гризе+си+ноктите
Събрали се българин, американец и японец да играят голф.
По едно време се чуло нещо като позвъняване на мобилен телефон, американецът си свил пръстите на ръката, имитирайки телефонна слушалка, и започнал да говори с някого.
- Ей, какво беше това? - поптал българинът.
- Ами в ноктите на показалеца и кутрето ми имплантираха едни чипове и сега това това ми е мобифона.
След малко пак се чуло позвъняване. Японецът започнал да говори.
- Ами това какво беше? - пак попитал българинът.
- Махнаха ми една пломба и ми имплантираха един чип и сега това ми е мобифона.
По едно време българинът изчезнал. Тръгнали да го търсят и го намерили клекнал в храстите.
- Какво правиш?
- Чакам факс...
1
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
5
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
- Какво представляват червеночерните наслоявания между ноктите на слона?
- Мудни пигмеи.
0
Висят си две ябълки на един клон и си приказват:
- Ох, да знаеш, цяла нощ не съм мигнала! Такова ужасно главоболие имам.
- Твоето е нищо. А мене един червей цяла нощ ми гризе съвестта!
0
Попитали радио Ереван:
- Кога човек трябва да си изпере чорапите?
- Когато си събуеш обувките и чорапите останат вътре.
- Кога трябва да си ги зашие?
- Когато можеш да си изрежеш ноктите без да си събуваш чорапите.
- Кога трябва да ги хвърли?
- Когато можеш да си свалиш чорапите без да си сваляш обувките.
1
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката: - Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Ами-и, доведе ме да ми изпилят ноктите.
0
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.
0
Един мъж отишъл за няколко дни в чужбина, а жена му поръчала да и купи една жива катеричка, понеже много обичала катерички и искала да си отглежда жива у дома. Мъжът отишъл, върнал се, но катерица не носел.
- Скъпи, купи ли ми катерица, като ти казах?
- Купих ти, скъпа, ама да ти разправям - мани, мани. Качихме се с катерицата в рейса, ама като ме видя контролата и казаха, че била защитено животно и не мога да я пренеса през границата. Ама аз нали много те обичам и си я пъхнах в гащите, за да ти я донеса, съкровище.
- Давай я де, къде е?
- Хвърлих я!
- Защо ,бе?
- Чакай да ти разправям нататъка, голям ужас! Та мушнах си я аз в гащите и се качихме в рейса и о ужас тя помислила оная ми работа за клон и взе да си забива ноктите и да скача по нея. Това го изтърпях. После помислила топките ми за шишарки и взе да ги подмята, ха наляво, ха на дясно - ужас! Жена, и това го изтърпях. И после да видиш още по-голям ужас - помислила задника ми за хралупа и взе да влиза и излиза - вътре - вънка, вътре - вънка - най-малко стотина пъти! И това, скъпа го изтърпях! Минах през целият този ад, за да ти я донеса, но накрая трябваше да я изхвърля, защото неможах да я изтърпя, когато се опитваше да вкара шишарките в хралупата.
1
50 начина да изплашите персонала на компютърна зала.
1. Влезте в система, изчакайте секунда, след което накарайте лицето ви да изглежда уплашено, извикайте "Господи, засякоха ме" и бързо се изпарете от залата.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5. Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15. Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16. Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18. Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "Иконо Пред Тебе Но Не На Тебе Моля Се Иконо Пред Тебе Но Н е На Тебе Моля Се..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20. Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21. Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22. Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24. Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25. Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26. Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31. Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33. Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35. Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37. Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39. Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41. Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46. Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48. Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49. Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50. Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
2
Въпрос:
- Кога жените са най-безпомощни?
Отговор:
- Когато лакът на ноктите им още не е изсъхнал!
7
Умира един французин. Жена му решава да го погребе гол, за това че бил много неверен. След време почнала да я гризе съвестта - все пак е бил мъжа й, а и добро наследство оставил. И решила да го облече, както трябва. Отворила ковчега му и намира бележка:
- "До съседния парцел съм, при Жанет".
6
Съдят жена, отровила съпруга си.
- Значи, сложихте отровата в супата? Как стана това?
- Ами, той седна и започна да вечеря...
- И не започна ли да ви гризе съвестта?
- Започна... Когато поиска допълнително...
3
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
2
Седят си двама приятели и мислят как да изкарат някой лев. Единия споделя:
- Абе разбрах, че имало голяма далавера от кожи от тигър.
А другия:
- Ти луд ли си бе, как ще го одерем тоя тигър?
- Спокойно бе всичко съм проучил. Отиваме в гората, правим си временна база, изрязваме си един фазер със дръжка и един чук ти трябва.
- Е как с чук и фазер бе? - пита другия.
- Ами като видиш някой тигър, той най-вероятно ще те нападне. Защитаваш се с фазера и като му се забият ноктите в него ги подкривяваш да не избяга и го караш в базата за дране.
Съгласил се другия, сторило му се реално...
Та отиват в гората, правят си база, нужните инструменти и новобранеца решил да си опита късмета, взел инструментите и тръгнал за тигри. Вървял си той толкова време колкото да забрави за какво е тръгнал и точно в този момент му изкочил един тигът. На секундата забравил какво трябва да прави, хвърлил всичко и хукнал да бяга към базата. Колкото повече се приближавал, толкова по-силно се скъсявала дистанцията между него и тигъра. Точно преди да прекрачи прага на базата се спънал и паднал, а връхлитащият върху него тигър направо го прескочил и влязъл вътре. Станал новобранеца мега-енергично, затворил вратата и се провикнал на другия:
- Брат ти одери този, аз отивам за друг!
0