да направите, за да поемете още една бира е да се изпикаете.
28. Дори ледено студената бира ще Ви позволи да я докоснете.
29. Бирата винаги Ви слуша и никога не спори с Вас.
30. От бирата не може да хванете херпес на онова място.
31. Бирата никога не плаче.
32. На бирата не и пука колко печелите.
33. На бирата не и пука ако след като сте я изпили отидете и си легнете.
34. На бирата не и пука ако нямате културни обноски.
35. Бирата не се оплаква, че сте безчувствен.
36. Бирата не се оплаква, че карате бързо.
37. Бирата не настоява за равенство.
38. Бирата не се побърква веднъж месечно.
39. Бирата няма адвокат.
40. Бирата няма майка.
41. Бирата няма морал.
42. Бирата не Ви кара да ходите на пазар.
43. Бирата няма нищо против футбола.
44. Бирата няма нищо против мърсотията.
45. Бирата не се цупи и не играе игрички.
46. Бирата не Ви дразни.
47. Бирата не хленчи, тя бълбука.
48. Бирата няма против да се вози в багажника.
49. Бирата никога не закъснява.
50. Бирата никога не напълнява.
51. Етикетът на бирата се сваля доста лесно.
52. Етикетът на бирата не е демоде следващата година.
53. Бирата изглежда същата на сутринта.
54. Бирата никога не Ви моли да смените станцията.
55. Бирата никога не си променя мнението.
56. Бирата никога не се оплаква, че я водите някъде.
57. Приятно е да изпиеш голяма, дебела бира.
58. Ако смените бирата не е нужно да плащате издръжка.
59. Бирата няма да Ви обвини в изнасилване.
60. Не е проблем да напуснете купона с друга бира.
61. Няма лоши дни в месеца за изпиването на една бира.
62. Когато отидете на бар, винаги може да разчитате, че там има бира.
63. Когато бирата Ви си отиде, просто си отваряте друга.
64. Когато отворите бира, знаете че сте и първият.
65. Можете да изпиете бира на обществено място.
66. Може да изпиете повече от една бира на вечер, без да се чувствате виновен.
67. Може да съберете всички изпити бири на едно място и те няма да се сбият.
68. Винаги може да споделите бирата си с приятели.
69. Можеш да застреляш бирата си.
70. Не е нужно да изкъпеш бирата преди да я изпиеш.
71. Не е нужно да черпиш бирата.
72. Не е нужно да оставиш бирата да спечели спора.
73. Бирата не иска деца.
74. Не е нужно да обещаваш нещо на бирата.
75. В компания на приятели много рядко някой ще се опита да ти изпие бирата.
0
Закоравял престъпник влиза в затвора. В края на седмицата дошло време за баня и всичките пандизчии се понесли към общата къпалня. Нашият рецидивист разголил смело мускулесто тяло и всички забелязал, че на лявата му ръка се откроявало татуирано М, а на дясната - Т. Най-учудващо било, че на х*я му било татуирано БТК.
Най-накрая един от другите пандизчии се престрашил да попита какви са тези татуси.
- Абе, какви са тия татуировки? Какво значи това М на лявата ръка?
- Това значи, че каквото съм откраднал с лявата ръка, съм го дал на МАЙКА МИ.
- Ясно! А какво е това Т на дясната ти ръка тогава?
- Каквото съм откраднал с дясната си ръка, съм го дал на ТАТКО СИ!
- Разбрах! Добре де, а какво е тогава това БТК на х*я ти?
- ЗА ТЕБЕ Е...
0
Човек разбира, че остарява, когато:
1. Всичките му любими филми излизат отново на екран, но вече цветни.
2. В ситуация с вземане на заложници най-вероятно е да ви освободят първи.
3. Повече време ви отнема да си починете, отколкото да се уморите.
4. Обвиненията срещу вас в с*ксуално посегателство стават все по-нелепи.
5. Мнозина от колегите ви се оказват родени в годината, когато е било последното ви повишение.
6. Когато ви се обаждат по телефона в 9 сутринта, започват с думите: "Събудих ли те?"
7. Дрехите, които сте запазили с надеждата пак да им дойде модата, отново излизат на мода.
8. Новият ви най-добър приятел е аптекарят.
