Вицове » Червената шапчица

Вицове за Червената шапчица

В тази категория има 368 вица, разпределени в 25 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 17311

Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Реймон Кьоно

- …към 5 часа все малки коли пускат…
- …тоя, готиничкия, му давам около трийсетак, ама сигурно това червеникаво кепе го състарява. И това тъпо шнурче отзад…
- …ами! Я има 25, я не…
- …като ти обърша един по дългия врат, още на два пъти ще ти го разтегна…
- Момку, ша слазяте ли?
- Не, уважаемо мрънкало! Ако ще ми се блъскате така на всяка спирка…
- …я си затваряй блеещото устройство, бе! На дъртия вълк тъпи номера ще пробутва!
- …виж го, бе! Млад бил, ама уморен! Я как се настани, а ние, бабите с багажа, да висим…

- Уважаеми радиослушатели, следват новините в 7 часа. Днес, по време на лов във…
- Следваща спирка - Римски площад. Който е за гара Сен Лазар, да се приготви за…
- …ей, го пак готиничкия - ей там, май има среща с някакъв приятел. Ох, горкия - паднало му е едно копче на сакото… ама май му го намериха… Сладур - иде ми да го схрускам!

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Робърт Бърнс
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг…
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.

Добавен преди 6 години 1 Преглед

Червената Шапчица, Джон Р. Р. Толкин
Вълкът захленчи и се заизвива в краката на Червената Шапчица като куче, ударено от господаря си. Тя го изгледа строго, след което погледът й омекна. Червената Шапчица прибра под плаща си елфическия кинжал.
- Стани, - каза тя с уморен глас. - Никакво зло не си ми сторил и не ще отмъщавам. Можеш да вървиш накъдето видят очите ти.
- Мръсссна ссстара вешшштица! - изсъска задавено Вълкът. - И последното удоволствие ми отне, удоволствието да те изям! Но предричам, че не ще живееш дълго! Защото дълги са ръцете на Вълка и не една злина е сторил той в таз гора.
В този момент в далечината се разнесе мощната песен на рог и заехтя над хълмове и гори. Роханските конници идваха! Тропотът на копитата им разтърси земята и дружната им песен възрадва сирцето на Червената Шапчица, а в душата на Вълка всели страх и ненавист. Червената Шапчица изправи рамене и сякаш израстна. И не малко момиченце, а велик владетел човешки като че се бе завърнал от древните времена сред тази горска обител.

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената Шапчица, Джаксън Полак
(откъс от статия в ежемесечния журнал "Ars Ultima - Ars Magna")
…по силата на допълнение към завещанието на художника, считано за загубено, но открито миналата седмица при реставрацията на картината му "Изкушенията на Свети Антоний" (белия правоъгълник, вляво от центъра), то с днешна дата името на култовото му платно, изпъленно в техника "черно върху черно" - "Бой на негри в тунел", бива заменено в каталозите на "Сотби" от далеч по-описателното - "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й в стомаха на вълка. Час първи". Въпреки това, близки на гениалния маестро твърдят, основавайки се на очевидно неуместната в общата композиция бяла резка с дължина около два инча в горния десен ъгъл на картината, че изложеното в "Метрополитън" платно е не посоченото в завещанието, а далеч по-късна и зряла творба, а именно "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й. 4 секунди след намесата на ловеца"…

Добавен преди 6 години 1 Преглед

Червената шапчица, Луис Каръл
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то…
Але хоп.
Червената шапчица беше с*кс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то…
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то…
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

Добавен преди 6 години 0 Преглед

из "Червената шапчица", Сан Антонио
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухена ос на пейзажа. Нашапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, А. и Б. Стругацки
- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?… Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я… А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква…
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? …О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и… ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година…
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!…

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, разказана от анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к"во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня"кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк"во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к"во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к"во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк"во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Добавен преди 6 години 3 Преглед

Червената Шапчица, Родерик Торп
…Червената Шапчица напредваше бавно по килима от жълтеникави листа между дърветата в Сивата Гора, внимавайки да не настъпи отново някоя потрошена бутилка "Smirnoff". Притихнали катерички следяха с напрегнато недоумение куцукащото й прокрадване й покрай Стария Дъб, посаден още през миналия век от Накатоми-сан.
Внезапно пред нея, иззад дъба, изскочи Волфганг "Хищника" Грубер - третия и най-гаден тип от поредицата. Очите му горяха, а по изранените устни и увисналия език се стичаха кръв и слюнка, оставяйки мътни вадички по покритата му с прах брадичка.
- Накъде така, Черве…
Гласът му увисна във въздуха и Волфи така и не успя да довърши дежурната си фраза - с неуловимо движение Червената Шапчица бе извадила от кошничката си своя стар "Smith & Wesson", .52, със скъсено дуло и дебалансирани подкалибрени куршуми с връх от обеднен уран в стоманена ризница, а после с два чисти изстрела от упор отнесе горната половина на черепа на му. Третия изстрел, преминал през полуотворената уста, пробивайки небцето и разпръсквайки към Дъба на Накатоми остатъците от болния мозък на "Хищника" във фонтан от сиви пръски и парченца кост, бе определено излишен, но Червената Шапчица бе прекалено изнервена за да забележи това…
Пак беше Коледа…

Добавен преди 6 години 0 Преглед

Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Добавен преди 6 години 1 Преглед
Вижте още...