Вицове » Катерици

Вицове за катерици

В тази категория има 118 вица, разпределени в 8 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 4659

Тръгнали семейство катерички да събират зимнина. По едно време женската изчезнала. Търсил я мъжкият тук, там, няма я. Прибрал се натъжен в къщи. Помислил, че може да се е прибрала преди него, oбаче и в къщи я нямало. На третия ден пристига женската опърпана, раздърпана, рошава, изпусталяла.
- Какво става, бе жено, къде беше?!
- Остави се, като ме грабнаха едни хулигани, бой, с*кс и разврат пет дни.
- Как пет дни бе, днес е третият ден откакто те няма.
- Да бе, дойдох да се обадя и пак се връщам.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 10 години 5 Преглед

- Куче кажи бау!
- Мяу.
- Егати коня, чуролика като катерица с говорен дефект!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Фразите на идеалната жена:

Прости ми, бях неправа!

Не се притеснявай, ще се оправя и с тримата: имам черен колан по карате.

Скъпи, убеден ли си, че пи достатъчно?

Не бърборя ли твърде много?

А бе я да се разкарам!

От днес реших да ходя гола вкъщи.

С приятелките ми ти приготвихме изненада. Момичета, събличайте се!

Сестра ми иска да остане довечера у нас. Имаш ли нещо против, тя да си легне при нас?

Излизам за малко. Да ти купя бира.

Какво такова да направя, че да загладя вината си?

При родителите ще отида само аз, а ти с тайфата отиди на стриптийз...

Нима не трябваше в момента да си в кръчмата с Пешо?

Толкова ме възбуждаш, когато си пиян...

Виж какво, аз печеля прилично. Защо ти е да работиш? По-добре се научи да играеш на покер.

Скучно ми е... хайде да ми обръснеш катеричката.

Мога ли да те помоля да отидеш на бар с приятелите си тази вечер?

Върви ни! Заложи на черно отново!

Ти си толкова секси, когато си махмурлия!

Я по-добре да пием по една бира и да погледаме мача, майната му на магазина!

Хайде да се абонираме за Хъстлър?

Харесва ми, когато риташ с момчетата в събота... само бих желала да имаш време и в неделя да пориташ.

Скъпи, дъщерята на съседите отново се пече на терасата, отиди и оцени балкона й!

Не би ли могъл отново да ме шляпнеш по дупето?

Не, не, сама ще сменя маслото на колата.

Твоята майка е значително по-добра от моята.

Направи ми услуга, забрави за този тъп Свети Валентин, и си купи най-накрая нов джойстик!

Ама разбира се, отиди утре на лов в края на краищата годишнината от сватбата можем и догодина да я отпразнуваме!

Хайде да вземем готино порно, каса и бира и да извикаме Ленчето – за тройка.

Днес се записах на курс по йога, за да мога да си слагам краката зад главата. Специално за теб!


Кой иска такава жена? Бързо да си признае!

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял:
- Къде беше ма, пребивам те.
Катеричката:
- Не ми се карай, да знаеш само - хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха.
- Бе какви три дни, нали те няма от сутринта.
- Ама аз дойдох само за малко.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Мойсей, Христос и няк`во старче отиват да играят голф.
Удря Мойсей топчето то се засилва директно към локвата и точно преди да цопне вътре водата се разцепва на две и топчето преминава и стига почти до дупката, но не влиза.
Идва реда на Христос. Удря той топчето то пак право към гьола. обаче минава отгоре по водата и аха аха да влезе в дупката ама уви.
Застава старчето до своята топка, със сетни сили едвам я удря и тя ... ПЛЬОС ... директно на дъното на локвата....... обаче изведнъж ... една риба изкача захапала топчето ...... прелита орел.... хваща рибата и я вдига високо...... рибата изтърва топчето .......... то пада на едно дърво и катеричките започват да си играят с него..........неволно обаче те го изпускат и топчето пада на земята и се търкулва близо до дупката.....внезапно появил се вятър го търкулва леко и то пада право в дупката. Точка за старчето
Моисей: - Бах маа му. Исусе, аз с Бащати повече голф няма да играя!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Пълното име на патока Доналд е: Доналд Фаундлерой Дък
През 1997 аеролиниите на САЩ са спестили 40 000 долара, само като са премахнали по една маслина от всяка салата
Жирафът може да чисти ушите си със собсвения си език
Милиони от дърветата са засадени от катерички, забравили къде са скрили жъладите си
По-ефикасно е да се изяде една ябълка, отколкото да се изпие едно кафе, за да се поддържа човек буден!
Мравките се протягат всяка сутрин, щом се събудят
Сините четки за зъби са по-употребявани от червените
Никой не е способен да оближе собственият си лакът, невъзможно е да се достигне с език
Само една храна не се разваля: Мед!
Делфините спят с едно отворено око
Една трета от целия продаден в света сладолед е ванилов
Ноктите на ръцете раснат около 4 пъти по-бързо от тези на краката
Окото на един щраус е по-голямо от мозъка му
Хората, работещи с дясната ръка живеят средно с по 9 години повече от тези, работещи с лявата
Квакането на патиците не произвежда ехо... и никой не знае защо
Най-силният мускул в човешкото тяло е езикът
Невъзможно е да кихнеш с отворени очи
J е единствената латинска буква, която липсва в периодичната таблица
Една капка моторно масло прави 25 литра вода непригодна за пиене...
Шимпанзетата, делфините и хората са единствените същества, които се разпознават в огледалото
Колкото повече се смее човек през деня, толкова по-добре спи през ноща
Поне 75 % (ако не и 100 ) от хората, прочели това, се опитаха да си оближат лакътя

