- Боли ме коляното.
Лондон:
- Отиди на ортопед.
Берлин:
- Отиди на ортопед.
Париж:
- Отиди на ортопед.
София:
- Че вАли дъжд.

Добавен преди 3 години 22

Англия. Купе във влака Лондон-Бристол.
В купето влиза кондукторът и казва на дамата, която пътува:
- Милейди, бихте ли затворили прозореца.
- Но, господине, цепката ми е толкова тясна (показва с пръсти колко е отворен прозорецът).
- Милейди, специални поздрави на съпруга Ви, но моля, затворете прозореца.

Добавен преди 3 години 15

Двама нашенци на екскурзия в Лондон. Както винаги времето е ужасно и не спира да вали.
- Пич тука и една цигара не мога да запаля. Всичките цигари са ми мокри.
- О аз си купих един презерватив, държа си ги в него и са ми сухи.
- Ок и аз ще взема да си купя един. Влиза в аптеката.
- One condom please!
- What size?
- ??? For "Camel"
- Oооооh, Mister!

Добавен преди 3 години 17

Намерих куфар пълен с пари! Реших да го върна на собственика. Пътувах до Рим, Барселона, Лондон, Париж и така и не го намерих!

Добавен преди 3 години 23

Лондон. Къща. Камина. Пред огъня по халат седи джентълмен в луксозно кресло. В едната ръка цигара, в другата чаша уиски. Тишина и спокойствие...
Изведнъж с трясък се разбива стената и във всекидневната се врязва един мерцедес.
Джентълменът, без да сменя удобната си поза, пита абсолютно спокойно изплашения шофьор:
- За къде така бързате, сър?
- За Манчестър!
- Ще стигнете по-бързо през кухнята!

Добавен преди 3 години 20

Две блондинки си говорят:
- Другата седмица ще ходя на почивка в Лондон!
- Аз пък скоро бях на околосветско пътешествие. Не ми хареса и сега ще ходя другаде.

Добавен преди 3 години 13

- Как е на английски: "Имате много хубави англичанки тук, в Лондон?"
- Ами никак...

Добавен преди 4 години 17

Днес намерих куфарче с пари тръгнах да търся човекът който го е изгубил ходих къде ли не Париж, Лондон, Дубай не го намерих!

Добавен преди 4 години 20

В Токио, Япония откриват свръхмодерно летище, последна дума на техниката.
Англичанин, отива на касата за билети и казва:
- Един билет за Лондон, моля!
- Лондон? Къде е това? Не предлагаме такава дестинация!
- Е, как да не предлагате! Лондон е столицата на Великобритания, не сте ли чували?
- Съжалявам господине, нито съм чувала за Велико - там какво си беше, нито за Лондон.
Разочарован, англичанинът сяда на пейките за чакане в летището и започва да се чуди, как е възможно в 21-ви век някой да не знае къде се намира Лондон, още повече на летище.
След известно време до касите се приближава и французин:
- Един билет за Париж, моля?
- Париж??? Нямаме такава дестинация? Къде въобще се намира това?
Учуден, французинът отговорил:
- Във Франция! Не може да не сте чували за Париж... Айфеловата кула?
- Не, не съм чувала и не предлагаме билети за тази дестинация.
Обезумял от ярост французинът взел да ругае на френски и в същия момент забелязал англичанина. Бързо те разбрали, че са със сходен проблем и започнали да се чудят как така, техните столици са останали без "покритие" от иначе ултрамодерното летище в Токио. В същото време един българин решил да си пътува за България. Преди да стигне до касите, обаче, той видял англичанинът и французина и те му обяснили, че няма билети за Лондон и Париж. Той наистина се учудил и решил въобще да не пита за билет до България, тъй като му се виждало абсурдно да предлагат за дестинация нашата малка държавица. Англичанинът и французинът обаче го навили все пак да пробва, и те били сигурни в неговия неуспех. Но решили да идат после някъде тримата да изпият по някоя бира.
Българинът, обаче решил да се изгъбарка напълно с жената на рецепцията и ѝ казал:
- Един билет до Силистра, моля!
- През Варна или през София?

Добавен преди 4 години 30

Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон - Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
- Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
- Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
- И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
- Следващият удар да е малко по-вляво, сър.

Добавен преди 4 години 15

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...

Добавен преди 4 години 42

- Значи няма да ходиш в Париж тази година?
- Ооо не, в Лондон няма да ходя тази година... В Париж не ходих миналата.

Добавен преди 4 години 15

Вчера бях на врачка. Предсказа ми, че ще живея в Лондон. Всъщност тя го нарече „много мъгляво бъдеще“.

Добавен преди 4 години 16

10 известни писатели разказват Червената шапчица...

1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?

2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.

3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.

4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.

5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.

7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...

8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.

10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!

Добавен преди 4 години 25

Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия. Решил той, че трябва да се запознае с нея....
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се пресрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най-прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине!
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна к*рва!?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички ботици, да ви купя бижута, парфюми и рокли...
От долу се чуло:
- И ОВУФКИ, и ОBУФКИ...

Добавен преди 4 години 18