вафла+чайка
Положението в Банско е много по-страшно от Боровец, че даже вафла няма с името му!
11
В планината те будят с чай от лайка, а край морето - с лай от чайка!
16
- Учителю, защо не напредвам в бойните изкуства?
- Ти - виждал ли си някога как чайка прелита на фона на пламтящия залез?
- Да, учителю!
- Виждал ли си как водопадът удря скалата, но не я разбива?
- Да, учителю!
- А виждал ли си как охлювът пълзи бавно и търпеливо, докато не изкачи планинския връх?
- Да, учителю!
- Ами, ей затова не напредваш! Щото само зяпаш наляво-надясно вместо да тренираш!
42
Чувствам се страхотно! След празниците ми останаха пари за Боровец.
Само се чудя... с лешници или натурална вафла да си взема.
35
Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
- Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! - помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
- На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал вълка.
- Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
- Сигурно е па оня не доклатения мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади! - бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
- Я, каква приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
- Уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! - викнала бабичката.
- Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу е*а! - неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой е там? - изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
- Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде е, а, все пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! - едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! - са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък... Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
27
Яжте вафла Мура, за да ви става сладинко на... душата!
12
- Какво носите в чантата?
- Пистолет, нож, бомба...
- А това до тях какво е
- Вафла...
- Не може да влизате в киното с храна!!!
22
Стоят две мутри на една маса и единият пита:
- Абе Картоф, дядо Коледа женен ли е?
- Абе Вафла, поркай си за к'ав ти е т'ва?
След 5 мин първият пак пита:
- Абе Картоф, кажи бе, женен ли е тоя тип?
Оня се изнервил и пита:
- За к'во ти е да знаеш?
Вафлата замислено казва:
- Абе тая Мери Кристмас каква му се пада?
16
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де?
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" И... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се втрещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближаа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу?"
Отговори ми влакът! Облещих очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
19
Весели празници!
Пожелавам ви:
- Хапчета само по телевизията да гледате!
- При лекар само на гости да ходите!
- Син да ви се роди – снаха да ви доведе!
- Като идете във Варна, чайка дюнер да ви донесе, в гората, мечка мед да ви докара!
- Астронавтите да ви завиждат за кръвното!
- Рецепти само за манджи да имате!
- В бензиностанцията винаги да казвате "До горе!"
- Интернетът ви да не спира!
- Мивката ви да се отпуши от само себе си!
- Да си давате любов!
- Усмихнати деца!
- Хубави подаръци да получите!
- Вие и вашите близки да сте живи, здрави и весели!
- Бъдете лош пример за лошите хора!
- Намерете кого да обичате, в свят без нищо и това е нещо!
- Любов и благоденствие!
41
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко. Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
10
- Защо не ти се е обадил?
- Може пък да е умрял... Да се е удавил в морето... Да го е изял Ум Белия делфин... Да го е насрала чайка и да е ослепял... Да си е заклещил топките между камъните и да не може да помръдне...
Дааа... какво ли не ни минава през ума, когато ТОЙ не се обажда... А всъщност, причините са далеч по-сложни и космологични. Ето и някои от тях:
- Мъката по теб го е парализирала (от кръста надолу - също!)
- Звъннала си му, докато е гладил боксерките си и той е вдигнал ютията, вместо телефона. После е вдигнал, за да позвъни на Бърза помощ, но уви, пак е уцелил ютията и сега е с тежки обгаряния и на двете уши (е, изразът "дъ тъ йбъ в ушити" вече нема да важи за него, нали?
- Ослепял е от плач за теб.
(жалка картинка, за кво ти е такъв плужек, кажи ми, моля те?)
- Отвлекли са го извънземни!
(халал да им е! 'ку требе, че доплАтим.)
- Паднал е в шахта и сега, целият изпотрошен, лази към заветния жисием...
(и го боли, болииии...)
- Влязъл е в манастир като последен опит да пречисти душата си от нечисти помисли за теб...
(споко, манастирът е мъжки, пак немаш никва конкуренция!)
- Блъснал го е трактор, докато е целувал земята, по която си стъпвала
(хм, а трактористът навярно е едър мускулест тип от онези мачовци, които са тоооолкова сладкиии...)
- Пръстите му са се заплели в косите му, докато ги е скубел от мъка по теб!
(Баси косата, баси и кривите пръсти! Пълен изрод, ако питаш мене!)
- Получил е тежко и неизлечимо разстройство и е прикован към тоалетната чиния, извън обсега на всякакви комуникации!
(Представи си го само с разстройство и млъквам...)
- Загубил е разсъдъка си, докато е гледал снимката ти в безумен възторг!
(Ми, идиот, нали ти казах...)
- Валяк е прегазил пръстите и на четирите му крака!
(Петият му крак и без тва си е като прегазен от валяк по рождение.)
- Докато е набирал номера ти, го е ударил гръм и сега лежи безпаметен в Пирогов!
(Баси лигльото - един гръм и е аут! За кво ти е па тоа?!)
- Неволно си е глътнал жисиема, докато е целувал снимката ти!
(Хм, жалко за жисиема, от скъпите беше...)
- Заклещил е топките си между два камъка и не може да помръдне...
(Почти ми стана жал за него... Едни топки му бяха останали, ама и те отидОа.)
