Вицове за лисици
В тази категория има 342 вица, разпределени в 23 под-страници.
Вървял си Мечо по горската пътека и гледа на земята шишенце с „Виагра“. Мечо не знаел какво е това, помислил го за бонбони и, понеже обичал сладичко, изял всичко. Но, след няма и две минути ужасът настъпил. К*рът му се надървил до пръсване, Мечо се изплашил, хукнал през гората и започнал да шиба всичко наред, само и само да му мине. Да де, ама след като овършал почти цялата гора, резултатът все още бил тревожно приповдигнат и неспокоен. В този момент, о щастие, Мечо видял лисицата, която се славела като най-ненаситната к*рва в целия Варшавски договор. Мечо благословил късмета си, хвърлил се върху Лиса и започнал да я употребява по всички възможни начини. След един час трескав с*кс на Мечо к*ра най-после спаднал. Успокоен, Мечо си отдъхнал и в това време Лиса проговорила задъхано:
- Мечо, ти си просто страхотен! Никой до сега не ме е чукал така качествено, направо съм възхитена! Само не мога да си обясня, защо ти е толкова космат к*ра?
Мечо я изгледал с учудване, след това си погледнал к*ра, ококорил се, ударил се по челото и креснал:
- Леле, ужас, забравил съм Зайо!!!
15
Хитростта на лисицата 90% идва от тъпотията на кокошките. Същото важи и за хората!
13
Омъжила се лисицата за заека. Минали няколко месеца, родили се 2 прасенца. Заека:
– Марш вън, к*рво мръсна!
Омъжила се за вълка… няколко месеца… 2 прасенца…
- Марш вън к*рво…
Взела се с мечока… 2 прасенца…
- Марш к*рво…
Пораснали "децата", събрали се един ден и попитали лисицата:
– Мамо, защо единият ни баща е заек, другият вълк, третият мечок, а ние сме прасенца?
Тя отговорила:
– Ми, защото всички мъже са свине, затова.
5
Иванчо, когато и да срещне Марийка все я прекарвал. Един ден Марийка разплакана отива при баба си.
- Бабо, бабо, Иванчо когато и да ме срещне все ма е*е.
- Слушай сега Марийке, ще сложиш едно орехче вътре в п*тката си и така той като пробва да те е*е няма да може.
Така и направила Марийка, сложила си орехче и изчезнала навън. Видял я Иванчо и отново:
- Сваляй гащите Марийке ще те е*а.
- Добре! - казала тя.
Свалила си гащите и Иванчо сигурен, мъчил се да го вкара ама не успял, пак пробвал и пак не успял. Изнервен от това Иванчо отива при дядо си.
- А бе, дядо, пробвах да е*а Марийка ама не влиза, друг път когато и да реша да я е*а все влизаше, а сега не може.
- Слушай сега моето момче. Като я видиш натисни я с ръчичка по коремчето и каквото има вътре ще излезе.
И така срещнал Иванчо пак Марийка, натиснал я с ръка по корема и орехчето излезнало та пак я нае*ал. Прибира се Марийка вкъщи и пак реве.
- Бабо, Иванчо пак ми го вкара.
- Как така?
- А ми натисна ме по коремчето и орехчето излезе.
Бабата:
- Ах тази стара лисица дядо му!Едно време дини вадеше от г*за ми.
21
- Тук става нещо нередно, каза Житената питка, дояждайки лисицата.
13
Приятелката ми се учи да шофира...
