майка+праща+синчето+си+на+училище+с+так
Син казва на майка си:
- Повече няма да стъпя в училище!!!
- Защо пък?
- Не издържам повече! Иванчо мята по мен ракетки, Петьо ме удря с учебника по главата, а Гошко ме спъва по стълбите...Не, няма повече!!!
- Но сине, успокой се, длъжен си, просто си длъжен! Първо ти си на четиридесет години, и второ ти си директора на училището.
В училище. Трети клас. Учителката:
- Марийке, какво работи твоя баща?
Марийка:
- Моя татко е доцент.
- А каква заплата получава?
- 320 лева.
- А майка ти?
- Мама е библиотекарка. Получава 280 лева.
- Е, значи, колко ви е семейния бюджет?
- 600 лева.
- Браво! Иванчо, а у вас кой колко получава?
- Тате е граничен контрол на аерогарата. Получава 500 лева. Мама е в митницата на "Горубляне"
получава 450 лева, а семейния ни бюджет е 5000 лева.
- Хм... Иванчо... значи пак двойка ти пиша...
- Дреме ми на х*я, затова пък живеем като хората!
Малкия Иванчо се пребира от училище , и плаче рев, ама рев баща му го пита"Иванчо защо плачеш" а макия Иванчо отговаря"Децата ми се смеят че пишката ми малка. бащата"А
-а
-а как малка бе я да видя. Маале
-е
-е
-е ами тя наистина малка и изпаднал в истеричен смях. Нашия Иванчо още по голям рев. След малко бащата го привикал
- Иванчо ела тука сега, ела събрал и всичките мъже в къщата бда решават на Иванчо проблема. Решението било всеки да си отреже по малко от х*я и да го даде на Иванчо.
Минала една седмица след операцията бащата на Иванчо го очаквал да се прибере от училище и да се похвали. Влиза нашият Иванчо рев, ама рев, направо изкъртва гайдата. Бащата притеснен към синчето"
- Какво стана , бе Иванчо нали го увеличихме.
Иванчо през сълзи изхлипал
- Доктора го заши, ама по средата сложил на дядо кожата и сега ми се чупи като ИКАРУС"
Иванчо се прибрал с червени бузи.
- Пак ли те биха в училище? - ядосала се майка му.
- Не, Стоян ме удари.
- И ти не му го върна?!
- Върнах му го, още преди 2 дни.
Беден български студент в чужбина хванал местна някаква бамбина, на*бал я, казано накратко, но след месец - "Май ще ставаш татко", рекла му бамбината свенливо, а пък той... усмихнал се накриво.
Но помислил: що да губя шанса,
вместо да се върна у прованса,
да не си живуркам тука сладко,
пък макар и по неволя татко.
Пичката е готина, модерна,
а баща й... май че имал ферма...
Та с две думи, двамцата на влака,
а в дома й - пир голям ги чака,
че на мама слънцето ебливо
зет довело - тоя път наживо.
Срещнали го със усмивки мили,
за два дена - сватба нагласили.
Всичко шест: земя, добитък, къща.
Но не щеш ли, бъдещата тъща
женско любопитство проявила
към на зетя родината мила:
бит, народ, поминък и роднини
(мама, татко, лели, баби, стрини)
Пратил наший момък телеграма
„Най-любими мои татко, мама,
моля фото цветно направете,
с поща бърза тук ми го пратете,
че любимата ми тъща Лиди,
дава зор на кадро да ви види”
След три дена точно, по експреса,
стига бърза поща на адреса,
в нея – по заръка наредена –
цветна снимка в рамка позлатена:
в плетен стол, на грейнала морава,
седнал мъж, до него дама (права).
Горд юнакът снимката показва,
за баща си, майка си разказва,
ала гледа: тъщата, смутена,
в снимката се взира ужасена.
„Дама права – що за маниери!”,
гневно хока го и се чумери,
„Сигурно сте някакви диваци?!
Тук при нас, макар да сме селяци,
в омнибус, на църква, на забава,
дама права нивгаж не остава!”
Неподготвен за такова нещо,
момъкът му станало горещо.
Гневен праща нова телеграма:
„Най-любими мои татко, мама,
бързо свойта грешка поправете,
ново фото цветно изпратете,
по маниер на светската идея:
мама седнала, ти – прав – до нея.”
След неделя отговор пристига,
момъкът чете го и премига:
„Синко,
снимката във рамка позлатена,
е от месеца ни меден във Виена.
Край двореца, на зелената морава,
изтощен от еб*н бях тогава,
а пък майка ти – невеста млада -
на дупето си не можеше да сяда.”
Млада майка се къпе във ваната заедно с четиригодишното си момченце. Синчето с интерес разглежда майка си, а после и себе си.
- Мамо, мамо, а това какво ми е? - пита то и сочи с пръст пишлето си.
- Това,... сине е едно... малко... автомобилче. - след дълго размишляване казва майката.
- Мамо, мамо, а това какво ти е? - сочи детето майка си.
- А, това... сине... е... един гараж.
След няколко минути хлапето пак се обажда:
- Мамо, мамо, а може ли да вкарам автомобилчето в гаража?
- Не, синко, не трябва. Скоро ще си дойде баща ти и ще се сърди, че няма къде да паркира "Камаз"-а.
