Вицове за Петърчо
В тази категория има 210 вица, разпределени в 14 под-страници.
Учителката. Класът.
- Деца, разкажете ми за най-ценното нещо, което знаете.
Петърчо разказал за колата на баща си. Марийка разказала за 30 каратовата огърлица на майка си.
Иванчо:
- Най-ценното нещо госпожо е менструацията!
- ИВАНЧО, ИВАНЕ, знаеш ли изобщо какво е това?
- Не Г-жо, какво е менструация аз не знам, обаче, сутринта сестра ми каза, че и е изчезнала менструацията и - баща ми получи инфаркт, мама припадна а братовчед ми скочи през прозореца...
19
Вечерта Петърчо влезе в спалнята на родителите си без да чука, и се лиши от братче!
6
Класът на Иванчо в час по биология.
Учителката ги пита:
- Деца, кое животно най-много ви харесва?
- Лъвът, горския цар!
- Браво, Петърчо, петица.
- Маймунката, защото е много интересна и игрива.
- Добре, Ангелчо, добър (4)!
- На слона т*шаците!
- Ау, Иванчо! Две!
- Две, ама ей - такива!
19
Майор Михов дошъл в класа на Иванчо и като почетен гост учителката предложила учениците да измислят стих, в който всички думи да започват с "М" от инициалите.
Става Марийка:
- Москва, манифестация, майор Михов минава с много медали.
Всички ръкопляскат. Става Петърчо.
- Милано, мафия. Мафията моли "Милост майор Михов, милост".
Пак ръкопляскания... и идва ред на Иванчо. Вдига ръка момчето, та се къса, учителката не го вдига щото знае кво си мисли. Видял майор Михов и казва на учителката, че има един голям мераклия, да му даде ред. Става Иванчо.
- Мараня! Много мухи. Морен манаф мърка на миндер. Майор Михов мляска мазен минет. Морен манаф мръщолеви "Машалла майор Mихов, машалла!"
18
- В кошницата има 20 ябълки. Иванчо взел 5 ябълки, Петърчо - 8. Колко ябълки са останали за Митко, деца?
- Митко има яхта, госпожо и хич не му дреме за тия нещастници с ябълките!
30
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита:
- Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане?
- Мия си зъбите!
- Браво. А ти, Марийке?
- Мия си зъбите.
- А ти, Иванчо?
- Пуша една цигара и си лягам.
- Браво бе... А, родителите ти какво правят?
- Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас...
42
Учителката:
- Иванчо, колко е един грам?
- 140 лева, госпожо.
- Седни си, двойка!
Петърчо се обажда:
- Госпожо, в "Дружба" има и по 120, май…
18
Съседа:
– Петърчо, на кого си се метнал такъв красавец, бе?
– На мама.
– Ех, как искам и аз да се "метна" на майка ти...
7
По време на учебния час, учителката попитала:
– Деца, кой знае какви пари имат американците? Петърчо, я ти кажи?
– Американците имат долари, госпожо!
– Правилно! А знаете ли, какви пари имат французите? Марийке, я ти кажи!
– Французите имат франкове, госпожо!
– Точно така! А знаете ли, какви пари имаме ние? Иванчо, ти кажи!
– Ние нямаме никакви пари, госпожо!
27
Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но мама много го обичала и наставлявала, ама не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. И така... Петър станал на 33. Един ден не издържал и казал:
- Мамо, заминавам за Тибет.
- Какъв Тибет бе, Петърчо, ти без мен и чорапи не можеш да си купиш.
Да, ама Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Не се прибрал и втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала седмица. Тя полепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал месец. Година. Седем години. Тогава и майката на Петър не издържала, продала гарсионерата в Люлин и също хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, започнала да обикаля манастири, ашрами, публични домове, показвала снимката на голобрадия Петър и питала всички за него. Никой не го бил виждал. Но веднъж един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
- Кой е той, къде е той? - провикнала се майката.
- Горе сред билата на планината, отвъд облаците, в дворец от скали, там е Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Но въпросът ти не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли, само четири думи. Иначе няма да има отговор!
Втурнала се майката на Петър, отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито се хранила, нито спяла. Щом стигнала двореца, видяла чудовищна опашка да се извива отпреде му, по стъпалата. Все хора с въпроси, с въпроси от четири думи. Наредила се майката на Петър на опашката. Така чакала още седем нощи и седем дни. Видяла хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, всеки получавал точния отговор. Велика надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. Седем нощи и седем дни тя не спирала да повтаря своя въпрос "Къде Е Моят Син?" Дошъл нейният ред. Влязла тя в двореца, примряло било сърцето и, страхопочитание свело главата и, а косите и покрили лицето. От уплах едва могла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които благоговейно припявали. Чудела се майката на Петър, дали имала сили да вдигне очи нагоре, към Олтара, към Трона, за да види Великия Мъдрец.
Повторила си тя десетина пъти въпроса "Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е..." Поела дъх, събрала глас, вдигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса с глинени съдове, видяла златистата му брада, а очите и срещнали сините му очи. В този момент нещо в майката на Петър се преобърнало, сложила тя ръце на кръста, смръщила вежди и ядосано се провикнала:
- Петърчо, веднага се прибирай вкъщи...
9
В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас:
- Помниш ли оная червенокосата?
- Коя бе?
- Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса?
- Ааа, тази ли? И к'во за нея ми звъниш през нощта?
- Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея?
- Ти пък отде разбра това?
- Получих писмо от адвоката и.
- Сериозно ли?
- Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име?
Кратко мълчание.
- Да бе, братче, извинявай.
- Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш.
65
Иванчо и Петърчо спорят на кой дядо му е по-висок.
Петърчо:
- Моя дядо като се протегне пипа облаците.
Иванчо:
- А облаците меки ли са?
Петърчо:
- Да.
Иванчо:
- Това са на моя дядо мадурите!
33
Млада майка води хлапето си на преглед.
Докторът (закачливо):
– Я да видим кой е дошъл? Как се казваме?
– Петърчо. - отговаря майката вместо момченцето.
– Ах, какви сме хубавки! На колко годинки сме?
– Скоро ще станем на шест. - пак отговаря майката.
– Ах, какви сме оптимисти...
4
Две баби се срещнали на пазара:
- Ей, Марийке, какви времена настанаха. Всеки ден чета за обири по къщите. За туй като излизам започнах да оставям радиото включено.
- Тъй е, права си.
- А ти взимаш ли някакви мерки?
- Е да. Слагам една бележка на външната порта.
- Добре де, какво пише на нея?
- Петърчо, баба, змиите ти пак са излезли от аквариума и са плъзнали из къщата. Затуй не можах да ги нахраня.
22
Малкият Петърчо се прибира вкъщи много ядосан. Тръшка, блъска никого не иска да види. Баща му го пита:
- Какво се е случило, Петьо?
- Играхме си с Иванчо в снега на сладоледаджии и си спомних, че ти ми казваше да не ям жълт сняг! Но защо не си ми казал, че и кафявият е толкова гаден!
42