Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 6 години 37

– Евала, Пеци как си браточка, отдавна не съм те виждал... Кажи сега какво ново? Похвали се нещо...?
– Ох, Геле, кво да ти кажа братле, бяхме с жената на една сватба в Сандански тоя уикенд... Мани не е за разправяне! Като се изпонапиха ония ми ти макета, като се захвана едно меле... 4 часа бой, бой, та ме биха... а жената 4 часа я спукаха от е*ане... Ужас не е за разправяне...
– Малии Пеци, вярно, лоша работа... и сега какво?
– Знам ли... тая неделя сме канени на една сватба в Петрич... Жената твърдо вика да ходим, ама аз нещо се чудя...

Добавен преди 6 години 13

Петък вечер между приятели:
- Да се съберем, но да не стане като миналия уикенд!
- Че какво е станало?!
- И аз не помня добре, но отидоха 3 литра зехтин само за салати...

Добавен преди 6 години 4

На въпроса:
- Какво не харесвате в климата на Норвегия
и пречи ли ви студът?
Случаен минувач отговорил:
- Климатът си е супер, студът не е проблем, малко се ядосах миналата година, че лятото се падна във вторник - по-хубаво е, когато е през уикенда, а не в делничен ден...

Добавен преди 7 години 8

Родителите на малкия Сашко, който си нямаше баба и дядо, го помолиха просто да отиде някъде за уикенда.

Добавен преди 7 години 4

След уикенда рибар разказва:
- Вчера хванах огромен сом! Два часа се борих - едва го извадих от водата! Преметнах го на гърба си и - изведнъж! - гледам срещу мен - пазача на водоема!
- И какво направи със сома?
- Бързо го скрих в джоба си!

Добавен преди 7 години 8

В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?

Добавен преди 7 години 7

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...

Добавен преди 7 години 15

Чистя, пера, гладя, готвя! Не е обява - уикенд е...

Добавен преди 7 години 10

- Ало, психиатрията ли е?
- Да, кажете.
- Можете ли да ни запазите за уикенда един семеен апартамент? Всъщност, не. Запазете ни направо една хубава фамилна къща.

Добавен преди 7 години 9

Току-що отговорих на съобщение, за с*кс с по-възрастна и опитна жена. Интересен уикенд се оформя! Аз съм на 86.

Добавен преди 7 години 14

- Как изкарахте уикенда?
- Страхотно! Чувствам се като нов човек, чак ми се иска да започна нов живот... в нов град... под ново име...

Добавен преди 7 години 5

В едно предприятие свикали събрание за уточняване на работното време. Станал шефът и казал:
- В понеделник няма да работим, защото след уикенда всички ще сме уморени и няма да сме ефективни. Вторник също не - ще се настройваме за работа. Сряда - работен ден. Четвъртък - ще сме уморени от сряда, петък - няма да се работи, ще мислим къде да прекараме уикенда. Събота и неделя - почивни дни. Ясно ли е на всички?
Станал един работник и попитал:
- Шефе, ама не разбрах всяка сряда ли ще се работи?

Добавен преди 7 години 6

Нормалните хора чакат щастието, принца на бял кон, заплата, петък, уикенд, лято... а, аз чакам за левия завой на Самоковско и Околовръстното.

Добавен преди 7 години 7

Английска тактичност:
Лорд Д. през уикенда заминава на лов и казва на управителя си:
- Джон, следи за нещата тук!
Връща се доволен лорда от лова и пита:
- Джон произшествия?
- Дръжката на лопатата се счупи, сър.
- Голяма работа Джон, но все пак - как стана Джон?
- Докато погребвахме кучето сър.
- Но Джон то бе здраво!
- То скочи в басейна, сър.
- Но Джон, то е лабрадор и може да плува.
- Басейнът бе празен, сър.
- Но Джон скоро го напълнихме?
- Пожарната го източи, сър.
- Но Джон какво е правила пожарната тук?
- Гаси огъня в западното крило, но то изгоря, сър.
- Но Джон как стана това?
- Падна свещта от ковчега на майка Ви, сър.
- Но Джон тя бе здрава!
- Така е сър, но получи инфаркт като завари милейди в обятията на приятеля Ви лорд Прескът.

Добавен преди 7 години 11