щирлиц
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца:
- Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
- Щирлиц, какво правите тук?
- Амии, чакам трамвая!
- Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
"Сигурно е минал трамвая" - мисли си Мюлер.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него...
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж...
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше...
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж...
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц...
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже...
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата:
- Отворете! Гестапо!
Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва:
- Кого търсите?
- Щирлиц, тук ли живее?
- Тук не живее никакъв Щирлиц - се чува иззад затворената врата.
Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва...
Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо...
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер...
Щирлиц отиде на конспиративна среща с радистката Кет.
В Центъра узнаха за това чак след девет месеца...
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята.
Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види - простреляна, върху леглото лежи радистката...
Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли:
"Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"