Вицове за кокошки
В тази категория има 625 вица, разпределени в 42 под-страници.
Кокошка снесла яйце - половин кило!
Светкавично се изтрополила пресата в кокошкарника, телевизия, журналисти, флашове...
- Как го постигнахте, г-жо Кокошка? Споделете секрета си.
- Фамилен секрет!
- Какви са бъдещите ви планове?
- Да снеса яйце от едно кило!
В този момент се появява петела, всички се щурват към него с възклицания и видим респект...
- Г-н Петел, споделете тайната на майсторлъка си.
- Фамилен секрет!
- Бъдещи планове?
- Да спукам трътката на ония е*алник Щрауса!!!
8
Българският феминизъм, 19-ти век. Стои Пена по втори петли на къра, подпира се на лопатата, радва се на природата и си мисли:
– Всичко съм сколасала. Вода за миене съм наляла. На прасетата – наринато. На кокошките – насипано. Кравите издоени, децата изкърпени, пратени на училище, прането – изпрано, закуската приготвена… Лелеее, Вуте не оправен остана!
5
Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той ѝ отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
- Много лесно! - казала жената.
- Сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността ѝ, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
- Вижте какво, аз съм една достойна жена, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
- Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
- Това е лесно. - казала жената.
- Ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре ѝ ще сложите боята, пък кокошките ще ги държа аз...
19
Поръчах си в нета яйце и кокошка. И сега чакам Еконт да ми кажат, кое е дошло първо.
9
Някой има ли възможност да ми гледа кокошките за две седмици... докато съм в Дубай?
6
- На въпроса, кое е първо - яйцето или кокошката?
- Аз яйцата си ги нося от както съм се родил, кокошката после дойде...
8
Мъж отишъл да се изповяда.
- Отче, съгреших, опънах една кокошка.
- И как го направи?
- Ами как, хванах я за краката, отворих ги и...
- Ей, човек и на 100 години да стане все може да научи нещо ново. Аз я хващам за крилата и затова топките ми са все издрани.
8
Купувам си кокошка от магазина, а на опаковката пише:
- Убита по законите на шериата!
Седя и си мисля, защо? За съпружеска изневяра ли?
6
По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти е*ем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, е*анйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти е*ал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Е*анньеееее!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
25
Влезеш у фейс - боядисани яйца, излезеш навън - боядисани кокошки...
7
Пешо фермерът отива на гости на във фермата на приятеля си Минчо.
Докато го развеждат из фермата забелязва, че петелът е с гащи.
- Минчо, много модерен петел, бе!
- Ох, да... жената без да иска го заля с вряла вода и му се ощави трътката, и да не мръзне му уши гащи...
- Е, че не му ли поникнаха наново пера?
- Те, че поникнаха - поникнаха, ама го оставихме с гащите... Найш, кво е яко да го гледаш, как с едното крило държи кокошката, а с другото си сваля гащите.
15
Двама евреи.
- Моше, ако имаш два мерцедеса ще ми дадеш ли единия?
- Разбира се!
- Моше, ако имаш две яхти ще ми дадеш ли едната?
- Разбира се, без проблем
- Моше, ако имаш две кокошки ще ми дадеш ли едната?
- Е, това не е честно! Знаеш, че имам само две кокошки...
24
Един фермер имал около 200 кокошки, но нямал петел, а искал пиленца. Отишъл един ден надолу по пътя при следващия фермер и му поискал петел. Другият фермер отвърнал:
– Да, имам един великолепен петел, казва се Ранди. Той ще оправи всичките ти кокошки без проблем!
Ранди струвал много пари, но фермерът решил, че ще си заслужава и го купил. Отнесъл го вкъщи, настанил го в двора и започнал да го агитира:
– Ранди, искам сега да влезеш в ритъм! Имаш доста кокошки да оправяш, а и ми струваш много пари, така че, трябва да свършиш добре работата си. Лека полека се захващай и се забавлявай.
Петелът го гледал все едно разбира всяка дума и фермерът му посочил кокошарника. Ранди излетял като куршум и оправил всяка кокошка по 3-4 пъти, а фермерът го зяпал шокиран. Ранди излетял от кокошарника и налетял на ято патки в езерото. После нахлул в кочината, след това и при кравите. Ранди скачал на всяко животно, притежавано от фермера. Фермерът бил объркан и притеснен, че скъпият му петел няма да издържи дори до края на деня и разочарован си легнал. Събуждайки се на следващия ден, открил Ранди умрял на двора. Лешояди се въртели над него. Фермерът натъжен от загубата на такова цветисто животно, поклатил глава и казал:
– Ех, Ранди, казах ти в ритъм да ги оправяш, виж какво си причини сам сега!
Ранди отворил едното око, кимнал към небето и казал:
– Тихо, приближават се!
10
Свечерява се, по пустият път върви странник и вижда в далечината светлина. Наближава къщата и чука. Отваря една хубава зряла жена.
- Госпожо, моля Ви да пренощувам у Вас. Няма да имате никакви проблеми, аз съм джентълмен.
Пуснала го жената, дала му вечеря и после той си легнал. На сутринта стопанката му приготвила закуска, хапнал той и взел да гледа животинките в двора.
- Госпожо, имате много петли, кокошките се нуждаят само от един петел.
- А, той петелът е един, останалите са джентълмени.
9
Селски момък излиза от къщата и люпи семки. На двора петел оправя кокошка. Момъкът му хвърля семчици, петелът зарязва кокошката и започва да кълве семките.
Юнакът се кръсти:
- Недай си, Боже, така да изгладнея!
14