Вицове за Париж
В тази категория има 342 вица, разпределени в 23 под-страници.
Сурова руска действителност. В тясно дворче банда дечурлигa ритат футбол. Прас! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище: дочените му панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват мръсния потник, кръвясалите му очи святкат злобно, а в ръката си размахва отчупен крак от маса. Той хуква след първото, попаднало му на погледа, момче. Момчето, бледен юноша с интелигентни, меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли:
- Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.
В това време, в Куба. В разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли:
- За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.
В това време, в Париж. В треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната цигара. На коленете му хърка прост*тутка, грозна като смъртта, а той си мисли:
- Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.
В това време, в Москва. Набоков търчи по улицата, стиснал крака от масата, и си мисли:
- Ей, хулиганче такова! Само да те гепя, и мамицата ш'ти разкатая!
Намерих куфар пълен с пари! Тръгнах да търся кой го е изгубил! Обиколих навсякъде, Лондон, Париж, Рим, Барселона, Дубай, Малдивите... Никъде не открих собственика!
Уникални бисери от клиенти на мобилните оператори:
– Господине, ще прекъсна връзката.
– Госпожо, аз с вас връзка не съм имал, та да я прекъсвам...
– 100 минути за колко часа мога да ги изговоря?
– За час и 40 мин.
– А не може ли за 2 часа?
– Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.
– Не ще да влезне в интернет!
– Какво точно правите вие?
– Ми не ще!
– Господине, няма такава операция „Не ще!”
– Защо викате господине?
– Викам, защото няма обхват... и тичам... като луда крава тичам... през полята... към магистралата... и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво... докога ще ме правите на маймуна?... Смешничко ли ви е? А знаете ли как бодат борчетата?!
– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерих в пералнята и да не го спирате...
– Ако ви кажа номер, ще познаете ли кога ме зануляват?
– Ало? Блокирах си картата... ПИН код нящо да ви са намира?
– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.
– Моята гласова поща не е премахната...
– Вие какво въведохте, за да ви се махне?
– „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.
– Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
– Ама от безплатните ли?
– Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
– Г-жо, имаме каси само в България.
– Ааа... ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж! Аз таковата се обадих на 1111 – и вашата колежка ми говори на английски.
- Искам да си махна секретарката.
- Желая да ми бъде елиминирана гласовата поща.
- Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам.
- Знаете ли кой е бутона "диез"?
- Ама моля ви се, аз съм учил в музикално училище.
- На екрана ми излезе нещо и не ще де са махне - един четириъгълник и вътре има триъгълник с две черти, дет' са събират по средата.
- Прилича ли Ви на писмо?
- Баш шъ'й писмо, ша знаиш!
- За лого колко ме опъват?
- Искам да видя сметката на мъжа си.
В купе на бързия влак Лион-Париж влиза млад човек и вижда млада девойка.
- О, мадам, така се радвам, че ще пътуваме заедно. През целия път ще ви разказвам весели истории.
Ето една от тях: Монах се връща към манастира и по пътя го застига проливен дъжд. Единственото място, където може да се скрие е една купа сено. За негова беда, обаче, в сеното преди него се е скрила млада селянка..... Няма какво да се прави и монахът се скрил в сеното от обратната страна. След като спира дъждът, монахът се прибира в манастира, отива при игумена и му казва: "Отче, по време на дъжда прекарах два часа в една купа сено заедно с една млада селянка."
"И какво стана?" - пита го игуменът. "Нищо не стана, отче. Какво да направя за да изкупя греха си?"
"Отиди и изяш сеното, в което си се крил!"
"Ама аз не съм кон, отче!"
"Ти си магаре!" - отсича игуменът.
Пристига влакът в Париж. Младежът носи куфара на девойката до таксито. Девойката се качва и му подава банкнота от 10 франка.
- Ама няма нужда! Аз съвсем безкористно го направих!
- Аз не ви давам тези пари за това, че ми разказвахте истории, нито за това, че ми носихте куфара. Давам ви ги, за да си купите сено...
На плажа мъж оглежда печащите се жени и коментира:
- Това не е Париж, и това не е Париж. Това пък въобще не е Париж...
Жената от последния коментар му дръпнала банския, надникнала вътре и казала:
- С тази антена няма никакъв шанс да хванете Париж!
Между блондинки:
- Знаеш ли, че идва края на света?
- Разбира се, затова реших да се възползвам: взех голям кредит и си взех нова количка, апартамент, мебели, палто и екскурзия до Париж.
- Ами ако все пак няма край на света?
- Мен определено ме чака, особено ако ще трябва да изплатя кредита.
- Обещавам да бъде с тебе в здраве и щастие, в богатство и разкош, в Лондон и в Париж, в бентли и в яхта...
- Ало, булката, по текста, по текста!
Продавам селски имот, намиращ се на около 2525 км. от Париж, пада се някъде около Каспичан!
- Боли ме коляното.
Лондон:
- Отиди на ортопед.
Берлин:
- Отиди на ортопед.
Париж:
- Отиди на ортопед.
София:
- Че вАли дъжд.
Намерих куфар пълен с пари! Реших да го върна на собственика. Пътувах до Рим, Барселона, Лондон, Париж и така и не го намерих!
Вчера експерти прегледаха пътищата в България и решиха, че трасето е твърде тежко за да бъде включено в... ралито "Париж - Дакар!"
Български турист на бегом влиза в полицейски участък в Париж.
- Господа, там под моста правят с*кс!
- Мосю, тук е Франция - страната на свободните нрави!
- Да, ама с труп!
Полицаите хукват и се връщат след 5 минути:
- Спокойно, мосю, това не е труп, а англичанка!
Днес намерих куфарче с пари тръгнах да търся човекът който го е изгубил ходих къде ли не Париж, Лондон, Дубай не го намерих!
Варна, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата ѝ скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бpе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере....
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият....
Две години по-късно. На плажa в Сен Тропе три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях във Варна, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи:
- Щеее теее е*а-а-а!
Две блондинки си говорят:
- Муцка, от три дена сме в Париж, а още не съм ходила в Лувъра...
- Може от храната да е нещо...