9. Лекарят, а не катаджията ви съветва да забавите скоростта.
10. Спите отделно от зъбите си.
11. Започвате всеки разговор с: "В наши дни..."
12. Стигате до извода, че най-големият ви враг е гравитацията.
13. Започвате да се вълнувате от операциите, които правят на хората около вас.
14. Започвате да се задъхвате, докато играете шах.
15. Имате твърде много свободно място в стаята, но твърде малко в аптечката.
16. Знаете всички отговори, но никой не ви задава въпросите.
17. Детските ви играчки вече са за музея.
18. Децата ви вече са на средна възраст.
19. По ушите ви има повече косми, отколкото на главата ви.
20. Представата ви за вечер навън е да поседите на терасата.
21. Инвестицията ви в здравната застраховка най-после започва да се изплаща.
22. Ставите ви са по-точни от прогнозата за времето на метеорологичната служба.
23. Най-после вашите приятели пазят добре тайните ви, защото и те не могат да си ги спомнят.
1
Нашия пич се ражда без т*шаци. В продължение на 20 години умело и сръчно прикрива проблема си...
..Интервю за работа в офис:
- работодателя: Имаш ли някакав проблем, физически или психологически?
- кандидът видимо стеснено: Еми, липсват ми тестисите... Природен недъг имам!
- работодателя: Това не е е проблем! Наемаме те! Ще работиш 5 дни в седмицата от 10:30 до 18:30.
- Но моля, Ви, се! Не искам да ме третирате като недъгав! Аз съм си напълно трудоспособен!
- Виж, не те третираме като такъв! По принцип почваме в 8:30, но до десет и половина си чешем т*шаците.
0
КМЕТА
Слънце грейва над града,
изоставен от нощта.
Градинките позеленяват,
после птичките подпяват.
Улиците се напълват,
магазините погълват
граждани доволно спали,
хора кмета си е*али.
По улиците асфалтирани
общинарите дрогирани
се разхождат предоволно
с поведение тъй волно.
Грациозно стъпва кметът
девствеността му е отнета
и са му бръснати краката
снощи той е бил жената.
Под дървета,пълни с птички
минават 2 сифилистички.
Мигом,без да поздравяват,
кмета с вирус заразяват.
Поглед свела е кметицата
тежко дръпва от тревицата.
Макар града неопознала
с целий град се е е*ала.
Здраво всички се напиха
и кмета пак обезчестиха.
После в кметството се върнаха
и в архивното повърнаха.
Слязоха със асансьора,
вътре срещнаха пласьора
той тревица им раздаде
те го скъсаха отзаде.
В центъра,озадачени,
с пиене обезпечени
изпълняваха задачи-
обслужваха и минувачи.
Ченгета има цели три,
но със затворени очи
с ръка на белезника
те жените заплениха.
Возиха ги до районно,
наказаха ги тъй обстойно,
че всяка,слязла от колата
не си събираше краката.
Общинарите в натура
плащаха си за култура.
Вече влезли в театъра
сраха срещу вентилатора.
В дома на градската просвета,
сякаш влезли на комета
насъбраха те поети
и заправиха ми*ети.
Постепенно затревиха
и операта посетиха.
Смехът им секна във антракт
на половия гнусен акт.
Лайната им-чистач изрина,
а те-към детската градина.
Там децата тъй унили,
не чували за пед*фили
се втурнаха да ги посрещат,
онез-ухилени отсреща.
Сестрите мили се съблякоха
и в игричка ги увлякоха-
първо кула построиха,
после в дупка я зариха.
За десертче вместо пасти,
децата ближат педерасти.
Директорката,вечно скрита,
сега със кмета е честита.
Общинарите доволни
блъскат лели произволно.
И всички лели са красиви
през потните презервативи.
В извр*тената инвазия,
кметът посети гимназия.
От учителките бледи
всяка нежно той повреди.
Кметовите зли ръчички
посегнаха към ученички...
Даскалите в точен строй
скъсаха го там от бой.
Мамицата му е*аха
и чак тогава го познаха.
В болницата го приеха
сестрите бяха му утеха.
Те дрога ръгаха венозно,
а кметът шибаше ги грозно.
Изписването му поляха
и за жена го те признаха.