Добавен преди 10 години 1 Преглед

1. It`s sleeping on my other job - Дреме ми на оная работа.
2. Забавен - Бавноразвиващ.
3. Левак - Човек, който сере пари.
4. The Tea Gonna Chew Come - Да ти го начукам!
5. Подуене - Под уя ни е.
6. Ice Man - Ай С Мен!
7. Лимонада - Лимон, който е от ада.
8. Бира - Кафе с капачка!
9. It`s my diary!? - Това май е диария!?
10. европейка - европейска пейка.
11. carpet - Домашен любимец за колата.
12. игла - пирон на диета.
13. Хороскоп - Човек, който скопява хората.
14. СПТУ - Сульо и Пульо тръгнали на училище.
15. Ко Ша Ям - Китайски бездомник.
16. Тъща - Див звяр доведен вкъщи с музика!
17. I am in - Амин!
18. boyfriend - приятел който те бие.
19. Динозавър - Човек, който се завира в дини.
20. Лебедово езеро - Гьол патак, бир парче мюзик от ефенди Чайковски.
21. seldom happiness - Рядко щастие.
22. Курабйика - Жена която бие мъжа си по оная работа.
23. Затерица - Малкото на заека и катерицата.
24. Самолюб - Чикиджия.
25. Fire in the hole! - Пожар в хола!
26. Чу-ма - Съпруга на китайски.
27. Какалашка - Такъв, дето лашка кака си!
28. Кърпичка - Жена която работи на полето.
29. прос*итутка - калдаръмханъм.
30. Бисер - човек, който сере по 2 пъти.
31. shortcut - Късо подстриган човек.
32. Геврек - Смъртно ранена питка.
33. Iron Maiden - Ансамбъл на арматурните девойки.
34. Oтделение - Обратното на отумножение.
35. Космонафт - Човек, който си маже космите с нафта.
36. Арматурефенди - Робокоп.
37. I have been there - Имам фасул там.
38. СПТУ - Сериино Производство на Тъпи Ученици.
39. БДЖ - Боже доведи ме жив!
40. Несесер - Човек, който не ходи по голяма нужда.
41. I will spin you! - Ще те заразя със спин!
42. уред за летене с 17 букви - на баба ти фърчилото!
43. Доцент - Човек, който си харчи всичките пари.
44. Любовница на китайски - ЧукЧукЧао.
45. Чу Ли - Китайски ушен лекар.
46. Паралелепипед - Човек, който пипа парите на леля си!
47. УНСС - Ум няма, студент става.
48. телескоп - уред за скопяване на телета.
49. Килиманджаро - Човек, който яде килими.
50. You are going to set up! - Ша са сетиш!
51. Granny Bear - Баба Меца.
52. родители - същества хранещи деца и илюзии за тях.
53. търтей (унг.) - ЕбеНеБереМед.
54. foolish sleeping duck - Тъпа патка заспала!
55. Барман - Човек, който бара мъже.
56. Аналитик - Човек,който тика разни неща в гъзовете на хората.
57. Дирижабъл - Човек, който дири жаби!
58. Съпруга (на китайски) - ЧатПатЧук.
59. fuck off - Ще чукам докато се изключиш!
60. Радио - Джангър-чекмедже.

Добавен преди 10 години 4 Преглед

След две седмици NON-Stop игра на небезизвестната игра World Of Warcraft, двама геймъри отишли в кръчмата да отпразнуват успеха си над новия рекорд... (14 дена живот с ядене на чипс и пиене на Кока-Кола съчетано с общо време за сън и на двамата от зашеметяващите за тяхната категория 25 часа... и всичко това водещо до само два припадъка,трайно увреждане на зрениято, наддаване леко в килограмите... по 15 кг двамата... и не на последно място разбира се изключване от училище).
След 15-тата бира, единият погледнал приятеля си и забелязал, че той трепери много яко и дори започва да влиза в някви зверски предгърчови състояния, падайки на земята. Потресен първият скача от стола за да помогне на приятеля си и пляскайки го по лицето за да се свести го пита притиснено:
- Ей, кво ти става бе?!?! Целия трепериш, пребледнял си... ще повикам линейка!!!
А другият го поглежда странно (заприличал вече на ферментирала катерица) и казва:
- Пич,ти луд ли си, ква линейка те гони... просто ми сече графиката, е ся ше рестарирам, само да направя Save...!
...И припаднал...