Любимата изкара книжка, тъкмо когато се взехме. Такова каране не бях виждал – явно свидетелството е било издадено от инструктор, членуващ в съюза на слепите. Купихме си втора кола, че да не припарва до моята. Форд Сиера хечбек, едно и шест бензин, 85-та година. Страшен ръняк – изгнила отвсякъде, изтърбушен салон, за да дадеш на задна, трябва да включиш парното. Гумите – галоши, моторът хрипти като туберкулозно болен, форсираш ли го, се отваря багажника. За да завиеш наляво, първо трябва да навиеш волана половин оборот в дясно, искаш ли да поемеш надясно – пускаш задължително чистачките, инак не ще. Единият фар свети навътре към купето, другият в Космоса. Моята жена се влюби в първата си кола. Била страхотна: червена (всъщност ръждясала), спортна (защото е грохнала), миришеща на състезателно гориво (предният собственик се е опитал да я изгори)... С бъдещата ми годеница и таралежът Тихомир сядаме вътре за първо кръгче (тапицерията смърди на умрели койоти). Не ще да запали – вдигам капака. Ами тоя акумулатор е от кръщенето на баба ми. Имам един резервен в мазата. Слагам го – стойката му е счупена, но с една дъска и малко тел някак го заклещвам на положение. Втори опит – стартерът вие като магаре, раждащо носорогче. Коляновият вал превърта, а отзад излиза гъст чернобилски дим. Потегляме с грохот на бетонопробивна машина. Прави ми впечатление, че когато пуска касетофона или отваря прозореца, жената натиска съединителя. Така я били учили – винаги съединител. Откривам, че в жабката са свили гнездо стадо гарвани, а някъде отзад върлуват лисици. Радиото хваща само чалга станции, но нищо – пак се забавляваме. Леко ускорение – викам нажената да изпробва спирачките. Натиска ги с все сили. Браво, при скорост от 40 км/ч спирачният път е половин километър. Тръгваме по черно, та да не убием някого. Автомобилът трещи ужасно: губим задна лява врата, птиците отлитат, яйцата им се излюпват, лисиците търсят коланите на задните седалки. През запалката потича антифриз, а предният амортисьор се е показал сред чистачките (които работят само при дръпната ръчна). Стигаме рекичката. Колата угасва с тътена на малка водородна бомба. Взел съм ракия, два големи селски домата и сол. Тримата пием и си приказваме. Лъжа любимата, че в ония храсти съм намерил много интересна костенурка. Тя идва заинтригувана, знаейки, че няма никаква костенурка – върша си съвестно мъжката работа. Смрачава се. Тая барака изобщо не ще да запали. Наклаждам огън и убивам една умряла риба. Разглобявам седалките и ги слагам на топло. Вечеряме. Какво му трябва на човек – момиче с което се обичате, един верен приятел, ракия и цигари. Говорим до късно (Приятелят се нацепва като глиган и го скривам в жабката при пиленцата, за да не тръгне на пияна глава да търси любов, па и да не го изяде някой звяр). С жената търсим костенурката за последно. Заспиваме пред огнището завити с едно мухлясало одеяло. На сутринта Сиерата пак не ще да тръгне. Любимата предполага, че водната помпа не подава искра в накладките. Трябва да бутам до село – добре че има лек наклон надолу. Сега разбирам защо Форд първи са инсталирали отопление на задното стъкло – през зимата да не им мръзнат ръцете на тия, дето бутат. Жената стана отличен шофьор – тежък десен крак, добре разпънат среден пръст, използване на богат залеж от свирепи клетви...
17
Враната била кацнала на висок клон. Под дървото дошло зайче.
- Какво правиш? - попитало то.
- Нищо!
- Може ли и аз да поседя тук и да не правя нищо?
- Може! - съгласила се враната.
Зайчето седнало на задните си лапички под дървото. Но дошла една лисица и го изяла.
Враната погледнала надолу и поклатила тъжно глава:
- Забравих да ти кажа, че за да не правиш нищо, трябва да седиш нависоко...
7
Оженили се вълкът и лисицата и им се родило прасенце. Отива гордия баща да черпи в горската кръчма и животните, като понаправили малко главите добили кураж и започнали да подмятат:
- А бе, вълчо, ти - сив, як, кръвожаден; лисана - нежна, рижа, грациозна... от де накъде ви се пръкна туй прасе, бе!
