Вицове за клошари
В тази категория има 87 вица, разпределени в 6 под-страници.
Клошар с бутилка в ръка се приближава към жена седнала на пейка в парка:
- Да ви почерпя едно пиене?
- Как смеете! Да не съм някоя лека жена!
- Тогава какво правите в моето легло?
10
Девойка стои на парапета на мост с явното намерение да се прости с живота. Приближава клошар:
- А бе, момиче, така и така си решила да мреш, все тая ти е, дай да те опъна като за последно - жена не съм пипал от години?
- Нещастник, виж се на какво приличаш - вонящ, мръсен, въшлив... не, не и не, махай се!
- Добре, добреее, отивам си… ще те чакам под моста…
16
Отивам при един клошар и го питам:
- Ако ти предложа да дойдеш с мен на вилата, да направим барбекю и да пийнем няколко питиета, какво ще кажеш?
- Ами веднага се съгласявам!
- Мамка му! Какво не им е наред на тия жени?
7
Сър Джон излиза с приповдигнато настроение от клуба, където току що е спечелил на бридж. Насреща му мърляв и дрипав просяк. Сър Джон вади от джоба си 5 лири и му ги подава с думите:
- Вземи ги човече, и си купи една кутия цигари!
- Съжалявам, но аз не пуша милорд. – отвърнал клошарът.
- Ето ти тогава 30 лири, купи си една бутилка уиски и се почерпи.
- Съжалявам, но не пия милорд!
Сър Джон позамислен бръкнал в портфейла, извадил 100 лири и казал:
- Вземи ги и отиди в някой публичен дом да се позабавляваш, тогава!
- Съжалявам, но аз не правя такива неща, милорд!
Сър Джон извадил всички пари които имал, подал му ги и му казал:
- Твои са! Виждаш ли оная огромна къща в края на улицата? Там живея аз. Отиди там, позвъни на вратата, като излезе иконома ми кажи да повика Милейди, и като се появи тя и кажи „Госпожо, аз не пуша, не пия и не ходя по жени! Вижте ме на какво приличам…
13
Стадии на брадясване:
1. Секси
2. Едноседмичен алкохолизъм
3. Морски капитан
4. Военнопленник
5. Клошар
6. Магьосник
18
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
12
- Здравей скъпа, как си?
- Знаеш ли, гладна съм и ми е студено!
- Ама ти ми напомняш на клошар!
4
След като тя го напусна, той, за да забрави напълно за нея, събра багажа и... и го остави до контейнера. Сега му се налагаше всеки ден да гледа клошарят, който се беше накиприл с нейния леопардов клин.
5
Интервю с клошар:
- Как се чувства човек, който се храни с боклуци?
- Не знам. Не ходя в макдоналдс.
14
Пункт за изкупуване на стъклени бутилки, някъде в Англия.
Клошар:
- Извинете, изкупувате ли бутилки от уиски?
- Не, сър...
4
Вървял си един мъж по улицата. По едно време го спрял мръсен, смърдящ и ужасно изглеждащ клошар и го помолил да му даде 10 лева, за да се нахрани. Мъжът извадил портфейла си, измъкнал 10 лева и го попитал:
- Ако ти дам тези пари, ще си купиш ли бира вместо храна?
- О, не! Спрях да пия преди много години! - отвърнал клошаря.
- Добре де, а примерно за комар няма ли да ги използваш? - попитал отново човека.
- В никакъв случай! Не мога да си го позволява. Използвам парите, за да оцелявам. - признал нещастника.
- А ако ти дам парите сега, за да се запишеш примерно на курс по голф? - дал предложение нашият човек.
- Ама ти луд ли си?! Не съм играл голф сигурно от 20 години! - възкликнал просяка.
- Тогава вероятно би искал да отидеш в публичен дом? Да се поотпуснеш малко? - с надежда предположил мъжа.
- Да бе, за 10 лева кой знае каква болест ще хвана. - отхвърлил и това предложение клошаря.
- В такъв случай, предлагам изобщо да не ти давам парите, а да те заведа у дома, където заедно да хапнем от вкусната вечеря, която моята мила съпруга е сготвила.
Клошарът съвсем се втрещил.
- Жена ти сигурно ще побеснее. Ясно ми е, че съм много мръсен, а и вероятно мириша ужасно.
- Няма никакъв проблем. Просто искам да и покажа как изглежда човек, който не пие, не играе комар, не играе голф и не прави с*кс.
19
Модата сега е такава, че не мога да позная клошар ли е или г*зар.
11
След като тя го напусна, той, за да забрави за нея, събра багажа и и го остави до контейнера... Сега му се налагаше всеки ден да гледа клошаря, който се беше накиприл с нейният леопардов клин...
4
Върви си клошар през бунищата в студентски град и изведнъж вижда гола жена! Пита я:
- Втори закон на термодинамиката?
- Ентропията на изолираната система не се смалява!
Продължил си човека, чудейки се - Свястна жена! Що са я изхвърлили...
8
След като тя го напусна той, за да забрави за нея, събра багажа и и го остави до контейнера... Сега му се налагаше всеки ден да гледа клошаря, който се беше накиприл с нейният леопардов клин...
7