Той свенливо поглед свежда
после те му се изреждат.
***
Някои мислят го за бог
понеже пие като смок,
а той постигнал е блаженство
от общинско многоженство.
Едва придвижил си краката
до знамето на общината,
на него кметът се опира,
за да онанира.
***
Кметът днес е тъй напет
свика радостно банкет.
И дечица той покани,
усмихнато им се закани.
Кметът пийна с депутати
сътвориха клуб "Е*а ти".
Главицата му се размъти,
те чукаха го 5-6 пъти.
На запивка с ЦСКА
на кмета му се припика.
Той насреща им се пули,
те скъсаха го в двете нули.
Чрез щедро спонсторсво с години
дарявал детските градини,
защото той не бе на сметка
да прави бебе в епруветка.
Очите детски са искрящи,
а децата са без гащи.
Кметът прави ги щастливи,
смигвайки им похотливо.
Криеница за децата
стана днес пред общината-
децата крият се из храсти
от жумящи педерасти.
Кмет под масата се свлича
градът на помощ се притичва.
Той-пиян,едва проглежда,
а градът му се изрежда.
Всички сбират чукалата
в община на чудесата
тревата днес им е опека
отиват те на дискотека.
Дансингът е тук приличен
за дискарите типични.
Някои от тях изпатиха-
в ритъма ги тежко клатиха.
Някой отсрани с покруса
гледа кмета как се друса,
но след време измаля
и на дансинга пика.
Кметът каза,че умей
и стана бързо DJ-Гей.
***
Кметът с пичове в комбина
към казармите замина.
Кметът палав е бързак,
а казармите-бардак.
Всеки,който бе наряд
изненадан бе отзад.
А всеки,автомата скрил,
бе задника си неспасил.
Редници и старшини,
до врата ги лекар ши.
Когато всички оздравяха,
кметицата отзад е*аха.
Кметът,ротата събрал
разбра с кого не беше спал.
Яростно се разкрещя
и пред всички го е*а.
***
Кметът село посети
и със селски кмет се сби.
Селяни ги разтърваха
и кмета градски нае*аха.
На гол и кален селски път
изправен беше кмет на съд.
Щом вината си призна,
някой пусна му ръка.
Вървеше кметската визита,
еб*ше кметът без да пита.
Когато свърши свойта сперма,
кметът посети и ферма.
Крави,бикове,телета
ръгаха отзаде кмета.
Когато бик към тях се втурва,
кметът става СОДОМ-к*рва.
И скучае биволицата,
'щото няма я кметицата.
Телето вече има зъбки
дъвчейки усеща тръпки.
Потръпна кметът кат' пронизан
телето к*ра му нагриза.
Отиде кметът в Бърза Помощ
отчаян в половата немощ.
Ветеринари се строиха
и волски к*р му закачиха.
***
Мина лятото добре
кметът прави го със две.
Слънце чезне,иде зима-
кметът прави го със трима.
Към бюстове на поетеси
кметът х*я си поднесе.
В ритъма горещ на стиха
всички му се изредиха.
Общинарите прибрани
имат задници съдрани,
защото кмет интелигентен
трудно бива импотентен.
Щом изборите се задават
всички задници подават.
Постът твърд е тук спечелен
от някой с к*р добре премерен.
***
Пред кмета вече всеки крета
'щот кметът влезе в кабинета.
Мандатът почна да тече.
Кметът взе да се пече.
Пекан беше той отдавна
сеге му беше най-забавно.
В града му се разнесе славата,
че е*ал бе той държавата.
Когато кметът заседаваше
на целия народ му ставаше.
Депутатски гъз огромен
от срането няма спомен.
А срането е вълшебство
за душевна радост средство.
Кметът хвана се отзаде
и вик на ужас той нададе.
И трудно би се той съвзел-
гъзът му беше тъй дебел.
Кмет със сексапил загубен
кметицата-в ръка със гумен.
Граждани-в уста с пръсти
пред кмета всеки се прекръсти.
Килцата как ли да свали
чудеше се кметът с дни.
И общинарите извика-
те к*ра му с уста измиха.
-Помугнети,помугнети!
Стига с вашите ми*ети.
Чуйте моята повеля
от шибане ще ви намеля.
