КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...

Добавен преди 10 години 4

1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)

Добавен преди 10 години 3

- Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате
- Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка
- Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!
- Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
- Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
- Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
- По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
- Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
- И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
- Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
- Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комър ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
- Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
- Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
- Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
- Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
- Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас...
- Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
- Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти
- Пазете родината - почивайте в чужбина.
- Една жена трябва да е дама в обществото, слугиня в кухнята и прос*итутка в леглото. Наместо това тя е дама в кухнята, слугиня в леглото и прос*итутка в обществото
- 1 цигара съкращава живота с 2 часа, 1 бутилка водка с 4 часа, един работен ден - с 8 часа
- Метеоролозите вече обявиха датите за тази година, на които снегът ще ни изненадва...

Добавен преди 10 години 2

Един генерал казал на българина, турчина и французина да донесат по едно оръжие. На другият ден те носят и първи се явява французинът.

Той показва на генерала пистолет.

- Това е моето оръжие, какво да правя сега?

- Толкова малък! Наври си го в гъза!

К'во да прави, навира си го.

След това идва ред на турчина.

Гледа го генералът, че плаче и се смее, па го пита - що бе?

- Абе плача за т'ва че ще ме накарате да си завра базуката в гъза, а се смея защото гледам, че българинът се задава с танк.

Добавен преди 10 години 1

Питали американец, французин и руснак с какви коли пътуват. Американецът казал:
- На работа - с БМВ, из природата - с джип, в чужбина - с Форд.
Французинът:
- На работа - с Пежо, из природата - с Рено, а в чужбина - с Мерцедес.
Руснакът казал:
- На работа - с тролей, из природата - пеша, в чужбина - с танк.

Добавен преди 10 години 0

В час по физика учителката задава въпрос на класа.
- Деца, нека всеки от вас да ми каже кое е най-тежкото нещо което си представя.
Всички деца вдигат ръце.
- Кажи Петърчо - казала учителката.
- Ами най-тежкото нещо е танк!
Иванчо седи и се подхилва. Даскалката го вижда и веднага го пита.
- Иванчо, защо се смееш? Кое е най-тежкото нещо според теб?
Наш Иванчо казва:
- Най-тежкото нещо, другарко, е на дядо ми х*я. Всичките моми от нашето село се опитват да го вдигнат, ама не става ...

Добавен преди 10 години 2

Всеобща заблуда е, че Хитлер е мразил евреите. Той всъщност много ги е обичал. Дори им осигурил приятна седмица:
Понеделник - водна топка (евреите с бели шапчици... крокодилите без шапчици)
Вторник - футбол (... като на полувремето полето се минира наново)
Сряда - катерене по въже (...с високо напрежени)
Четвъртък - бягане (... от танк)
и Петък - дискотека (специален гост DJ Пешо "Картечаря")

Добавен преди 10 години 13

Бьлгарина Турчина и Африканеца летяли със самолет. По време на полета самолета се повредил и паднал. Явил се един дух и им казал:
- Ще ви върна към живота, ако изпьлните по една задача.
Те се съгласили и духът им дал задачи. На Бьлгарина дал пистолет, да си го вкара отзад и да си го изкара, той го направил и духът го пуснал. На Турчина дал автомат и отишъл при Африканеца и на него дал задача. Върнал се при тучина и духът го видял да се смее и да реве. Духът го попитал:
- Защо ревеш?
- Не мога да си вкарам автомата отзад..
- А защо се смееш?
- Гледам оня как се мъчи с танка.

Добавен преди 10 години 0

В един бар влиза един пед*раст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас:
- Едно уиски.
Бармана се ядосал и казал:
- Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!".
Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин - съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал:
- Едно уиски.
Бармана се ядосал още повече и му казал:
- Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави.
Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ - шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал:
- Я дай едно уиски тука бе!
А пед*раста му отвърнал:
- На чернилки не сервираме.

Добавен преди 10 години 2

Един мъж се казвал Мечкаров и всички много го базика ли да не е убил някоя голяма мечка та да се казва така.
Той се ядосал взел пушката си и отишал да убие най-големият мечок в гората. Отишал до пещерата на мечкока и стрелял след миг осетил потупване по рамото обърнал се и видял най-голямата мечка.
Той му казал
-Ти уби баба ми да те убивам или да те е*а.
Мечкаров се замислил и казал
-Да ме еб*ш.
Мечока го е*ал. И го оставил. На другия ден Мечкаров дошъл с гранотомет видял една мечка стрелял и си казал убих го. И след миг пак осетил потупване по рамото мечока му казал
-Тои уби дядо ми какво дате правя да те убивам или ти си знаеш какво?
Мечкаров му казал
-Аз си знам какво.
Мечока го оправил и той си тръгнал. На другия ден Мечкаров ядосан се качил в танка си и отишал да убие стрелял слязал от танка и си казал най-сетне го убих след миг пак го потупа ли по рамото и мечока му казал
-Ти уби чичо ми да те убивам или да те е*а?
Мечкаров казал да ме еб*ш. Мечока съвсем приятелски го потупал и му казал
-Абе приятел ти ловец или пед*раст си.

Добавен преди 10 години 0

Мъж влиза в ателие за татуировки и казва:
- Искам да ми татуирате танк на целия гръб!
След десет минути татуиращият казва:
- Е, всичко е готово.
- Как, толкова бързо!?
- Е кво му е толкова сложно, четири букви само!?

Добавен преди 10 години 0

Дяволът хванал един българин, руснак и американец.
- Казал им : Донесете по едно оръжие от родината си !
Донесли си те... дяволът продължил :
- А сега
- който успее да си го навре отзад го пускам. Който не успее
- отива директно в ада !
Първи е българинът. Взел си е малко пистолетче. С малко зор успява.
Идва ред на руснакът
- той е взел Калашник
- напъхал го е половината и ту плачел, ту се смеел... Дяволът се доближил до него гледайки го много странно и попитал с недоумение :
- Добре де, разбирам защо плачеш
- боли те , а защо се смееш ? !
Руснакът му отговорил веднага :
- Защото американецът идва с танк

Добавен преди 10 години 2

Един отива в студио да му татуират танк на гърба. Татуиращият за 5 минути е готов.
- А, много бързо?!
- Е, 4 букви, кво толко?

Добавен преди 10 години 0

Мъж влиза в ателие за татуировки и казва:
- Искам да ми татуирате танк на целия гръб!
След десет минути татуиращият казва:
- Е, всичко е готово.
- Как, толкова бързо!?
- Е к'во му е толкова сложно, четири букви само!?

Добавен преди 10 години 0

- Идиоти, защо возите тази котка на танка?
- Счупи ни се прибора за нощно виждане.

Добавен преди 10 години 0