Вицове за смърта
В тази категория има 345 вица, разпределени в 23 под-страници.
Кой е основния причинител на смърт при парашутистите?
- Гравитацията...
1
Веднъж умреш ли, цял живот смърт.
0
Югославия. Съобщение в местния вестник:
"Добре въоръжени граждани нападнаха, кротко стоящите си в танка войници. Има пострадали. Войниците получиха тежки морални травми. Демонстрантите се отърваха с лека смърт."
2
По време на руската криза в страната бил въведен сух режим. За човек носещ или употребил алкохол, наказанието било смърт чрез разстрел.
В една мразовита лунна нощ по тясна уличка вървял Петка, и клатушкайки се пеел "страна огромная". Насреща му от тъмнината изскочил Чапай.
- Стой! До стената! - викнал и свалил предпазитела на автомата
- Абе Чапаев - захленчил пиянски Петка - С тебе рамо до рамо се бихме, какво ли не преживяхме, а сега ти ще ме стреляш...
- Законът си е закон - изревал Чапай - До стената!
- Чапаев, слушай сега - обърнал се към него пияният - Ще ти кажа две гатанки, ако ги отгатнеш ще си изпълниш дълга, ако ли не - тогава ще се напиеш заедно с мене.
Почесал се Чапай и си казал "Абе Петка е глупав, каквото и да измисли ще е простотия и аз ще я отгатна", и викнал на глас:
- Давай тогава
- Няма врата, няма прозорци - пълна къща с деца. Что ета?
Чапай си помислил "сто на сто е някоя глупост", и казал на глас:
- Гъз
-Не позна - рекъл Петка - това е динята.Слушай сега втората:
- Дълго остро и на колелца. Какво е това?
Почесъл се Чапаев и си казал "абе първото не беше глупост, ама това вече е със сигурност". И викнал:
- Х*й
- Не е х*й, а е ножица - отговорил Петка.
След няколко часа Чапаев и Петка хванати под ръка кръстосваха тъмните улици пееики.
По някое време насреща им изкочил Будьони.
- Вие двамата! До стената! Ще ви стрелям.
- Абе Будьони - пристъпил напред Чапай - как тъй ще ни стреляш бе? Заедно се изгонихме враговета, заедно празнувахме победата, а ти сега ще ни стреляш.
- Ей законът го изисква. Без много приказки - до стената!
- Слушай бе, Будьони, ще ти задам една гатанка...
В тоя момент Петка го побутнал:
- Две бе две..
Ама Чапай нали бил пиян и продължил:
- Ако я отгатнеш, ще ни стреляш, ако ли не ще се напиеш заедно с нас...
Будьони си рекъл "абе тия и двамата са глупави.., нищо не могат да измислят", и казал:
- Дадено
Чапай започнал завалено:
- Нема врата, нема прозорци - пълен гъз с краставици..Что ета?
Будьони се почесъл, замислил се и казал накрая:
- Ей, не знам
А Чапай отговорил:
- Абе и аз не знам, ама Петка вика че е ножица!
0
Пушенето е болест, болестта е смърт, смъртта е сън, сънят е здраве!
Извод: пушете за здраве!
0
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. "Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. "Какво има? - попитал рицарят. "Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!"
Да пием за верните приятели!
4
Белите хванали Чапай и Петка.
Питат Петка:
- Уга-Буга илр Смърт?
- Уга-Буга - рекъл Петка.
После всички се изредили да го еб*т.
Питали и Чапай:
- Уга-Буга или Смърт?
- Смърт - отговорил Чапай.
После всички се изредили да го Угат-Бугат до Смърт.
0
Срещат се двама приятели и единия споделя:
- Снощи къв бандит нахлу вкъщи и преби тъщата до смърт!
- А ти защо не се намеси?
- Е не е честно двама мъже срещу една жена.
1
Опълченците на Star Craft
Из "Епопея на Незабравимите"
Нека носим йоще нагар по челото,
синини от stim-а, следи от теглото;
нека спомен лютий от зергски терор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни запомни историята, века,
нека да се слави името ни; нека
новий Brood War и Star Craft-ът стар
во веки остават на нашия хард!
О, Star Craft великий!
Три деня лютите марини
как бункера бранят. Цялата вселена
трепетно повтаря на боят ревът.
