Вицове за такси
В тази категория има 633 вица, разпределени в 43 под-страници.
Спирам такси и казвам:
- Клокотница.
- Улицата ли?
- Не бе, битката... карай че закъснях.
17
Събрали се езиковедите в Европа и стигнали до извода, че има три сравнителни степени. Обаче българинът се запънал, че не е вярно, и че в България са 4 степени: близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; далеч, по-далеч, най-далеч, на майка си в п*ката; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката. Езиковедите се ококорили:
– Не може да е вярно.
Българинът:
– Елате и вижте.
Качват се те на самолета, кацат в София, хващат едно такси и му казват:
– Карай към Варна.
И таксиджията тръгнал, ама решил да попита:
– А бе, какво ще правите във Варна?
– Ще пием кафе.
– А бе, вие луди ли сте? Къде ще ходите на майка си в п*ката, ей тука на един х*й място правят такова кафе, че да си е*е майката!
23
Прибира се в България от странство шофьор на камион. Влиза у дома си - всичко е наред, гледа детето - всичко е ОК. Слиза у кръчмата да се види с другарите и... оп, изненада... тия са там ама му викат жена ти стана к*рва...
- Това нема как да стане, това е моята жена, няма вариант да стане!!!
- Добре бе братко, ще ти покажем, ама тя работи в един публичен дом...
Вика нашият едно такси и тръгват към указаната дестинация. Стигат и нашият вади една снимка и казва на шофьора на таксито:
- Приятел, плащам двойно, само влез и изкарай тая к*рва от вътре!
- ОК!
Влиза ония и след малко излиза и вади някаква за косата... Скача нашият и вика:
- ЧЕКАЙ БЕ, ТОВА НЕ Е МОЙТА ЖЕНА...
Таксиджията:
- Не е твойта бе, знам, това е мойта дръж тука сега се връщам и за твойта...
17
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и мъжът пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя...
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах колко съм ви благодарна! Готова съм да направя всичко за вас!
Мъжът това и чакал. Отбил колата в близката горичка, свалил си панталона и казал:
- Давай Шапчице!
– Ох… Аз, не знам! Колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена!
– Спокойно, бе! Всички се притесняват първия път! - успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! - съгласила се Червената Шапчица. Хванала инструмента, навела се към него, прокашляла се, отворила уста и започнала…
- Скъпа бабо...
13
На световен конгрес на лингвисти българският представител изнася доклад, че в българския език има и четвърта степен за сравнение и демонстрирал няколко примера: далече, по-далече, най-далече, на п*тка си лелина; близо, по-близо, най-близо, на един х*й място; хубаво, по-хубаво, най-хубаво, да си е*е майката.
Невярващи, лингвистите пращат нарочна делегация да провери случая. Кацат те на летище София и се мятат на първото такси.
- Карай за Варна!
- Бе няма проблем, ма кво ше правите във Варна?
- Ще пием кафе.
- Бе вие луди ли сте, да ходите на п*тка си лелина, когато тука, на един х*й място правят кафенце - да си е*е майката.
19
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо!
16
Кацнал Веско Хляба в Париж, взел такси и казал:
- Откарайте ме в най-скъпия локал, с най-хубавите момичета.
Пристигнал там и още от вратата викнал:
- Търся Мишел, имате ли Мишел тука, много е спешно, трябва да я видя веднага!
- Мосю! Да, имаме Мишел, тя е най-скъпо платеното ни момиче и обикновено е свободна, моля, изчакайте я.
Чакал той и ето - по стълбите надолу бавно и с достойнство слиза Мишел - ослепително красива и сексапилна.
- Господине, търсили сте ме, аз съм на Вашите услуги, но трябва да Ви предупредя, тарифата ми е много висока, аз взимам 1000 Евро за половин час.
- Няма значение, много ми е спешно, имам парите, да се качваме веднага!
На другия ден се повтаря пак същото, влетява той в локала и пак спешно търси Мишел. Слиза Мишел, отново ослепителна и секси, и му казва:
- Господине, радвам се, че сте така настоятелен, но трябва да Ви предупредя - тарифата ми е същата и не приемам чекове или кредитни карти.
- Няма значение, много е спешно, имам парите, да се качваме веднага!
На третия ден той пак влетява като на пожар в локала и отдалече вика:
- Къде е Мишел, трябва веднага да я видя!
Слиза Мишел в цялото си великолепие, още по-съблазнителна от преди и му казва:
- Господине, Вие ме учудвате, никой от клиентите ми не е идвал три дни подред като Вас и трябва да Ви предупредя - не давам отстъпки за количества, тарифата ми е пак същата.
- Няма значение, имам парите, да се качваме веднага!
Качват се те и той за трети пореден ден получава неописуем с*кс. Този път обаче Мишел не може да устои на любопитството си и му казва:
- Господине, моята класа не ми позволява да питам клиентите си такива неща, но никой досега не е идвал три дни подред. Кой сте Вие? От къде сте?