Добавен преди 10 години 1 Преглед

Червената Шапчица, Родерик Торп
…Червената Шапчица напредваше бавно по килима от жълтеникави листа между дърветата в Сивата Гора, внимавайки да не настъпи отново някоя потрошена бутилка "Smirnoff". Притихнали катерички следяха с напрегнато недоумение куцукащото й прокрадване й покрай Стария Дъб, посаден още през миналия век от Накатоми-сан.
Внезапно пред нея, иззад дъба, изскочи Волфганг "Хищника" Грубер - третия и най-гаден тип от поредицата. Очите му горяха, а по изранените устни и увисналия език се стичаха кръв и слюнка, оставяйки мътни вадички по покритата му с прах брадичка.
- Накъде така, Черве…
Гласът му увисна във въздуха и Волфи така и не успя да довърши дежурната си фраза - с неуловимо движение Червената Шапчица бе извадила от кошничката си своя стар "Smith & Wesson", .52, със скъсено дуло и дебалансирани подкалибрени куршуми с връх от обеднен уран в стоманена ризница, а после с два чисти изстрела от упор отнесе горната половина на черепа на му. Третия изстрел, преминал през полуотворената уста, пробивайки небцето и разпръсквайки към Дъба на Накатоми остатъците от болния мозък на "Хищника" във фонтан от сиви пръски и парченца кост, бе определено излишен, но Червената Шапчица бе прекалено изнервена за да забележи това…
Пак беше Коледа…

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Един мъж отишъл за няколко дни в чужбина, а жена му поръчала да и купи една жива катеричка, понеже много обичала катерички и искала да си отглежда жива у дома. Мъжът отишъл, върнал се, но катерица не носел.
- Скъпи, купи ли ми катерица, като ти казах?
- Купих ти, скъпа, ама да ти разправям - мани, мани. Качихме се с катерицата в рейса, ама като ме видя контролата и казаха, че била защитено животно и не мога да я пренеса през границата. Ама аз нали много те обичам и си я пъхнах в гащите, за да ти я донеса, съкровище.
- Давай я де, къде е?
- Хвърлих я!
- Защо ,бе?
- Чакай да ти разправям нататъка, голям ужас! Та мушнах си я аз в гащите и се качихме в рейса и о ужас тя помислила оная ми работа за клон и взе да си забива ноктите и да скача по нея. Това го изтърпях. После помислила топките ми за шишарки и взе да ги подмята, ха наляво, ха на дясно - ужас! Жена, и това го изтърпях. И после да видиш още по-голям ужас - помислила задника ми за хралупа и взе да влиза и излиза - вътре - вънка, вътре - вънка - най-малко стотина пъти! И това, скъпа го изтърпях! Минах през целият този ад, за да ти я донеса, но накрая трябваше да я изхвърля, защото неможах да я изтърпя, когато се опитваше да вкара шишарките в хралупата.

Добавен преди 10 години 1 Преглед

- Куче, кажи мяу.
- Мууу...
- Егати коня,чурулика като катерица!

Добавен преди 10 години 0 Преглед

Катеричката излязла да пазарува и не се прибрала цяла нощ. Катеричокът, мъжът й, страшно се притеснил. На заранта тя се появила - тежко гримирана и с размазано червило, с цигара в ръка, леко разчорлена и с ново фишу на шията. "Какво стана, къде беше", тревожно попитал катеричокът.
- Ау-у-у! Да видиш! Три вълка ме отвлякоха за три дни!
- Ужас! Е, слава богу, отървала си се и сега, жива и здрава, си пак у дома!
- А, не! Те за три дни ме отвлякоха, аз само минавам да ти кажа, да не се тревожиш напразно - казала катеричката.

Добавен преди 10 години 0 Преглед

В гората станал пожар и женската катерица отишла да гаси пожара,
а мъжката останала да пази децата.
Минали обаче ден ... два ... три, а женската катерица не се прибира.
На петия ден се върнала цялата изподрана, окървавена, посинена. Пита я мъжката катерица:
- Какво става бе жена? Защо така изглеждаш?
- Мани, мани. Като ме хванаха десет мъжки катерици, десет дена бой, еб*не, бой, еб*не.
- Как десет дни бе жена, минали са само пет?
- Аз идвам само да ти се обадя и пак се връщам ...!

Добавен преди 10 години 1 Преглед

На червената шапчица и дошъл мензиса за първи път. Обикаляла гората питала животните за съвет, но никой нищо не знаел. На края срещнала вълка и го помолила за помощ. Вълка я накар да се съблече и надупи. След обстоен оглед на катеричката, вълка се изкашлял и казал:
- Аз мноо не разбирам.....Обаче тъй както виждам, май някой ти е отхапал т*шаците !

Добавен преди 10 години 0 Преглед