Вицове за обири
В тази категория има 377 вица, разпределени в 26 под-страници.
- Кучето ми е толкова страхливо, че като звънне някой на вратата и веднага се крие под леглото!
- Е, голяма работа!
- Да, ама там не се побираме двамата!
2
Чанта, която не побира повече от три бири се счита за портмоне!
13
- Горе ръцете!
- Що, ще ме обираш ли!?!
- Не, ще ти сложа дезодорант...
13
Събужда се студент след тежка вечер, а в главата му една мисъл:
- Мамка му! Днес е изпитът!
Някак се добира до университета, влиза в аудиторията, тегли билет, сяда на катедрата... Поглежда и разбира, че нищо не знае по никой въпрос... Пита от ляво, пита от дясно. Попреписва отпред, попреписва отзад... в края на изпита предава листа...
Професорът попреглежда написаното:
- Мдааа... тройка устройва ли те?
- Напълно!
- Давай книжката... много неща бях видял в тоя живот до сега, ама второкурсник да вземе изпит за трети курс - никога!
21
Плеймейтка споделя с приятелка:
- Знаеш ли, че на Моя оная му работа е 35 сантиметра! Главата ми не го побира...
13
Идва началникът да види как работникът коси трева. Отива при него и му казва:
- Не работиш рационално, вземи две коси и ще косиш едновременно от двете страни!
Идва началникът на следващата година, работникът коси с двете коси от двете страни.
Приближава се началникът към работника и казва:
- Не работиш рационално, закачи на задника си гребло и така ще обираш след себе си сеното!
На следващата година идва комисия. Работникът коси. Греблото на задника му, събира сеното. Началникът отива при него, а този хуква да бяга... Охраната го връща при началника. Той го пита:
- Ти защо бягаш, аз исках орден да ти връча, премия да ти дам!
Работникът отговаря:
- А аз си помислих, че ще ме накарате да си закача на х*я фенер и да работя и нощна смяна!
9
Ако си търсите бизнес план с нисък риск, разкриваемостта на обирите у нас е 10%...
9
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си - от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни гърди. След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран и му отговарят:
- А кученцето е наше...
21
Банка. Влиза въоръжен бандит и крещи:
- Не мърдайте! Това е обир!
От опашката се чува изнервен, назидателен, женски даскалски фалцет:
- "Не мърдайте!" - това е глагол, момче!
12
Гей влиза в банка и крещи:
- Горе ръцете, това е обир!
Един мъжага го поглежда и казва:
- Бе ти не може ли да ме хванеш за к*ра?!
- Подръж ми пистолетите! - отговорил гея.
7
Така... Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градският стадион, изчислих че побира точно 9 симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки... А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана... естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета облечени в бяло, които ще пеят и танцуват "Мама мия" на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски”. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира). После... Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена. Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е. Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни “Сваровски”. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!
Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети Томахоук и земя-въздух... искам да се вижда, какво има̀не имаме. Извънземните да се пукнат от яд. Така де, веднъж се живее YOLO, демек... една дъщеря имам, ще и го татуирам на новите цици за бала...
11
Влиза един с маска в автобус и вика:
- Горе ръцете всички! Това е обир!
Един студент се обажда:
- Ееее, майка ти да е*а, изкара ми акъла! Помислих, че си контрольор!
10
В ресторанта:
- Исках една голяма маса!
- На тази се побират 8 човека без проблеми.
- Да видим, откъде да намеря 8 човека, които нямат проблеми!
10
Народна мъдрост:
- Ако, при сутрешният махмурлук, четката за зъби не се побира в устата, то четката е за обувки.
4