Вицове за пролетта
В тази категория има 272 вица, разпределени в 19 под-страници.
Един султан обявил вакантна бройка в щата на харема и направил кастинг.
Явили се три кандидатки. Влязла първата:
– Колко е две и две, пролет моя? – попитал султанът.
– Четири, господарю мой! – отвърнала тя.
- "Умна е!" – отбелязал султанът.
Влиза втората и султанът пак я пита:
– Колко е две и две, слънце на очите ми?
– Пет, повелителю мой!
- "Е, не е толкова умна, но има въображение!"
Влиза третата и той пита и нея:
– Колко е две и две, радост на живота ми?
– Колкото кажете Вие, господарю!
- "Покорна е!" – помислил султанът.
Накрая, избрал тази, която имала най-хубаво дупе... Той за съветници си имал везири!
Разбираш, че пролетта е дошла, когато минаваш през една кал, за да заобиколиш друга кал, която е по-хубава от първата кал.
Пролет е. Някои момичета преминаха на разделно хранене.
- Какво по-точно.
- Закуска със Ставри обяд със Стамат.
Пролет е. Скоро ще потекат ручейчета от планинските снегове, сополите на децата и лигите на мъжете...
К’вото и да си говорим, зимата беше по-топла от пролетта...
Още 1500-2000 лева за ток и е пролет.
Синоптик:
- Пролетта явно наистина е пукнала, щом още не е дошла!
Още 1200 кинта за ток и е пролет!
Още пет кубика дърва и е пролет...
В ранния следобед на 1-ви януари реших да се противопоставя на гравитацията и да се разходя из града, за да видя какви ги е свършила новата година при идването си. Новите години идват като Освободители - с много шум, гърмежи и очаквания посред три дни ядене, пиене и веселба, а след това ги следват глад, мизерия и надежди. Но по-добре да идват, че не дойде ли някоя, значи имаш земеделски проблем, тоест проблем с погледа към правилния край на тревната структура! И така, излизам навън с известна доза оптимизъм в натежалите глави и крайници. Очакванията ми рязко се оправдават. Времето е като през ранна пролет - достатъчно топло за да не го псуваш и недостатъчно студено за да го псуваш. Гледам - улица. Стъпвам почти уверено на сухия тротоар и за миг ми става мъчно за любителите на мокри крака, сополиви носове и снежни човеци. Продължавам напред. Хората щъкат по улиците, като оцелели след ядрена заплаха, видимо преживели Голямо празнично ядене и пиене. Въздухът е някак нов, като неразпечатана кутийка Парацетамол. Дори голите дървета не изглеждат уплашени от каквото там си се плашат обикновено. Продължавам нанякъде с лек страх да не срещна някой познат, че това „за много години“ ми звучи като бормашина в неделя сутрин. Всичко е на мястото си, включително и аз самият. Животът придобива чистоновогодишна прекрасност в мислите ми и дори гласовете, които ми говорят обикновено, го правят в рими под съпровод на арфи и цуктромбон. Аз по принцип не им обръщам внимание, но този път звучат красиво и се заслушах - „Да, да, животът бил прекрасен! На нас, ти мухльо, си ни ясен. Ей така докато бродиш, забрави, че на работа ще ходиш, след преброени дни...“ Еййй мамка му! Романтиката ми потъна като вафла в корема на голдън ретривър. Разходката свърши. Здравей, Живот! Прибирам се да спя още. Разказите друг път.
П.С. Честитих ли Нова година? Не ли?! За много години тогава!
Тази пролет, такава прекрасна есен не сме имали от години.
- През лятото не работя, че е голяма жега, през зимата също, че е лют студ.
- Е, сега е пролет и ти пак не работиш?
- Е кат се сетя къв студ беше, и ква жега ме чака...
Пролет е! Всичко се буди с желание за живот, освен - желанието за работа!
Искахте Пролет... на ви сега! Друго си бе зимата... Слънце, птички, тревички...
Хубаво си ни изненадваше зимата до сега, ама нещо и пролетта започна...
Лятото как ще ринем сняг на тая жега не знам!