Побеснял вълкът, хукнал през гората и с един шут избил вратата на къщата си.
- Ти ма, рижа к*рво, от де ми пръкна тази свиня, ма!?
Лисицата сложила ръце на кръста, изгледала мъжа си отгоре до долу и започнала:
- Първо на първо, не съм рижа, а съм в тъмен махагон. Второ на второ, не съм к*рва, а общественичка... и трето, като ми се прибираш всяка вечер пиян като свиня, тигърче ли искаш да ти родя?!
12
Върви заека през гората и гледа вълка лежи на земята, превива се и вика от болка! - Кво става, бре вълчо, какво ти има?
А вълка уплашено казва на заека:
- Бягай, зайко, че в гората се е появил един учтив елен и е*е всичко живо. Ей на и мен оправи! Бягай!
Заека не му обърнал внимание и продължил нататък. Не щеш ли гледа и лисицата, после мечката и от тях чува същата история. Взел, че се уплашил заека, на бегом вкъщи, залостил врати, прозорци, сложил си една коркова тапа в г*за, легнал и се завил през глава. По едно време се чуло:
- "Пук" (звук от коркова тапа) и - "Добър вечер!"...
8
Тя:
- Спирам да се бръсна под мишниците.
Той:
- Защо?
Тя:
- Защото с твоята заплата, само такава лисица мога да си позволя!
5
Ловци в гората. Вървят тихо по пътеката. Изведнъж единият вика:
- Видя ли?!
- Ъ? Какво?
- Заек пробяга вдясно!
След малко пак:
- Видя ли?!
- Ъъ, не... какво?
- Ей, там имаше лисица!
Вървят... и пак онзи вика:
- Видя ли?!
На другият му станало неловко:
- Даа... видях, видях!
- Е? И защо стъпи в него?
5
След случката, при която Гарванът на поканата от Лисицата - "Гарване, колко си красив, попей ми!" Отговорил с грачене и си изпуснал сиренцето, много нахитрял. Решил при следващата среща да си отмъсти. Случил се обаче с парче хляб в човката, а Лисицата пак го помолила да попее. Показал и Гарванът лакет, тя пак. Тогава той и показал с крилата "среден пръст". Ядосала се Лисицата и рекла:
- Гарване, Шефът ти чука жена ти!
Гарванът рекъл:
- Мамка му! – и пак се повторила приказката.
Поука:
- Когато началникът ти чука жена ти, не си отваряй устата, за да не си изтървеш хляба.
7
Върви си зайчето, а срещу него лисицата, ама окичена цялата с кожи и злато.
– Накъде така, лисо и как си се накичила?! Ти нали беше бедна като църковна мишка, ма? Какво се е случило, че си забогатяла така?
– Ами, омъжих се!
– Така ли? За кого?
– Ами за крокодила!
– Ми той много грозен, ма!
– Грозен, ама плава и носи долари...
10
Върви Кумчо Вълчо по горската пътека и вижда след него идва лисицата. Веднага си казва:
- Що да не изчукам лисицата и се шмугва в гората.
Като наближила, той започнал да кукурига, а лисицата като чула викнала:
- Защо да не хапна пиле. И се шмугнала в гората.
Вълкът я изчукал и я пуснал, тя излязла отърсила се, а след нея Вълкът се наперил и казва:
- ДРУГО Е КОГАТО СИ ЗНАЕШ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ .
8
Седи си Гарванът на един клон и стиска сиренце в човката. Минава Лисицата, поглежда го, облизва се на сиренцето и го пита:
- А бе Гарване, ти утре ще гласуваш ли? Много е важно! От това зависи бъдещето на децата ти!
Гарванът:
- Да!
Сиренцето пада, лисицата го изяжда и офейква. Гарванът замислено:
- Мамка му, трябваше да кажа "НЕ"...
13