Кой квото ще да ми говори - лятото си е по-топло от зимата!

Добавен преди 5 години 10

Тренираш яко цяла зима правиш тяло. Отиваш на плажа и хоп и установяваш че жените харесват музиканти.

Добавен преди 5 години 9

Ако торбичка от найлон се разлага за 145 години, а асфалта за една зима, може би си струва да правим асфалт от торбички?

Добавен преди 5 години 7

Бездомник минава покрай човечец с опелче.
- Откъде пари имат тия хора, аз цял ден събирам боклуци и едва за храна изкарвам...
Човечецът с опелчето минава покрай човечец с мерцедесче.
- От къде имат пари тия хора, аз цял ден работя и едвам събирам за ядене, наема и пълен резервоар.
Човекът с мерцедеса минава покрай един с ламборджини.
- От къде имат пари тия 'ора, аз денонощно се бъхтя в ресторанта и жена ми, вместо на бахамите тая зима в Гърция ще я пратя...
Човекът с лампорджинито, излязъл на южната дъга в София и попаднал в задръстване.
- 'бах им мамата, от къде имат пари тия?...
И отишъл на протест за скъпите горива...

Добавен преди 5 години 18

Мисля, че есенната ми депресия, преминава в елегантен зимен запой.

Добавен преди 5 години 8

От КАТ започвали акция "ЗИМА!" Сякаш пък някога е имало акция "ДАВА!"

Добавен преди 5 години 21

Една зима, Минчо хвана страшен ларингит. Направо си загуби гласа, само мучеше. В неделя отиде за риба и не щеш ли... хвана Златната рибка!
И сега, горкият си има китара, огромни цици и ски-щеки. Е, и гласът му се възвърна... ама късноо, къснооо!

Добавен преди 5 години 11

Обява:
- Търся си гадже! Сезон Есен - Зима! Да може да цепи дърва и да пали печката...

Добавен преди 6 години 23

Зимен поздрав между шофьори на BMW:
- Как я караш?

Добавен преди 6 години 14

ЗА ЗИМАТА НЕ СИ КУПУВАЙТЕ КОЖЕНИ РЪКАВИЦИ, А ВЪЛНЕНИ. ПО-ЛЕСНО СЕ БЪРШАТ СОПОЛИТЕ.

Добавен преди 6 години 13

С наближаването на зимата напомням, че свинското се опакова в хартия, а не в дънки.

Добавен преди 6 години 6

Наближава Зимата. Чудя се дали да си търся сродна душа... Или да си купя дърва?

Добавен преди 6 години 3

Отиват индианците при шамана и го питат:
- Тежка ли ще е зимата да знаем колко дърва да събираме?
- Кучетата ще умират от студ. - отговорил им шамана.
След един месец.
- Да събираме ли още дърва?
- Събирайте, вълците ще умират от студ.
След още един месец.
- Още да събираме ли?
- Още, още, мечките ще умират от студ...
Но на шамана му станало гузно дали не е подвел хората си и решил да отиде на върха където имало метеорологична станция и да попита бледоликите каква ще е зимата. На портала видял един техник качен на стълб и го попитал:
- Момче тази зима дали ще е студена?
- Голям студ, дядо! Мечките ще умират от студ!
Шамана доволен се обърнал да си ходи, но се извърнал и попитал:
- А бе, вие, момчето ми, по тези жици ли познавате?
- Зае*и ги жиците, ти само гледай индианците как събират дърва, като побъркани!

Добавен преди 6 години 14

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

Добавен преди 6 години 20

Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…

Добавен преди 6 години 22