Вицове за социализма
В тази категория има 142 вица, разпределени в 10 под-страници.
Какво се случва, когато релсите свършат и влакът на социализма спре:
- При Ленин - всички слизат, правят съботник и полагат релси.
- При Сталин - машинистът се разстрелва.
- При Хрушчов - вземат се релсите зад влака и се полагат отпред.
- При Борисов - началник-влака и кондукторите клатят вагоните, машинистът надува свирката, а пътниците си мислят, че влакът продължава да върви.
50
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.
16
Баба ми разказваше, че всичко най-хубаво е направено през социализма... И е права... Такива като мене вече не ги правят...
21
Лежат в леглото комунист и социалистка.
- Дай да почваме, а?
- Почакай още малко, децата не са заспали!
- Бе тихичко, те няма да чуят нищо?
- Не, нека изчакаме!
- Бе те още нищо не разбират!
- Не, притеснявам се.
След малко:
- Да почваме, децата май заспаха...
- Добре ама, тихо.
- Нас чер-ве-но-то зна-ме ро-ди ниии...
15
Аз не помня през социализма да е валяло така... произволно.
20
Недоволни от социализма обикновено казват:
- Да, ама аз работех, а други мързелуваха и пак взимаха заплата!
Ами да сте мързелували, бе!
8
Как да обясним на децата какво е социализъм:
- Карайте ги да вършат домакинска работа, и давайте 50% от джобните им пари на мързеливи непознати деца от квартала.
8
В годините на зрелия социализъм мъж заварва жена си с любовник и с назидателен глас започва да нарежда:
- Ако не бях член на партията, щях да те пребия от бой... Ако не бях член на партията, щях да те хвана за косите и да те влача по улиците... Ако не бях член на партията, щях да...
А тя го гледаше с разширени от ужас очи и тихичко си шепнеше:
- Слава на БКП! Слава на БКП!
27
Лежат в леглото комунист и социалистка.
- Дай да почнем, а?
- Почакай още малко , децата не са заспали!
След време:
- Да почваме, децата май заспаха...
- Добре ама, тихо.
- С-оюз- н-е-ру-шимый р-ес-п-уб-лик cво-бод-ных...
11
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство.
Чука се и на вратата, застава поет.
- Искам да публикувам стихотворение!
Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово.
- Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта."
- Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор.
- Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам.
На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение.
- "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал."
- Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора.
- Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
12
Колкото по-млад е блогера, толкова по-зле е живял при социализма!
8
Добре, че дойде демокрацията, та хората да разберат, що е то с*кс? Че по социализЪма беше дълг. Дълг към Родината и дълг към съседката.
15
Спомних си как баба ми разказваше, че всичко най-хубаво е направено през социализма. И е права! Такива като мен вече не ги правят!
10
Инспектор в училище, някъде през седемдесетте. Задава въпрос на класа "Как си представяте социализма?"
Марийка:
- Аз си го представям като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед.
- Браво, Марийке! Друг?
- Аз другарко! - викнал Иванчо.
- Друг? - рекла учителката, знаейки си стоката.
- Нека каже момчето! - намесил се инспекторът.
- Аз си го представям, другарко! - почнал Иванчо.
- Като един голям, бял кораб.
- Браво Иванчо! - обнадеждила се учителката.
- Пори бурното море.
- Браво Иванчо.
- Вълните го люшкат, но той не спира.
- Браво Иванчо!
- На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, другарко...
29
Дедо Либен - стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...
- Из "Джендърски разкази
15