Пристъпи ужасни! Дванадесетий път
зергските орди лазят по урвата дива
и тела се стелят, и слуз я залива.
Зерглинг подир зерглинг! Рояк след рояк!
Кериган безумна сочи букнкер як
и вика: "Търчете, тамо са раите!"
Зерги пак се юрват с писък страховитий,
безчетни, безумни, с пяна по зъбите.
Върхът отговаря с вик: "Go-go-go!"
И с нов дъжд куршуми, огън и дим,
марините наши, на чуждопланетния камък,
пуцат и ругаят, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да е по-напред,
гърди геройски на смърт да изложи
и един зерг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Зергове ревът,
муталиски налитат и падат и мрат;
Идат на орляци, бягат като овци
и пак се завръщат; медици-орловци
лекуват другари по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отнийде взорът надежда не види
и Протоски съюзник не фърчи към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
преди това ще вземат безчет зерги с тях.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последния напън вече е настал.
Тогава Джим Рейнър, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади маринци,
венчайте Човечеството с лаврови венци!
На вашата сила Играчът повери
базата, войната и себе си дори!"
При тези думи силни марини горди
очакват геройски извънземните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Танкове застават в "обсада" тогаз,
стимовете липсват, пушкалата траят,
бронята не пази - гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"Човечеството цяло сега нази гледа,
тоя бой е важен - то ще ни съзре,
ако би бегали, да мрем по-добре!"
Последното оръжье - атомната бомба!
Невидим Дух я пусна върху зергския стан
и след този удар всичко беше в плам.
Дроуни и сгради изчезнаха там.
Но вълни по-нови от зерги дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки;
Йоще миг - ще падне човешката база...
Протоси дойдоха, почна се клане,
зилотите нервни и даркове бесни,
зергите падат, вече мрат лесно...
И днес йощ Blizzard, щом E3 настане,
спомня си за Star Craft - игра голяма, славна,
а геймърът се моли, иска и зове,
чака да направят Star Craft 2!
0
Човек поставил табела на входната врата:
- "Внимание, зло куче!"
Шегаджия минал, видял табелата и добавил отдолу:
- "Ама няма зъби."
На другия ден под надписа се мъдри друг:
- "Обаче смуче до смърт!"
0
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.
5
Дали право на един осъден на смърт да си каже последното желание:
"Искам моя палач да е професионалист. Като ми резне главата да е бързо и нищо да не усетя".
Извикали няколко палача и му казали да си избере един.
Първият палач хвърлил една ябълка във въздуха и я наразал с брадвата на парчета преди да е паднала на земята.
Вторият си откъснал един косъм от главата, хвърлил го, и го срязал на две още във въздуха.
"Ето този втория го искам" казал осъденият.
Сложил си главата на дръвника, палача замахнал, ударил....
След малко осъдения казал:
"Абе какво става, нали беше много добър?"
Палача казал:
"Ти само кимни и ще видиш"
2
На самотен остров попаднали българина и американеца. Три дни се скитали гладни и жадни без да намерят трохичка храна и капчица вода. На четвъртия ден на една пътека намерили почти изгнил банан. Скочили едновремено върху него за да го грабне някой пръв.
- Чакай малко- предложил българина – така няма да се нахраним и двамата, по-добре да се обзаложим за нещо и който спечели ще го изяде за да се спаси поне той от гладна смърт, дай един друг да се е*ем, който издаде някакъв звук... губи
- Ок - съгласил американеца - само, че кой кой кого пръв?
- Ами аз предложих, следва аз пръв да те опъна...
Турил му го българина, а америнаеца стиска зъби и не издава никакъв звук... Свършил работата и...
- Хайде сега ти се дупи за да те видя щеше издържиш ли? - подел наеб*ния американец
- Ами на мен ми мина глада – отвърнал нашия – ти яж...
0
Една приказка по цигански:
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дее*а и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си е*е мамата. Еб*ло какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал:
- Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така..."
1
Чък Норис е бил четвъртият влъхва, и е дарил младенеца с брада, която той е носил до своята смърт. Другите трима влъхви, обидени от това, че Исус е предпочел подаръка на Чък, се договорили и изтрили името на Чък, навсякъде където се срещало из Библията. Скоро и тримата загинали при загадъчни обстоятелства, свързани с ритник със звъртане.
6