Вицове » Кюфтета

Вицове за кюфтета

В тази категория има 221 вица, разпределени в 15 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 2471

- Скъпа, прекаляваш вече с тези кюфтета! Нали си на диета!
- Ама нали без хляб ги ям!
- Е да, ама ги топиш в шоколада...

Добавен преди 1 седмица 10 Преглед

- Ядох кюфтета и сега не ми е добре. Кой знае какво им слагат...
- Колко изяде?
- 21.

Добавен преди 1 седмица 18 Преглед

Сварих един боб. Видя ми се самотен и опекох петнайсет кюфтета и му взех 10 бири...

Добавен преди 2 седмици 21 Преглед

- Това ще бъде трудна нощ... Някои от вас няма да доживеят до изгрев слънце...
- Скъпа, затвори хладилника... И спри да говориш на кюфтетата...

Добавен преди 1 месец 19 Преглед

- Лицето ми е подпухнало, май задържам вода.
- Задържаш кюфтета...

Добавен преди 2 месеца 16 Преглед

- Къде отиваш в 3 през нощта?
- Да видя дали изгасих лампата в кухнята.
- А, добре, донеси едно кюфте и на мен!

Добавен преди 2 месеца 16 Преглед

Изядох 18 кюфтета и ми стана лошо! Кой знае какво слагат вътре тия мошеници...

Добавен преди 2 месеца 21 Преглед

Пресконференция:
- Ядете ли зеленчуци?
- Да.
- Какви зеленчуци ядете?
- Лук.
- Лук??? Ама само лук, без нищо ли?
- Не, бе, момиче, в кюфтетата!

Добавен преди 2 месеца 13 Преглед

Кюфтетата са хубави само докато ги има. После не стават за нищо!

Добавен преди 3 месеца 9 Преглед

11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.

Добавен преди 3 месеца 12 Преглед

ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА

- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка

Добавен преди 4 месеца 31 Преглед

Семейство на Кире, живеело с майката на булката. Тъщата много мразела зет си, а още повече и котаракът му и непрекъснато ги тормозела. Но веднаж младата булка заминала командировка и мъжът прибирайки се към къщи предчувствал най-лошото! Обаче, когато Кире влязъл у дома - какво да види - масата отрупана с мезета и прясно изпържени кюфтенца, бутилка ракия, друга с шампанско..., а тъщата - усмихната му носи чехлите. Седнали на масата и тя вдигнала тост:
- Да си жив и здрав зетко! Повече няма да те тормозя! От днес нататък с теб ще бъдем приятели! Наздраве и си вземи кюфтенце, докато са топлички!
Гледа Кире и не вярва на нищо! Пийва, взима си кюфте, чувството му за самосъхранение обаче надделява и той го хвърля на котарака. Котаракът захапва кюфтето, облещва очи и пада мъртъв на земята!
- Ах, тиии! - изревава Кире и хваща тъща си за гушата и стиска, стиска, докато оная престане да мърда.
Тогава котарака скача от пода с вик:
- О, иееее! Знаех си че ще се хванеш!

Добавен преди 4 месеца 11 Преглед

- Ядете ли зеленчуци?
- Да, разбира се!
- Какви зеленчуци ядете?
- Лук!
- И как го ядете този лук, чист, без нищо ли?
- Не, в кюфтетата...

Добавен преди 7 месеца 16 Преглед

Ако "кюфтета" на английски е "meatballs", значи ли, че "кебапчета" е "meatdicks?"

Добавен преди 7 месеца 17 Преглед

Сварих един боб. Видя ми се самотен и опекох петнайсет кюфтета странично...

Добавен преди 8 месеца 11 Преглед