Кажете как да стана слаб,
желан и търсен като хляб.
-Кмете хубав,кмете сладък,
ще имаш скоро задник гладък.
И ти сега недей цупи се,
а хайде,кмете,надупи се.
Додето той се осъзна,
страната кмета нае*а.
И тъй жестоко го разклати,
че 'сякаш всичките заплати
дотук в натура му плати.
Клати се кмете,ти,клати.
Щом масата му в тръс се слегна
Кметът със кметица легна.
И беше даже толкоз умен
да накълца к*ра гумен.
***
Престъпността в града бушува,
а кметът с пишката щурмува.
На фон на масови убийства
кметицата с език лесбийства.
Помощ няма и отгоре,
защото кметът е отгоре
градът нещастен е отдолу
и кметът шиба го на голо.
В града всели се драматизъм
от масовият окултизъм.
И членуват тук сектанти-
изчуканите стари кранти.
У всяка се таи надежда,
когато леко се навежда.
Ала кметът не е*ава
и всяка кранта подминава.
Тук всяка моли се на Бог
да има задник по-широк,
но ритат и пред Сатаната
да им удължи краката.
***СМЪРТТА***
Кметът днес проби със взлом
в старческия градски дом.
С мастика се налокал
и старците е*ал до кокал.
Не достигнал до оргазъм,
а довел ги той до спазъм.
Получилите тук инфаркт
са в гробищен крайградски парк.
*
Пръстта е мокра тези дни,
в нея не един се скри.
Кметът хич не се озори
девици мъртви да отвори.
Цял час той сваля сутиени
от момичета студени.
Но смогна и да го премери
с тез' на мъртви кавалери.
Кметът-с очи червени,
с т*шаци-на ковчег опрени,
с к*р в дупка на змия
правеше го със смъртта.
Но вцепени се щом усети
умрял,че прави му ми*ети.
Когато зъб с плът се сля
кметът взе,че там умря.
***АД***
В този огнен,палещ ад
кметът влезе с к*р отзад.
Сатаната тук е кметът
адът жарък е Съвета.
А защо горещ е Адът
и защо пък тук да падат
само лоши хора могат-
хора шибани от бога.
***ОПЕЛОТО:
"Нямаше причина кметът
да ръкоблудства сам в клозета.
Когато кметът се зажени,
децата бяха му родени.
И кметът беше доста млад,
ожени се за целий град.
Да свети,да вали дъждът,
кметът беше си мъжът,
а понякога в горещината
беше и жената.
Кметът е баща на всички,
създател на света дори,
когато спеше с млади пички,
не мигваше и до зори.
И присъщо е за кмет
да прави групово ми*ет.
Кога с кметицата го прави
той града си не забрави.
В гражданските потни пазви
той блажено се изпразни.
Не бе т'ва кмет,а бе животно,
зат'ва ний толкоз ще скърбим.
Градчето ни ще е самотно,
трудно ще да се свестим."
И попът спря се просълзен
градът бе обезпокоен
с изненада там разбра,
че в пръст и в трева
на кмета пак му твърд стана.
Всеки другите погледна
и на кметовия седна.
Попът пък душевно чист
се оказа твърд чикист.
Кметицата не беше тук-
тя за кмет посочи друг.
Той пък хич не беше зле-
с пишка като минаре.
Като лъсва-заслепява.
И въобще не се е*ава.
Пое*а и той на гроба,
докат градът бе там.
И тъй всичките утроби
запълваше без срам.
2
50 начина да изплашите персонала на компютърна зала.
1. Влезте в система, изчакайте секунда, след което накарайте лицето ви да изглежда уплашено, извикайте "Господи, засякоха ме" и бързо се изпарете от залата.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5. Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15. Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16. Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18. Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "Иконо Пред Тебе Но Не На Тебе Моля Се Иконо Пред Тебе Но Н е На Тебе Моля Се..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20. Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21. Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22. Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24. Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25. Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26. Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31. Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33. Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35. Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37. Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39. Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41. Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46. Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48. Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49. Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50. Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
2
34 неща, които можеш да научиш от киното:
1. Леглата се постилат със специални Г-образни завивки, които стигат до мишниците на жените и едва до кръста на мъжете, които лежат до тях.