Планове според възрастта:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защото лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам - в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. "Един за всички.." и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цапардорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей такава брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите - те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви: как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената: Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка -
запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше "сметнала съм дните, спокойно". А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. Какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна,разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше - мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената, да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската:
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с "Началник отдел". Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина 'слушалка', дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равносметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам!
На училище... 1-ви час английски учителката я няма... отива Иванчо до у тях да я извика... звъни звъни звъни... никой не отваря... госпожата в банята... излиза тя и отива до вратата... поглежда през шпионката и пита:
- Кой е?
Поглежда Иванчо през ключалката и вика:
- Ей, Рошльо, я викни майка си!
Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
Една камила може да върви по 30-40 часа на ден. (Ученик)
B Tурция жените ходят облечени като нинджи. (Ученик)
Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон. (Из класна работа по литература)
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...
Копай от мен до другото дърво... Смееш се, а? Тогава ще копаеш от оградата до обяд!!!
Който се смее последен, най-бавно загрява!
Сините сливи са червени, когато са зелени.
"Ха-ха-ха!", изсмя се барона на развален испански.
Аз съм безграмотен, толкова ми е културството... (Циганин)
В час:
- Господине, нямам химикалка.
- Ами, тогава пиши на лист!
Литераторката:
- Които отсъства - да си вдигне ръката!
- Я по-тихо, да чуя кой говори!
В час по литература:
- Краката на Дон Кихот се плъзгали по прашните испански улици, а главата му се реела в облаците, по обратна посока на часовниковата стрелка.
Учителка по английски:
- Преведете думите, които не знаете!
Старшина Велков:
- Никой да не се качва в камионите, преди да са дошли!
Старшина Велков:
- Някой в строя не пее, но аз го чувам!
Старшина Велков:
- Бегом от мен до другото дърво!
Много ми е интелигентно да ви срещна!
В час по математика:
- Иване, какво гледаш като сляп?
В час:
- Телефонът веднага да излезе навън!
Физичката към ученик:
- Кой е майка ти?
Ученик Х:
- Госпожо, не ме удряйте по ухото, че ще ослепея!
Класната:
- Какво ми се мъкнете на тумби един по един!?!
Старшина Велков:
- Заключи вратата и ми донеси катинара!
Сега, като спря тока, как ще си измия ръцете?
Симеончо пред bTV:
- Това, Вашето, е в рамките на извън всякакви граници!
Кандидатстуденски бисери:
Камилите издържат дълго в пустинята, защото имат вода в бъбреците.
Участничка в "Риск печели, риск губи":
- Аз съм голяма ваша феноменка.
Учителка от Търговската гимназия:
- Деяне, ела да те опъна на дъската!
Час по ботаника в училище ПГДВА:
- Искам такава тишина, че муха да пръдне, да я чуя!
Старшина Велков:
- Сигналът за атака е три зелени изсвирвания!
Старшина Велков:
- Влез в строя, за да не те вали дъжда!
Госпожата по английски:
- От 3 минути ви наблюдавам, как цял час не се спряхте!
Иванчо се прибира от училище и казва на баща си:
- Татко, татко кажи "Два гълъба бели. "
- Бягай от тука, не виждаш ли, че гледам телевизия!
- Айде бе, татко, кажи "Два гълъба бели! "
- Абе бягай от тука бе казах ти, че гледам телевизия!
A майка му:
- Абе кажи на детето "Два гълъба бели" какво толкова ще ти стане.
- Е, добре! Два гълъба бели!
Иванчо:
- Да ядеш два х*я дебели.
- Майка ти да ги яде, тя ме накара да го кажа…
Учителката:
- Жоро, вчера защо не беше на училище?
- Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче!
- Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина?
- Да, госпожо, но те си пишат!
- Егати дългата химикалка! - обажда се Иванчо.
Автобиография на...
(подадена при кандидатстване за работа)
Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на... (задраскано)... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по нейно време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.
Подпис.
Иванчо се прибира от училище. Майка му:
- Иванчо, къде ти е бележника?
Иванчо:
- В ъгъла е, мамо! Наказан е! Пак има двойка!
Иванчо към баща си:
- Тате имаме задача от училище да опишем неудачна шега.
- Неудачна шега сине е, когато майка ти ме лъже, че взима противозачатъчни, а се раждаш ти.
Майката:
- Глупости! Неудачна шега е, когато баща ти ме убеждава, че е шеф на голяма компания а се оказва, че компанията е пиянска!
Няколко причини да се събудиш в добро настроение:
1. Събуждаш се в чуждо легло и до теб лежи прекрасна блондинка.
2. Събуждаш с в чуждо легло и до теб лежат две блондинки, леко си притеснен от това, че говорят странен език, който бегло ти напомня на Скандинавия, но те са достатъчно схватливи да разберат, че искаш за закуска омлет. Е, разбра те само едната, другата малко се обърка за омлета, но това само те прави още по-щастлив.
3. Събуждаш се в своето легло, но до теб не лежи космат мексиканец.
4. Събуждаш се в своето легло, но не от това, че майка ти те полива със студена вода и ти крещи "Ставай за училище", но ти си на 43 години.
5. Събуждаш се, целия омазан в червило, не помниш къде си бил, какво си правил, но не те боли глава и бельото ти не е омазано с вазелин.
6. Събуждаш се и осъзнаваш, че все още не харесваш Азис... по онзи начин.