Вицове » Лада

Вицове за Лада

В тази категория има 98 вица, разпределени в 7 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 5021

На тортата на директора на завода на "Лада" три пъти сменяли свещите.

Добавен преди 4 години 10 Преглед

Добре, че детските мечти не се сбъдват! Иначе, сега щях да съм космонавт, да карам Лада и да имам ключ от сладкарницата!

Добавен преди 5 години 19 Преглед

На една млада двойка им излязъл номерът за ЛАДА. Обаче от'де пари?! В селото 6 000 има само един дърт перверзник...
- Аааа, не! - сопнала се жената - Тоа шъ си посака и шъ ма разкачи от еб...
- Спокойно, ма! Он е стар, а ти нема да мръдаш и да му помагаш. Нема'а му стане, и шъ излъже, че е свръшил работа!
Всичко... по план. По некое време старият яко се ядосал, извадил един голям нож и:
- Дръж, Булка, да го режеме!!!
Излъгала се, хванала го, че като скочи!... Та два часа!
Младежът отвънка не издържал и викнал:
- Кво става бе?
- Ма-а-а-ни!
- Що, бре, а плана работи ли?
- Ра-бо-ти отзад! Фанах го с две ра-а-це да го ре-е-е-же, па-а-ах-Ох...
- Я ти рекох да не помагаш, а ти!? Хот дог му прайш. Ако ти е, улавица...

Добавен преди 5 години 2 Преглед

В авто къща:
- Искам да си купя "ЛАДА".
- Добре няма проблем...
- А с какви екстри може да я до-окомплектовате?
- С въже за теглене, комплект гаечни ключове, чук...

Добавен преди 5 години 10 Преглед

Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

Добавен преди 6 години 20 Преглед

Добре е, че детските мечти не се сбъдват. Иначе щях да бъда космонавт, да карам Лада 7-ца и да имам ключ от склада на сладкарницата...

Добавен преди 6 години 17 Преглед

Открадната е синя лада. Който я кара, да знае, че са и повредени спирачките. Освен това е газова и и изтича газ в купето. В багажника е трупа на тъщата, моля заровете го някъде.

Добавен преди 6 години 6 Преглед

Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

Добавен преди 6 години 31 Преглед

+10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.
+5°С Лапландците се припичат на слънце.
+2°C Италианските коли не палят.
0°C Чистата вода замръзва.
-1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват.
-12°C Твърде студено, за да вали сняг.
-15°C Американските коли не могат да запалят.
-20°C Може да си чуеш дъха.
-22°C Френските коли не палят вече.
-23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24?C Немските коли не могат да запалят.
-26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер.
-44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268°C Хелият става течен.
-270°C Адът замръзва.
-273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира. Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Разследват някакъв престъпник:
- От къде имаш пари да си купиш това скъпо Ферари?
- Имах Мерцедес, продадох го, додадох още малко пари и си го купих.
– А откъде имаш пари за Мерцедеса?
– Имах Фолксваген, продадох го, додадох още малко пари и го купих.
– А как го купи тоя Фолксваген?
– Продадох си Ладата, доплатих още малко…
– А откъде взе пари за Лада?
– Продадох Москвича.
– А тоя Москвич с какви пари го купи?
– Продадох един мотоциклет и доплатих малко.
– А как купи мотоциклет?
– Продадох колелото, Балканче… доплатих…
– И с какви пари го купи това колело?
– Е, него го излежах вече.

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Нещастен зет, решил да се отърве от тъща си. Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи и москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко! - рекли приятелите.
- Вземи една лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!

Добавен преди 6 години 27 Преглед

- Чу ли, че Пешо спечелил Волга от лотарията?
- Чух, ама първо не е Пешо, а Гошо .Второ не я спечелил, а го е блъснала. И трето не е Волга, а Лада!

Добавен преди 7 години 5 Преглед

Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...

Добавен преди 7 години 21 Преглед

На разбит съветски път поради внезапен трап на платното верижно катастрофират волга, зазка и лада. Точно в тоя ред! Излязъл от ладата арменец - златар, погледнал спитлената предница и се завайкал:
- Ай, ай! Какво направих! Цял месец работих за тая кола и я съсипах за една секунда!
След него от трапа, изкалян и натъртен се показал грузинец - цветар, погледнал разбитата машина в ямата и заръкомахал:
- Вах! Какво направих! Цяла седмица работих за тая волга и сега за секунда я поломих!
Накрая от сгънатата на акордеон зазка се измъкнал руснак - учител, наместил спуканото стъкло на очилцата си и заплакал:
- Ой, мъка, мъка! Цял живот работих като вол за тая колица, а за секунда я изгубих!
Грузинецът го погледнал съчувствено и попитал:
- Уважаеми, а защо толкова скъпа кола си си купил?

Добавен преди 7 години 15 Преглед

Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…

Добавен преди 7 години 26 Преглед
Вижте още...