2. Вентилационната система на която и да е сграда е перфектното скривалище. Никой няма да се сети да те потърси там, а освен това от там можеш да достигнеш до всяка точка на сградата, до която си поискаш.
3. Ако искаш да минеш за немски служител, не е необходимо да говориш немски. Достатъчен е и немски акцент.
4. Мъжете не дават никакви признаци, че ги боли, дори когато върху тях се изсипва една гора бой, но когато някоя жена започне да им почиства раните, винаги запримижват от болка.
5. В кухните няма ключове за лампи. Вместо това влизаш в кухнята, отваряш хладилника и той ти свети.
6. Всеки, който се събужда от кошмар, скача внезапно и сяда запъхтяно в леглото.
7. Кашлицата обикновено е признак за смъртоносна болест.
8. Всички бомби имат дисплей с големи червени цифри, така че винаги да знаеш кога точно трябва да избухнат.
9. Ако решиш да се разтанцуваш насред улицата, се оказва, че всеки знае стъпките на танца.
10. Когато се изправиш лице в лице със зъл международен терорист, най-доброто ти оръжие срещу него са сарказмът и остроумието.
11. Един мъж, който стреля по 20 други мъже, има по-голям шанс да ги убие, отколкото 20 мъже, които стрелят по един мъж.
12. Всеки лаптоп е достатъчно мощен, за да навлезе в комуникационната система на настъпваща чуждопланетна цивилизация.
13. Повечето хора си събират изрезки от вестници в специални тетрадки - особено ако някой от близките им наскоро е умрял при странен инцидент с плавателно средство.
14. Детективите са способни да разрешат заплетените случаи единствено след като бъдат отстранени от служба.
15. Когато са насаме чужденците предпочитат да си говорят на английски.
16. Ако си герой, никога няма да те обвинят в масово клане или криминално нанесени щети, дори да изравниш цял град със земята чрез действията си.
17. Винаги, когато ти потрябва ножовка, ще я намериш наблизо.
18. Всяка ключалка може да бъде отключена с помощта на кредитна карта или кламер и то за секунди - с изключение на случаите, когато става въпрос за врата, която води към горяща сграда, в която има оставено невръстно дете.
19. Когато караш кола, нормално е през цялото време да гледаш не пътя, а човекът на седялката до теб или зад теб.
20. Дори да караш по абсолютно прав път, необходимо е от време на време рязко да завърташ волана.
21. Шофьорите на такси никога не искат да им плащаш точно или дори приблизително - първата банкнота, която извадиш от джоба си винаги е подходяща.
22. Честните и работливи полицаи обикновено ги застрелват три дни преди да се пенсионират.
23. Колкото повече се мразят един мъж и една жена, толкова по-вероятно е да се влюбят един в друг.
24. Ако голямото стъкло на прозореца се вижда добре, значи след секунди някой ще бъде изхвърлен през него.
25. Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец в Париж.
26. Вероятността да оцелееш в каквато и да е битка, в която и да е война е почти 100%, освен ако не направиш грешката да покажеш на някого снимка на любимата си, която те чака у дома.
27. Веднъж червисаш ли се, червилото остава на устата ти завинаги - дори когато се гмуркаш на дълбочина.
28. Във всяка пазарска чанта има поне по една франзела.
29. Вместо да си хабят куршумите, мегаманиаците предпочитат да уморят най-големите си врагове като използват сложни механизми, включващи фитили, въжета, смъртоносни газове, лазерни лъчи и човекоядни акули, които да дадат на пленниците поне двайсет минути за бягство.
30. Ако си руса и красива, вероятността да станеш експерт по ядрена физика на 22 е наистина много голяма.
31. Няма значение дали по време на битка, включваща източни бойни изкуства, противниците ти са много: те търпеливо ще се изчакват да те нападат един по един като те обикалят със заплашителни стъпки, докато не се справиш с този, който в момента се бие с теб.
32. Ако решиш да обезвреждаш бомба, не се притеснявай коя жица да срежеш - винаги ще уцелиш тази, която трябва.
33. Поне единият от двама еднояйчни близнака се ражда зъл по природа.
34. Широките и просторни апартаменти в Ню Йорк са по джоба на почти всеки - независимо дали работи или не.
1