Вицове за луната
В тази категория има 294 вица, разпределени в 20 под-страници.
Нощ. Пълна тъмнина. На улицата се разминават двама дрогирани.
- Ъ-ъ-ъ… извинявай, ама тва дет свети горе слънце ли е или луна?
- Ами-и-и-и… не знам, аз не съм от тука.
3
В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва:
- Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия.
Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи.
- Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога - ще ти дам петдесет лева.
Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита:
- Какво е разстоянието от земята до луната?
Инженерът мълчаливо подава пет лева.
- Твой ред е.
Инженерът пита:
- Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири?
Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите:
- Ок, плащам. Кажи сега отговора.
Инженерът мълчаливо му подава пет лева и продължава да спи.
2
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
3
Събрали се руснак, американец и евреин да спорят коя нация е по-велика. Руснака:
- Едно наше момче първо излетя в космоса!
Евреина:
- Е…?
Американеца:
- Едно наше момче първо стъпи на Луната!
Евреина:
- Е…?
Руснака и американеца в един глас:
- Ти кво бе, Господ ли искаш да станат!
Евреина:
- Що бе? Едно наше момче стана!
11
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
9
Момиче и момче седят на пейка. Момичето пита момчето:
- Защо няма хора на луната?
А момчето отговаря:
- Ами защото половината население ще изпопада, когато луната е наполовина.
1
Хубава лунна нощ, вървят Сашето и Ванката в парка.
Изведнъж Сашето казва:
- Ванка, знаеш ли, че американците са стъпили на Луната?
Погледнал луната Ванката и отговорил:
- Хм, Саше, тогава ние ще стъпим на слънцето!
- Как бе Ванка, там е много горещо?
- Много си тъп бе Саше, ние ще стъпим през нощта!
3
- Какво са 10 индийци на Луната?
- Проблем!
- А какво са всичките индийци на Луната?
- Проблемът решен!
1
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката:
- Видя ли какво направиха американците?
- Видях, другарю Брежнев...
- Е, тогава и ние ще направим нещо!
- Какво, другарю Брежнев?
- Ами ... ще кацнем на Слънцето!
- Ама как - та там температурата е милиони градуси...
- Хм!... Ами какви космонавти сте вие - нощем ще кацнете!
0
Нощ. Пълна тъмнина. На улицата се разминават двама дрогирани.
- Ъ-ъ-ъ... извинявай, ама тва дет свети горе слънце ли е или луна?
- Ами-и-и-и... не знам, аз не съм от тука.
0
Нощ. Облачно - пълна тъмнина. Двама наркомани лежат дрогирани на съседни пейки в парка. Единият пта:
- Абе, не мога да разбера, сега слънцето ли свети или луната?
- А-а-а, ъ-ъ-ъ, бе не знам, аз не съм от тука.
2
- Какво са 10 индийци на Луната?
- Проблем!
- А какво са всичките индийци на Луната?
- Проблемът решен!
4
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвява тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по п...а?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
9
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:
- Каква луна, какви звезди...
- Майната ти, майната ти, майната ти... - по навик отговаря ехото.
7
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по пу*ката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
3