Вицове за кюфтета
В тази категория има 311 вица, разпределени в 21 под-страници.
– А помниш ли като се срещнахме за пръв път, как мислехме, че нашата любов ще продължи вечно... Какво се случи с нас?
– Сложи ми още кюфтета!
7
- Добър ден, докторе, да знаете за хапчета против глад?
- Да, но са много големи.
- Нищо, ще се справя някак. Как се казват?
- Кюфтета...
12
Клиент влиза в ресторант:
- Какво ще обичате? - пита сервитьорката.
- Две кюфтета и една добра дума.
Поръчката е изпълнена и сервитьорката се отдалечава от масата.
- Какво става с добрата дума? - пита клиентът.
Тя се навежда и му прошепва:
- Не яжте кюфтетата!
5
Баба Марта прати вест,
ДА НЕ СЕ РАБОТИ ДНЕС!
Да качим краката на бюрата
и да се чешем по главата...
бели, румени, засмени...
от божествен мързел днес опиянени!
След кафенцето горещо
иде време и за още нещо...
сандвич със кюфте
и много бири със мезе...!
Здраве, щастие и рози,
Виното - във двойни дози.
Бурен с*кс във всички пози.
Пожелаваме на Вас
Баба Марта, Пролетта и Аз!
15
Иcкаш ли още кюфтенца, баба?
- Давай!
- А още салата?
- Слагай!
- А сокче?
- Сипвай, бабо!
- На баба сладкото дете, как те обичам като се напушиш...
9
Студент се прибира на село за ваканцията.
- Мамо, опържи ми кюфтета.
- А за гарнитура какво искаш?
- Супа.
9
Ох, Кольо бе, сидя и чакам гола.
Дано си додиш скоро ти у дома!
В снега дълбок си дъфча ина пържола
и я преглъщам, уж, че я не ща.
Утга луната кукна на баира
с порозувяло в свянуве лице!
Придставяш ли си я на скара с бира?
Да са запича кат гигант- кюфте!
Пуетката у мен набира сили,
ношта да величае и въспей.
Пък ти са пуразбързай малку, мили!
Са дувлечи СИГА- ши та угрей!
Ай, стига с тос ълкохолик съседа,
сти дигали идинствено шише!
Ръзгорещена съм, не стой да гледаш!
Си ВИП-клиент на моето гише!
Да зяпам към вратата ми умръзна-
га шса уттори, да ма обладайш…
Утвътре паря, ма утвънка мръзна,
до час ни си ли тук, ши заспа, да знайш!
10
Благодарение на интернет разбрах, че за да не изгарят кюфтетата, трябва да се пекат на бавен огън. Благодарение на интернет, кюфтетата ми изгоряха бавно.
12
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
17
Обичам веганите! Не ми ядат пържолите и кюфтетата.
10
Тъща отива на гости при дъщеря си и мъжа и. Вечерта решава да сготви и прави кюфтета. Докато пържи, котката се доближава до нея и почва да се умилква. Тъщата я сритва:
– Марш!
И така след няколко пъти, котката се отказала. Седнали да вечерят, котето се завъртяло около зетя и той и дал едно кюфте. Котката го близнала, търколила се и опнала краката.
Зетя скочил и викнал:
– Ти змийо, да не искаш да ме тровиш с тия кюфтета? – и праснал два яки шамара на тъщата.
Котката си лежи и мисли:
- И ще ме риташ, а?!
15
Веганите са толкова жестоки към картофите - дерат ги и варят живи, кълцат ги, пържат ги... А всеки картоф си има собствено излъчване, форма, стил, той не само е жив, но и би могъл да даде живот! Докато в едно кюфте няма никакъв живот и потенциал за размножаване.
16
Прибира се Киро, а Танчето болна в леглото и му казва:
- Успях да приготвя само кюфтенца... Хапни си...
- Четири може ли?
- Можеее...
Половин час след като Киро е омахал кюфтаците, Танчето се провиква изнемощяло:
- Киреее... А ти добре ли си?
- Да... Що?
- Е, аз от какво ще съм се натровила тогаз?
15
Снощи сънувах ужасен кошмар, че съм спрял алкохола и съм станал веган. Изпих три бири, две бутилки вино, изядох три пържоли с пет кюфтета за гарнитура и още не мога да дойда на себе си...
15
- Изброй 10 неща, които обичаш?
- 7 кебапчета и 3 кюфтета...
5