- Хванал е златната акула и тя му е отхапала всички крайници!
(Златната рибка е резерве за тебе, ма’ да’линг, акулите са за дървари като твоичкият.)
- Докато е гризял ноктите си, тревожейки се за теб, неволно си е изял и пръстите...
(А мръсотията под ноктите му в момента пълзи и се множи в чревцата му.)
- В пристъп на слабост е приклещил знойна брюнетка, но докато я е клецкал безметежно, тя се е преобразила на вещицата от Конан Варварина и го е одрала жив, транжирала, а после изконсумирала!
(Горкичката, дано да е изплюла живачните му пломби, чувала съм, че са канцерогенни...)
- По невнимание е седнал на вертикално изправена тухла четворка и сега се мъчи да я извади от г*за си...
(Ама представи си го само, моля ти се... Ноу комент!)
10
Ний на селу по принцип си се пазим един друг. Щото сме свикнали да си викаме през дувара, или през мрежата, на поне 4-5 метра разстояние. Тъй и плюнки да фърчат, докат стигнат до комшията, са изпопадали. Редовно се подпомагаме с анти-вирусни препарати на винена и плодова основа. Маски нямаме, ама тензух и басма - колко щеш. Мой са увийш кат мумия с платове от на баба ми чеиза останали още. Ни вирус ща фани, ни дяволи. Пък кръчмите ни са тъй задимени, че докат влезе бацила, докат се ориентира у мъглата кой податлив, кой не, вече сме преваксинирали... Социалните контакти са ни у гората. Казаха, че вирус по дърветата не ходи, ни по тревата. И мой си кашляш на воля там. Даже да те чуй някой, няма да влезе у гората. Презапасяване няма, щот у магазина само жълта лимонада и фафли Чайка. Продавачката ръцете й целите у пръст, тамън идва от градината горката. Пък то хумусът се води тройна защита на кожата... Не проветряваме, като отваряме прозорците, щот сме с дървени черчевета още, и тъй или иначе целогодишно си духа през тях. Ръцете ги мийм с ония сапун, със свинската мас и сода каустик. Я мине нещо през тая сода, я е пукясало.
Живи и здрави!
12
В ранния следобед на 1-ви януари реших да се противопоставя на гравитацията и да се разходя из града, за да видя какви ги е свършила новата година при идването си. Новите години идват като Освободители - с много шум, гърмежи и очаквания посред три дни ядене, пиене и веселба, а след това ги следват глад, мизерия и надежди. Но по-добре да идват, че не дойде ли някоя, значи имаш земеделски проблем, тоест проблем с погледа към правилния край на тревната структура! И така, излизам навън с известна доза оптимизъм в натежалите глави и крайници. Очакванията ми рязко се оправдават. Времето е като през ранна пролет - достатъчно топло за да не го псуваш и недостатъчно студено за да го псуваш. Гледам - улица. Стъпвам почти уверено на сухия тротоар и за миг ми става мъчно за любителите на мокри крака, сополиви носове и снежни човеци. Продължавам напред. Хората щъкат по улиците, като оцелели след ядрена заплаха, видимо преживели Голямо празнично ядене и пиене. Въздухът е някак нов, като неразпечатана кутийка Парацетамол. Дори голите дървета не изглеждат уплашени от каквото там си се плашат обикновено. Продължавам нанякъде с лек страх да не срещна някой познат, че това „за много години“ ми звучи като бормашина в неделя сутрин. Всичко е на мястото си, включително и аз самият. Животът придобива чистоновогодишна прекрасност в мислите ми и дори гласовете, които ми говорят обикновено, го правят в рими под съпровод на арфи и цуктромбон. Аз по принцип не им обръщам внимание, но този път звучат красиво и се заслушах - „Да, да, животът бил прекрасен! На нас, ти мухльо, си ни ясен. Ей така докато бродиш, забрави, че на работа ще ходиш, след преброени дни...“ Еййй мамка му! Романтиката ми потъна като вафла в корема на голдън ретривър. Разходката свърши. Здравей, Живот! Прибирам се да спя още. Разказите друг път.
П.С. Честитих ли Нова година? Не ли?! За много години тогава!
8
Един ден попът имал работа по града и оставил клисаря да го замества. Казал му, че ей тука, в тая книга, пише наказанието на всеки грях и да си помага с нея, ако някой дойде да се изповяда. Пременил се клисарят и седнал в приемната.
Дошла една жена и рекла:
- Отче, попе, съгреших! Пожелах чужд мъж!
Клисарят отворил дебелата книга и затърсил... пожелала... пожелала... а, ето го! Три дена пост и молитва!
Дошъл един мъж.
- Отче, попе, съгреших! Откраднах от комшията един петел!
Клисарят пак разлистил... откраднал... откраднал... а, ето го! Десет дни пост и молитва и десятък в църквата в неделя!
След него дошла още една жена.
- Съгреших, отче. Направих една свирка на чужд мъж.
Клисарят пак отворил книгата и затърсил... свирка... свирка... обърнал цялата книга, брей, няма такова наказание за такъв грях!
Провикнал се към чистачката от другата стая:
- Мароооу! Какво дава дядо поп за една свирка, ма?
- Аа, какво да дава... една вафла и някой друг бонбон, ако има случайно...
21