- От България. От Трявна.
- Трявна! Колко се радвам, аз имам сестра, омъжена там, може и да сте чували за нея!
- Да, знам, градът е малък, познавам сестра Ви, тя ми даде 3000 Евро да Ви ги предам...
14
Разговор между колежки:
- Да знаеш, да ти се оплача, какъв номер ми направи моят тиквеник. Вчера, нали ме търси по телефона, и ми каза да не стоя до края на работното време, а веднага да се прибирам, че имало важна работа. И аз, обаждам се на шефа, бягам, взимам такси и право у дома. А той наредил спалнята, сложил бабините чаршафи, онези с дантелите, стои до вратата и ме чака захилен като варена пача. Влизам аз, вкарва ме в спалнята и с неговите треперливи ръце започва да ме разсъблича... И аз му помогнах малко. Съблече ме, бутна ме на кревата, обърна ме по корем и ме плесна по задника с думите:
- Ха, Честит Първи април! Няма да му го простя!
9
Отива при доктора двойка:
– Докторе, я ни вижте по време на с*кс. Мисля, че нещо не е както трябва.
Започвате да… Стонове, пъшкания, орг*зъм.
Доктора:
– Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 1.50 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
– Докторе, погледнете пак!
И пак… Пак всичко нормално. Платили 1.50 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
– Защо ме мъчите, бе хора?
– Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 150 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 1.50 и другите такси се покриват от Здравната каса.
10
- Аз, принципно, не съм таксиджия. - ми казва всеки втори шофьор на такси.
6
Двамина джихадисти пристигнали у нас тия дни, решени да се превърнат в оръжие на Аллах и да раздадат справедливо възмездие. Обаче...
Кацнали, а после висели осем часа на летището, щото им няма багажа. Авиокомпанията не поемала отговорност за изгубен багаж, размотавали ги по гишетата, накрая един служител им предложил да се върнат на другия ден, може пък нещо... Наели такси за хотела. Останали с впечатление, че летището е много далече от София, щото бакшишът използвал тъмнината и час и половина ги размотавал из Младост, Дружба и гара Искър. Накрая излязъл на околовръстното, взел сменника си, после двамата изкарали от таксито, пребили и ограбили набожните чужденци. Успели да се доберат в хотела чак на другата сутрин, чужденците си направили он лайн резервации за полет на България ер. Пъкленият им план бил да отвлекат самолета и да го взривят в мола на Черни връх. Първо се отбили в чейндж бюро и сменили долари за чисто нови български хилядолевки. Взели рент а кар, но висели близо два часа в софийските задръствания. После нетърпеливо изчакали да пуснат движението след протест на съюза на цветарите и санитарките, а след това чакали още час, щото се прибирал председателят на Народното събрание от Брюксел. После чакали, щото имало мач на националния стадион. Ултраси, като ги видели, почнали да им викат "цигани" и ги набили. Пристигнали на летището, след като самолетът им вече бил излетял. Багажът им все още го нямало. Платили рент а кар-а с хилядолевка. Набили ги и извикали полиция. Полицаите им взели последните долари и им казали да не им се мяркат повече пред очите. Отишли на Терминал 2 и пак направили резервация за полет. Изкарали нощта на пейките, за да чуят на развиделяване, че има мъгла и полетите са отложени. После, че няма да има полети. Багажът им го нямало. Спогледали се и хванали първия автобус за турската граница.
16
В такси:
- Колко ви дължа?
- 22 лева!
- Но Вие ми казахте 20 лева!?
- Е излезе малко повечко.
- Е хайде сега, карайте на задна за 2 лева!
4
Една жена си хванала такси. Когато преполовили пътя тя с ужас установила, че няма пари в себе си.
- Много се извинявам, но съм си забравила парите. Ако може по някакъв друг начин да си оправим сметките...
- Аман от ку*ви ейййй! – извикал бакшиша.
– За днес си ми третата, която иска да плаща в натура, аз да не съм робот...
И бясно подкарал колата в неизвестна посока. След около минута спрял в близкият парк, излязъл от колата, запалил цигара и се замислил какво да я прави. Насреща му се задал един мъж. Изморен и приведен, явно се прибирал от работа.
- Ей, братле! – заговорил го бакшиша.
– Ей тук в колата имам една жена. За 10 кинта ще ти пусне. Навит ли си?
- Е па навит съм, цял ден съм бъхтил на работа...
Тъкмо влязъл в колата и ненадейно се появила патрулка със запалени светлини. Един полицай приближил колата, светнал с фенерчето си вътре и попитал:
- Какво става тука бе?
- Ааа нищо, правя се*с с жена си...
- Ооо ясно, аз помислих, че е прост*тутка.
- Ми то преди да светнеш с фенерчето и аз така си мислех...
11
Жена се качва в такси и казва:
- Карай към родилното... И по-спокойно - аз там работя...
5
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
37