Вицове » Марихуана

Вицове за марихуана

В тази категория има 69 вица, разпределени в 5 под-страници.

Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 2540

- Госпожо, вие сте на 74 години, а в домът ви е открита марихуана?
- Дреме ми на забрадката, аз я ползвам като подправка в манджите...

Добавен преди 2 седмици 13 Преглед

Народна мъдрост от холандската кухня:
- Щипка марихуана в супата превръща обикновения клиент в редовен.

Добавен преди 2 месеца 18 Преглед

- Как се наричат скинари, които пушат марихуана?
- Коз...у...наци!

Добавен преди 2 месеца 12 Преглед

И деца, запомнете! Всичко хубаво на този свят започва с буквата "М." Мама, Мир, Метъл, Мастика, Марихуана, Мммс*кс.

Добавен преди 2 месеца 6 Преглед

- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.

Добавен преди 3 месеца 7 Преглед

На родителска среща.
Класната:
- Вашият син е заловен да пуши марихуана.
Бащата:
- А каза ли откъде я е взел?
- От най-добрия си приятел.
Бащата, изтривайки сълзите си:
- Наистина ли така каза?

Добавен преди 4 месеца 29 Преглед

7 признака, че... героите от Мечо Пух на Дисни употребяват забранени вещества:
1. На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
5. Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.
6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Добавен преди 13 месеца 20 Преглед

Отиде на бала с костюм за 5000 лева (майка му и баща му теглили 10 000 за синковеца). Поканят цялата рода да видят гордостта на семейството. Хапнат, пийнат, викат:
- Успех в живота...
Изпратят го към ресторанта, седнат, изпонапият се, сетят се за имоти, почнат да делят, сбият се... Отиде синковеца в ресторанта, събрал 4 бона от родата, цвика:
- Удри, всички к*рви бачкат за нас...
Продадат му амфетамин вместо кокаин, платил по 160 лева на грам. Бил чист колумбийски. Нашмърка се, напие се кат куче, сбият се със съседното училище... Тръгне да се прибира, хване такси, заспи, шофьорът му вземе парите, изхвърли го пред тях. Сутринта се събуди, нема спомени, вика:
- Нищо, сега ги почвам...
Вика:
- Баща ми ще учим висше...
Баща му продаде бащината къща, нивите да му плати рушвета да влезне в университет. Пет години се усере от пиене, не може да завърши, стане вечният студент. Баща му вика:
- Има надежда...
Изтегли още 20 000 бона за рушвети да му дадат диплома. Завърши, нищо не знае (не помни специалността си).
Вика:
- Аз съм учил, няма да им бачкам за 1200 лева на строежа.
Не го наемат на работа никъде, отиде на студентска бригада. Докара някой лев, всичко изяде и изпие, пак нема лев.
Вика:
- Тука с работа не става.
Хване се да продава марихуана на дребно. Хванат го три пъти с по 2 грама, осъдят го като опасен рецидив. Дадат му 15 години. Баща му изтегли още 20 000 лева за адвокат. Подкупи ги и излезне, пропие се, скара се с баща му, баща му го застреля. Баща му вика:
- Да го бех утрепал преди 10 години, досега да съм излезнал...

Добавен преди 1 година 11 Преглед

Приятел, ако искаш куче най-добре си вземи от кучкарника на Гранични войски. Ще разбереш защо след първия намерен по време на разходка, пакет марихуана.

Добавен преди 2 години 14 Преглед

Странно нещо е законът. Ако намерят нефт в двора ти, той е държавна собственост, но ако намерят марихуана - твоя е!

Добавен преди 2 години 13 Преглед

И деца, запомнете. Всичко хубаво на този свят започва с буквата М мама, мир, музика, мартини, марихуана, мммс*кс.

Добавен преди 2 години 4 Преглед

Само жена може да се вкара в такъв филм...
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."

Добавен преди 2 години 9 Преглед

Родителска среща:
- Хванахме синът ви да пуши марихуана!
- Той каза ли от къде я е взел?
- Каза, че най-добрият му приятел му я е дал.
Бащата изтривайки сълза.
- Той наистина ли така каза?

Добавен преди 2 години 17 Преглед

Хан Аспарух пуши марихуана. Влиза съгледвач:
- Ювиги, византийците наближават и са над 250 хиляди!
Аспарух дръпва от цигарата:
- Много бе...

Добавен преди 2 години 5 Преглед

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 2 години 33 Преглед