Вицове за змии и змейове
В тази категория има 484 вица, разпределени в 33 под-страници.
Шоп тича при доктора:
– Докторе, уапа ме змия.
– Къде те уапа?
– Е, па, зад трафопосту.
– Не бе човек. За какво те уапа?
– Ми, те така, за нема нищо.
20
- Как се нарича змия, която е дълга 3.14 метра и тежи 1000 кг?
- π-тон...
7
Триглавия змей Гошо можеше едновременно да прави с*кс и да наблюдава отстрани колко е добър...
13
Двама мъже си говорят и единият започва да се хвали:
- Брат знаеш ли че наскоро си купих змия за домашен любимец?
Вторият:
- Ей браво и каква е?
Първият:
- А ми питон е.
Другият почва да се жалва:
- Брат, то и аз имам не една, ами две змии у нас.
Първият:
- Е що не си ми казал, а впрочем какви са?
Вторият:
- А ми едната е на 35 и се ожених за нея преди 5 години, а другата е на 17 и е 11 клас!
3
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях...
26
Телефонна анкета:
- Здравейте! Как е Вашето име?
- Адам.
- А на жена Ви?
- Ева.
- Ха-ха-ха, не ми казвайте само, че и змията е у вас!?!
- Жена, викни майка ти, че я търсят по телефона...
33
Когато бяхме малки... КАТЕРИЧКА значеше симпатичен гризач, СЛИВА и ПРАСКОВКА бяха просто имена на плодове, ЧУКАНЕ беше просто тропане по вратата, ДУХАНЕ свързвахме само с вятъра, ПИТОН и СМОК бяха само големи змии, ХЕРЦА беше мярка за честота, КОКА беше само напитка... А сега е толкова различно...
24
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
От зоо форум:
- Къде мога да си взема змия? Жива?
- В гражданското...
11
Нормалните змии:
- Ссссс!
Змиите, на които аз попадам:
- Милооо, скучно ми е!
4
В Бразилия змия погълна депутат. У нас е обявена обществена поръчка за внос на 240 питона.
16
Две мутри имали работа по селата и спрели да се изпикаят до една нива. Обаче една змия ухапала единия по оная работа. Изпаднал той в несвяст и рекъл на другия да се обади на шефа, да пита какво да правят.
Влязъл другия в джипа да звънне и вика:
- Шефе, Мушмурока го ухапа една змия! К'во да праим?
Шефа:
- Отиваш и с уста на ухапаното място почваш да смучеш-плюеш, смучеш-плюеш... Аре не ме занимавайте с глупости.
Връща се нашия при пострадалия, а той го пита:
- К'во каза шефа?
- Каза да мреш, мама ти стара!
11
Тръгнал Крали Марко към дълбоката, тъмна пещера да убива триглавия змей, отмъкнал руса Стойна, която Марка любел. Цяло село тръгнало след него, за да чакат пред пещерата да видят какво ще стане. Влиза Марко, от пещерата се чуват викове, писъци, дрънкане на желязо. Излиза след малко Крали Марко, държейки една от главите на змея и се провиква към селяните:
- Едно на нула за юнака!
След глътка въздух влиза отново в пещерата. Отново викове, писъци, дрънкане на стомана. Излиза Марко, държейки другата глава на змея и отново се провиква към селяните:
- Две на нула за юнака!
Връща се в пещерата за трети път. Цялата суматоха се потретя. Излиза змея, държейки главата на Крали Марко и се провиква:
- Край на мача! Победа за гостите! Две на едно за юнака!
6
И стигнал юнакът до един грамаден камък, а на камъка пишело:
- Вие се намирате в десния бъбрек на змея.
6
Щъркелът Юсуф се излюпи на покрива на една от истанбулските джамии. Гнездото беше точно срещу прозорците на турската баня и майка му, докато мътеше се нагледа на какви ли не мурафети... И Юсуфчо стана с обратна щъркелова резба... Порасна и все търсеше някой да го... но всички го отбягваха. Един ден, тъжен бродеше из блатото да лови жаби. Мярна една водна змия и ловко я глътна цялата. Змията, обаче много искаше да живее и някакси успя да излезе през г*за му, което хем страшно го учуди, хем му достави огромен кеф. И изведнъж нещо му светна! Трескаво догони змията, глътна я отново жива, завря си клюна в г*за, остави я да циркулира в затворения кръг... и получи вечен кеф.
5