Възмутени родители си говорят.
- Не стига че нямаме пари и децата ни са все недохранени, ами смениха и часа на п*рното късно вечер и сега са и недоспали.

Добавен преди 6 години 8

- Щом не разбирате от добро - прибираме вазелина!
Шефът на охраната на клуб "Спартакус."

Добавен преди 6 години 13

Авраам пита Моше:
- Моше, как мислиш, обявите във вестниците, дали са ефективни?
- Разбира се, че са ефективни. Ето например, в понеделник дадохме обява, че търсим охранител, а във вторник вече ни обраха!

Добавен преди 6 години 8

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Добавен преди 6 години 3

Инспектор проверява охраната на затвор със строг режим и е силно озадачен от почти нулевите мерки за сигурност.
Вика Директора:
- Едно не мога да разбера... килиите - отключени, охраната - пие в столовата... и защо никой не е избягал?
- Лесно е г-н Инспектор... задължил съм затворниците да гледат новините по телевизията!

Добавен преди 6 години 6

Списък със задачи за утре:
1. Да купя 4 малки живи прасенца...
2. Да напиша с маркер на гърба им: 1, 2, 3 и 5...
3. Да ги пусна в метро...
4. Да гледам как се лута охраната търсейки номер 4...

Добавен преди 6 години 11

Имам си една мечта... да съм як... мноо як, абе бик. Като баче Арни. И да бачкам като охрана... в дискотека. И да седя на входа, да мажа пръстите на чалгарите с олио, за да не могат да щракат.

Добавен преди 7 години 9

Влиза мъж във банката и пита служителката:
– Мога ли да си вкарам ш*баните кинти в скапаната ви банка?
– Господине, моля, дръжте се възпитано! Във банка сте?!
– Кво ми дреме, ма! Искам един ш*бан влог в смотаната ви банка.
– Не може така, господине! – възмутила се служителката и извикала управителя.
– Какъв е проблемът тук? – попитал сдържано управителя.
- Колежката ми каза, че не знаете как да се държите във банката? Да повикам ли охраната?
– Не бе… пич! – отвърнал мъжа.
- Спечелих някви ш*бани милиони от скапаната лотария и искам един ш*бан влог в е*аната ви банка.
– И к`во? Тъпата п*тка не ще да ви обслужи!?!

Добавен преди 7 години 25

Един мъж разказва:
- Съпругата ми заяви, че е болна и остава вкъщи. Веднага след пристигане в офиса си, аз включих монитора, който показваше образи от петте камери, които охраняваха дома ни. В 14:27 ч. камерите изключиха и аз хладнокръвно превключих към втория комплект камери, които предвидливо и дискретно бях инсталирал и които бяха свързани чрез друг, независим интернет-доставчик. Когато в 14:32 и тези камери изключиха, аз спокойно и без паника, се свързах с двете ми съседки пенсионерки, на които плащам ежемесечно скромна сума, за да следят кой влиза и кой излиза от входа ни. Когато установих, че не е имало подозрителни лица, позвъних в офисите на двамата интернет-доставчици, които ме увериха, че има авария в района. Поисках официално удостоверение от ръководствата им за твърденията им. Точно в 14:52 сигналът и от двете видео системи бе възстановен. Без излишни емоции, потеглих към дома си, където поздравих нежно съпругата ми и влязох в кабинета ми, в който се намираше пулта за управление на третия сет камери, които записват всичко 24 часа и работят офлайн. Внимателният преглед на записания материал доказа, че няма нищо съмнително през този половин час. Вечеряхме, поговорихме си и когато усетих, че съпругата ми тръгва да заспива, тоест е по уязвима, я включих в устройството, което и купих за рождения ден, за рутинния едночасов разпит. Устройството, което някои неправилно наричат "детектор на лъжата", не показа отклонение и ние спокойно легнахме да спим. Представете си, ако на мое място беше някой ревнив и подозрителен съпруг, какви панаири, какви скандали щяха да се случат. При мен такива работи няма.

Добавен преди 7 години 17

Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!

Добавен преди 7 години 15

- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.

Добавен преди 7 години 7

- Тебе за какво те осъдиха?
- За убеждения.
- ???
- Бях убеден, че охраната на банката е заспала...

Добавен преди 7 години 3

Двама току-що пенсионирани военни се срещат след шест месеца. Пият кафе и си споделят как са нещата като пенсионери. Единият се оплаква, че жена му го натирила да търси работа, че все пак трябват повече пари и не могат да чакат на една пенсия макар и максимална. Но той освен охрана на друго място не могъл да се хване. Другият споделя проблема, но решил да избегне унижението и си направил фирма.
- Каква фирма? - пита приятелят му.
- Ами за с*кс услуги - орален с*кс -20 лв., анален с*кс - 30 лв.
- Ами не предлагате ли стандартен с*кс? - пита приятелят му.
- Не, на този етап фирмата е нова и само аз работя в нея!

Добавен преди 7 години 13

Харалампи завърши с отличие МГ и тръгна на интервю за работа. Още щом влезе във фоайето на сградата, набързо умножи вратната обиколка на охранителя в сантиметри по височината на тавана в метри и добави дължината на краката на секретарката в метри, и разбра, че фирмата е сериозна.

Добавен преди 7 години 6

Мъжът ми от една година го гони пубертет. Големият ми син се прави на бизнесмен. Гони парите, но все не ги стига, а малкият пък се прави на бодигард. Разхожда се с телефон и обица на ухото. Важен, важен. Ще се пръсне по всички шевове. Кучето, горкото, все недохранено ходи, в очите те гледа и аха, всеки момент ще проговори. Свекървата през ден звъни:
- Пари изпратете!
Изобщо живот, да му не завидиш! Скучен, скучен, сивее отвсякъде...

Добавен преди 7 години 7