Вицове за супи
В тази категория има 568 вица, разпределени в 38 под-страници.
- Как се нарича непослушен петел?
- Супа!
10
Клиент към сервитьора:
- Тази муха какво прави в супата ми?
- Моли се.
- Гаврите ли се? Разкарайте се, това няма да го ям.
- Видяхте ли, молитвата ѝ бе чута.
9
- Скъпа, с какво направи супата?
- Със жабешки бутчета от Рила...
5
- Гинче, скъпа, тази супа май е развалена?
- Тоше, яж, не се притеснявай, утре нали е почивен ден!
9
Американец, китаец и евреин обядвали в един ресторант, едновременно на различни маси. В супата на всеки по едно и също време паднала муха. Американеца дигнал страхотен скандал и поискал парична компенсация. Китаеца изял мухата и продължил все едно нищо не е било. Еврейна, продал своята муха на китаеца...
18
Размера има значение. По добре в супата да намериш прав и дълъг косъм, отколкото, къс и къдрав...
14
- Изи, помниш ли когато ти стана зле и аз сварих супа?
- Не, не Сара, първо свари супата, а след това ми стана зле...
14
Медицински университет. Лекция по Гастроентерология. Влиза стар, престарял професор:
- Колеги, знаете ли защо пътят от устата до г*за на човек е 12 метра, а колеги?
- ...
- Не-е колеги, не. За да не си изгорим г*за когато ядем гореща супа, колеги!
9
- Трябва да си взема нов айфон, старият нещо ми забива.
- 6 или 7?
- Бе ти луд ли си, на супа ли ще ги правя толкова много?
3
Бракоразводно дело. Съдията:
- Госпожо, защо искате да се разведете със съпруга си?
- Защото той не ме задоволява като жена, господин съдия!
Съпругът се обажда:
- Че тя не ме храни, съдия! Дайте ми чиния свястна супа и ще задоволя всички в залата!
11
Съвременните деца ги учат да ядат супа, като накланят чинията към себе си. Защото ако стане нещо да залеят себе си, а не таблета или телефона!
12
- Скъпа, супата този път е много вкусна, какво си направила?
- Този път я сварих!
9
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
15
- Днес за вечеря имаме коледна супа.
- Но това е греяно вино!
- Коледна супа е!
11
В столовата:
- Супа има ли?
- Само една остана - шкембе и пилешка.
- Ама това са две супи?!
- Вече е една, трябваше ни тенджерата...
12