Вицове » Ленин

Вицове за Ленин

В тази категория има 127 вица, разпределени в 9 под-страници.

Оценка: 3 от възможни 10 - общо: 8225

Ленин в мавзолея лежи защото е омагьосан от зла фея, гласи поверие. Ако го целуне девствена комунистка, то той ще се събуди и ще се върне СССР...

Добавен преди 5 години 11 Преглед

Американска атомна подводница е била потопена от айсберг. Капитанът на айсберга е награден с орден "Ленин".

Добавен преди 5 години 12 Преглед

Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Доообре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор.
- Млада е, нека се развива!
- Не, не! Баща и е с неясно минало...
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо и е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин." Тя е нашият човек!
Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийз бара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани килоти! Пълна тишина в залата.
Накрая полковник Судаев въздъхва и казва:
- Аз не разбирам - какво му харесват на това американците...

Добавен преди 6 години 14 Преглед

Дълбок соц... Студент на изпит по история на БКП. Не знае нищо.
Професорът отчаяно пита:
- Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 44-та?
- Не.
- А за Маркс чувал ли си?
- Не.
- За Ленин?
- Не.
- А бе, ти от къде идваш бе?!
- От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
- Ех, как искам да плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан...

Добавен преди 6 години 16 Преглед

Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…

Добавен преди 6 години 22 Преглед

Двама лагеристи от Колима си говорят.
- Ти защо си тук?
- Защото съм художник.
- Как така, какво нарисува?
- Картина "Ленин в Полша".
- И какво имаше на картината?
- А, нищо особено, четири голи крака.
- И на кого бяха краката?
- На Феликс Едмундович и на Надежда Константиновна.
- А Ленин, къде е?
- Ленин е в Полша. Та затова съм тук. А ти?
- Еми, аз съм часовникар.
- И какво направи за да си тук.
- Стенен часовник.
- Какъв е тоя часовник бе, приятелю?
- Ами, вместо кукувица, на всеки час, излиза Ленин в брониран автомобил, с ушанка, сваля ушанката и вика Ку-КУ. Та за тоя часовник съм тука...

Добавен преди 6 години 8 Преглед

Любител на изобразителното изкуство посещава картинна галерия в Ленинград. Спрял се пред една картина, на която била нарисувана следната ситуация - полянка в брезова горичка, палатка насред полянката, а от палатката стърчат четири крака - два космати и два по-малко окосмени. Отдолу имало надпис със заглавието на картината:
- "Ленин в Полша".
Любителят помолил галериста да му даде пояснения:
- Товарищ, не вижу Ленина, только четыре ноги. Чьи эти ноги и где сам Ленин?
Галеристът отговорил:
- Это ноги Феликса Дзержинского и Надежды Крупской.
Любителят:
- А где Владимир Ильич?
Галеристът:
- Внизу написано "Ленин в Польше."

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Добавен преди 6 години 31 Преглед

Лежи старият Онани на смъртен одър. Покрай него цялата фамилия се е изправила и слуша последната му воля:
- Ех, деца! Умря Сталин - умря и сталинизма! Умря Ленин - умря и ленинизма. Умря Маркс - умря и марксизма...
В това време най-малкият внук го прекъснал плачейки:
- Дядо, не умирай, моля те!

Добавен преди 6 години 8 Преглед

Дълбок соц. Студент е на изпит по история на БКП. Не знае нищо. Професорът отчаяно пита:
- Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 1944 г?
- Не!
- А за Маркс чувал ли си?
- Не!
- За Ленин?
- Не!
- А бе ти от къде идваш бе?!
- От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
- Ех, как искам на плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан...

Добавен преди 6 години 18 Преглед

През същата 1967 г. Русия закупува лиценза и технологията от ФИАТ за производство на бракмата Жигули, поради което на България е забранено да произвежда автомобили и заводът в Пловдив е разтурен. През същата година Нефтохим купува руския петрол на цена от 25 долара за барел при международна цена от 18 долара. Само през тази година щетите за българската икономика са милиарди. Междувременно продължаваме да изнасяме за СССР селскостопанската си продукция ПОД СЕБЕСТОЙНОСТ, на пълна загуба, след като до 1964 г. на Москва е предаден и целия златен резерв на БНБ, общо 32 000 кг. злато на кюлчета и златни изделия. Впрочем по време на социализма дори тоалетната хартия беше дефицитна, а в селските нужници комунистите си бършеха задниците с "Работническо дело" и "Правда", на първа страница с портретите на Живков, Брежнев и Ленин.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Надежда Крупская казва на Троцки:
- Лев Давидович, татуирах си на лявата гърда Ленин, а на дясната - Маркс.
Троцки избухва в смях. Тя:
- Защо се смеете така?!
- Представям си физиономиите им след 30 години...

Добавен преди 6 години 6 Преглед

Видове чикии – приложение, форми и тенденции:
- Благородна чикия – мастурбираш в името на някаква кауза.
- Лицемерна чикия – лъскаш, но на другите казваш, че не го правиш.
- Македонска чикия – лъскаш, а сетне обявяваш, че ти си измислил чикиите.
- Кючек чикия – онанираш само на телевизия „Планета”.
- Зоо чикия – лъскаш на „Анимал планет”.
- Пернишка чикия – не лъскаш, а биеш чикии.
- Гръцка чикия – удряш си една, после искаш Меркел да покрие разходите за чикията.
- Белгийска чикия – мечтаеш как ставаш учител в детска градина.
- Китайска чикия – половин час си търсиш пишката, после гледаш да не я загубиш.
- Болшевишка чикия – лъскаш за Ленин.
- Авто-мото чикия – мастурбираш, докато шофираш и ядеш ябълка.
- Нарцистична чикия – лъскаш и си гледаш задника в огледалото.
- Наивна чикия – онанираш и мислиш, че правиш нещо добро за човечеството.
- Великотърновска чикия – лъскаш, изпразваш се и си викаш: „Цар съм!”
- Японска нинджа чикия – убиваш противника с чикии.
- Шизофреник чикия – лъскаш, ама си мислиш, че друг ти го лъска.
- Лъжлива чикия – да лъскаш на п*рно с педали, но да си сигурен, че ти не си такъв.
- Горделива чикия – претендираш, че твоята чикия е най-голямата.

Добавен преди 7 години 53 Преглед

Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…

Добавен преди 7 години 26 Преглед

Дълбок соц... Студен на изпит по история на БКП. Не знае нищо.
Професорът отчаяно пита:
- Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 44-та?
- Не.
- А за Маркс чувал ли си?
- Не.
- За Ленин?
- Не.
- А бе, ти от къде идваш бе?!
- От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
- Ех, как искам да плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан...

Добавен преди 7 години 15 Преглед
Вижте още...